Решение № 64 от 16.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Велико Търново, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600099 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производството е по глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на П. Н. Т. чрез адв. Ф. за възобновяване на НОХД № 1397/2023 г. по описа на Районен съд – В. Търново и за отмяна на постановеното по делото определение, с което е одобрено споразумение за решаване на делото като след възобновяването то да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1 т.1 и т.2 от НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като при определяне на наказанието съдът е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК, който предвижда слизане под законов минимум, а е наложено наказание в средния размер на предвиденото в съответният текст. Допуснато е и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като посоченото противоречие е съществено и води до неясноти и нарушава процесуалните 1 права на осъдения. Това нарушение е отстранимо с оглед възможността за ново разглеждане на производството от компетентен първоинстанционен съд, в чиито правомощия е да одобри или не внесеният проект за споразумение.

В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна прокуратура заема становище, че искането е неоснователно. Счита, че се касае за допусната техническа грешка при изписване на съдържанието на споразумението. Дори да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените. Моли искането да бъде оставено без уважение.

Осъденият П. Т. и неговият защитник – адв. Ф. поддържат искането за възобновяване. Намират, че е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неяснота на съдебният акт.

Молят да бъде възобновено делото.

След като се запозна с искането на молителя и приложеното към него НОХД 1397/2023г. по описа на В. Търновски районен съд, ВТАС намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок – подадено на 14.03.2024г., при влязло в сила споразумение на 04.10.2023г. и има за предмет акт по чл. 419 ал. 1 изр. 2 от НПК.

Разгледано по същество искането е и основателно по следните съображения:

С определение № 249 от 04.10.2023г., постановено по НОХД 1397/2023г., състав на Великотърновски районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурор от РП В. Търново и защитника на подсъдимия П. Н. Т.. Признал е П. Т. за виновен да е извършил деяние по чл. 354а ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК и му наложил наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66 от НК е отложил с петгодишен изпитателен срок. Приспаднал е времето, през което Т. е бил задържан по ЗМВР на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 т.1 пр.1 НК, както и времето през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ на осн. чл. 59 ал.1т.2 пр.1 НК. Отнел е в полза на Държавата веществени доказателства, както и на основание 354а ал.6 НК – наркотичните вещества, предмет на престъплението. Присъдил е 2 разноски.

Апелативен съд Велико Търново, в настоящият си състав намира, че одобреното споразумение е в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Видно от текста на протоколното определение № 249/04.10.2023г. на РС В. Търново, наказанието по отношение П. Т. е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК .

Спрямо осъдения Т. споразумението е за престъпление по чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК, за което законът предвижда специален минимум от една година лишаване от свобода. В определението на съда е посочено, че наказанието е индивидуализирано при условията на привилегированата разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , като за осъдения Т. е отмерено наказание в рамките на три години лишаване от свобода. Така определено наказанието е в разрез с изискванията на закона, защото когато наказателната отговорност на дееца се реализира при тази разпоредба лишаването от свобода следва да бъде определено под най-ниския законов предел, който в текста на чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК е от една година. Следователно, спрямо осъдения съдът е одобрил споразумение за налагане на наказание към средния размер, предвиден в чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК , което е в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , съгласно която наказанието се определя под минималния размер, с което е допуснал нарушение на материалния закон.

По отношение на допълнителното наказание глоба, в текста на писменото споразумение, предложено от страните е отразено, че се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК . В този вид е и одобрено от съда споразумението.

В санкционната част на чл. 354а, ал. 3 т.1 от НК наказанието лишаване от свобода е предвидено да се налага кумулативно с наказанието глоба, която е в размер от две хиляди до десет хиляди лева. С постановеното определение съдът е одобрил споразумение, с което не е наложил на осъдения Т. допълнителното наказание глоба заедно с лишаването от свобода, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК . Последното е аргумент, който опровергава твърдението на прокурора, че следва да се приеме, че се касае за техническа грешка, тъй като ако беше така и 3 наказанието бе определено при условията на чл. 54 от НК следваше да има и наложено наказание глоба, което е в условията на кумулативност.

Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото, съгласно изричната разпоредба на чл. 383, ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда и на осн. чл.

381, ал. 5, т. 2 от НПК съдържа съгласие по въпроса с вида и размера на наказанието. Сключеното споразумение може да бъде одобрено от съда, само при положение, че посоченото наказание не противоречи на закона.

С одобряването на споразумение за налагане на наказание в размер по - висок от предвидения в закона, който в случаите когато се прилага намалената отговорност по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва да е под минимума, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Той е следвало да констатира това нарушение на материалния закон и да предложи на страните промени в споразумението или да откаже да го одобри. Като не е сторил това първия съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдебният акт е постановен и при наличие на касационното основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като в нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5, респ. ал. 8 от НПК съдът е одобрил споразумението между страните, без да предложи съответните промени, необходими за правилното приложение на закона.

По изложените съображения искането за възобновяване е основателно и следва да бъде уважено, като се възобнови наказателното дело спрямо осъдения Т. за престъплението по чл. 354а ал.3 т.1 НК, отмени се определението на съда, с което е одобрено сключването на споразумение и е прекратено наказателното производство по делото и същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 425 ал. 1 т. 1 от НПК Великотърновският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД 1397/2023 г. по описа на Районен съд – Велико 4

Търново.

ОТМЕНЯ определение № 249 от 04.10.2023г., с което е одобрено споразумение за приключване на делото между представител на РП В.

Търново и защитника на П. Н. Т..

ВРЪЩА делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5