Решение № 8 от 23.01.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр. Лом, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20221620200502 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят С. С. С. от гр. Ихтиман, ***, обл. София, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 22-0294-000310 от 31.03.2022 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Драган Ц. от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Подробни съображения излага в писмена защита.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

1

С Наказателно постановление № 22-0294-000310 от 31.03.2022 г. на жалбоподателя С. С. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **, собственост на *** от гр. Ихтиман, като при направена справка с ОДЧ се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 29.10.2021 г. св. *** закупил товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **. Поради неспазване на изискването за пререгистрация на автомобила в двумесечен срок след покупко-продажбата, регистрацията му била служебно прекратена на 31.12.2021 г. На 27.02.2022 г. св. Ангелов решил да отиде до гр. Брусарци с въпросния бус, за да си купи кон. Тъй като не бил правоспособен водач, помолил съседа си – жалбоподателя С. С. да го закара.

Около 11:00 ч. в близост до пазара в гр. Брусарци С. паркирал буса в нарушение на пътен знак В27 – „забранено спирането и паркирането“. Затова служителите на РУ - Лом – З. З. и И. Г., които забелязали движението и спирането на товарния автомобил, извършили проверка. При направена справка с ОДЧ установили, че автомобилът е с прекратена регистрация. На С. е съставен АУАН от св. З. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 22.03.2022 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-000310/31.03.2022 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че С. С. не е 2 извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че С. е управлявал въпросният товарен автомобил. Безспорно е, видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Въпросният товарен автомобил не е негова собственост, а е бил закупен от св. Иван Ангелов. Същият обаче не е направил необходимото за да регистрира автомобила на свое име и при извършената проверка в системата на КАТ като собственик е фигурирал Живко Романов. Затова водачът С. е бил с представата, че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с поставени регистрационни табели, със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и преминат технически преглед. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП:

„Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. За това служебно прекратяване на регистрацията собственикът не е уведомeн. А собственик на автомобила, както беше посочено, не е жалбоподателят. Както се установява от представения договор за покупко-продажба на МПС и от разпита на св.

Иван Ангелов, автомобилът е закупен именно от този свидетел. Същият е имал задължението по чл. 143, ал. 15 ЗДвП да пререгистрира автомобила, но е пропуснал да го направи. МПС-то е било с поставени на съответните места регистрационни табели и с изрядни документи за собственост, ГО и 3 контролен преглед. При това положение, няма как жалбоподателят да знае, че автомобилът, който е използвал, е с прекратена регистрация. С. С. е бил само водач на МПС-то, за него няма задължение нито да регистрира превозното средство, нито да следи дали не е прекратена регистрацията му. Следователно С. не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .

Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то/, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е възприето и в цитираната от адв. Ц. съдебна практика – Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин и др.).

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от С. виновно.

Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.

Вместо това на С. са наложени административни наказания на осн. чл. 175, 4 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-000310 от 31.03.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на С. С. С. от гр. Ихтиман, ***, обл. София, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5