Решение № 3814 от 26.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3814 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Л.

Г. Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Наталия П. Л. Въззивно гражданско дело № 20231100503809 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К., чрез адв. Х., срещу решение № 307/06.01.2023г. постановено по гр.д. № 22678/2022г. по описа на СРС, 140-и състав, с което по предявения частичен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, са осъдени да заплатят солидарно на ищеца Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“, сумата 21 000 лева (от общо 100 165 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени през периода от м.07.2020г. до м.12.2020г., от стадо на ответниците от около 60-70 телета, крави и биволи, на собствени на ищеца насаждения от царевица в масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86 с площ от 796.548 дка, в землището на гр. София, описани в заповед № ПО-0912056/26.09.2017г.

Жалбоподателите намират обжалваното решение за неправилно и необосновано.

Не кореспондирали със събраните по делото доказателства изводите на СРС, че посочените вреди в посочения размер настъпили върху процесните площи, както и че били причинени именно от собствени на ответниците животни. СРС изобщо не коментирал възражението на ответниците, че вредите настъпили от болест по царевицата, каквито данни се установявали от заключението на вещото лице З. Г.а.

Установено било, че царевицата била насята в заплевени полета, което съчетано с природните условия намалявало добива с около

45%.

Неправилно

1 първоинстанционният съд ангажирал солидарната отговорност на ответниците, вместо разделно, не била доказана конкретната вина на всеки от тях. Относими към казуза били разпоредбите на ЗОСИ – чл. 8, ал. 1 и ал. 2, чл. 18, ал. 1. При наличието на такава вреда издирването на нарушителя било задължение на кмета на общината, пострадалата не заявила по реда на закона каквато и да е увреда, причинена й през процесния период. Съществен порок на обжалвания акт било безкритичното приемане на ответниците за нарушители, както и приемането на стойността 36 093.90 лева като стойност на вредата, която била хипотетична. Ищецът не установила и състоянието на селскостопанската си продукция, за да може да се установи предполагаемият добив от нея, липсвали доказателства за засегнатата площ, размера на погиналия добив и съответно – неговата стойност. Имало съществени противоречия в заключенията на двете изслушани експертизи, които не били коментирани от съда. Съобразно заключението на в.л. Г.а средният добив следвало да се изчисли след изсушаване на зърното до определено съдържание на влага, което в случая не било сторено, нямало данни и за поливни съоръжения. Не бил обоснован изводът на вещото лице П., че пропуснатият добив бил 299 тона, че площите били поливани, за точната засегната площ, предвид неизвършени от експерта геодезически измервания, несъобразяване на гъстотата на посевите. Отделно съобразно статистическите данни стопанската 2019/2020г. се характеризирала със засушаване в цялата страна, предвид на което добивите на всички земеделски култури били по-ниски в сравнение с предходната. По делото не било установено, че вредите били нанесени от животни, собственост на ответниците, а ако собствениците били повече от един следвало да се установи собствеността върху всяко животно и размерът на вредите, които то нанесло.

Предпоставки за ангажиране на солидарна отговорност на ответниците не били налице.

От гласните доказателства не се установило безспорно идентифицирани животни на ответниците да били влизали в посевите на ищеца, не се твърдяло и не се установявало колко от тях били крави, колко телета и/или биволи, номерата на ушните марки, не се установявало ответниците да притежавали крави и телета. Обстоятелството, че ответниците гледали животни в съседство не можело да обоснове само по себе си доказаност на твърдението на ищеца, че именно техните животни изпотъпкали насажденията. Излагат собствен анализ на показанията, позовават се на справки от регистър на БАБХ, както и на обстоятелството, че частни стопани можело да гледат до 5 броя едри преживни животни без регистрация в БАБХ. Пълно и главно доказване не било проведено, СРС не приложил правилно неблагоприятните последици на недоказването, а разместил доказателствената тежест и прехвърлил на ответниците отговорността да доказват имало ли други животни в района, собственост на трети лица. Солидарната отговорност на ответниците не можела да бъда ангажирана – животните им се отглеждали отделно и пасли в отделни пасища, не си били възложили един на друг да си гледат и надзирават животните, не било разграничено чии били 2 животните. По заявените подробни съображения молят за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“ депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който заявява становище за нейната неоснователност. Липсвала императивна разпоредба, която да задължавала ищеца да предприеме действия по реда на ЗОСИ, позовава се на чл. 5, ал. 3 от този закон. Твърденията, че не бил установен характерът и видът на вредите не кореспондирали с доказателствата по делото. Не били налице основания за кредитиране изводите на в.л. Г.а, тъй като предметът на изследването й към момента на изготвянето на заключението отдавна бил погинал, вещото лице използвало само снимки, без посещение и оглед, не бил приложен експертен подход, а субективизъм е тенденциозност, а и съдът допуснал процесуално нарушение с назначаването на повторна експертиза по същите въпроси, на които вече отговорило вещо лице П. в производството по чл. 207 ГПК. По делото несъмнено бил доказан характерът и произходът на вредите и това категорично не било заболяване по царевицата. Излага подробен собствен анализ на заключенията. Позовава се и на писмени доказателства от преписки по извършени проверки, съставен АУАН и НП, както и на гласните доказателства, от които релевантните за спора факти, в т.ч. собствеността на едрите преживни животни, нанесли щетите по посевите й намира, че били установени. Правилно СРС ангажирал солидарната отговорност на ответниците предвид установената съпричастност на животните на ответниците към резултата във вр. чл. 53 ЗЗД, а обстоятелството кое животно каква част от вредата е причинило било без значение по отношение на пострадалия. По изложените подробни съображения моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „ Т.-Х.П.“ излага, че била земеделски производител. За стопанската 2019/2020г. й били разпределени за ползване масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86 с площ от 796.548 дка, в землището на гр. София, описани в заповед № ПО-0912056/26.09.2017г. на Директора на ОД – Земеделие, в които ищецът засяла царевица сортове „Пионер-Р9175“ и „Декалб-DKС3939“. От края на м.07.2020г. до средата на м.12.2020г., стадо от 60-70 животни – крави, телета и биволи, собственост на 3 ответниците, системно навлизало в посевите на ищеца, непридружавано от пастир.

Животните били в заграждение с електропастир в непосредствена близост до посевите, а срещу входа на заграждението имало пътека, която водела директно до царевицата.

Входът системно бил оставян отворен, за да могат животните безпрепятствено да стигат до посевите на ищеца. В резултат на това 207 дка от царевицата били унищожени, предвид на което ищецът не реализирала реколта от тях. Ищецът инициирала производство по чл. 207 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 51971/2020г. по описа на СРС, 154-и състав, в което съдът изслушал експертиза, съобразно която вредите били оценени в размер на сумата 100 165 лева. Предявява срещу ответниците частичен иск за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 21 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на реколтата й от царевица в периода от м.07.2020г. - м.12.2020г., от животни на ответниците. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Г. К. и Б. Н. К. депозират писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не били налице предпоставки за ангажиране на солидарната им отговорност, не се установявало кои точно животни причинили вредите и че животните били собствени именно на ответниците, животните се отглеждали отделно, в отделни животновъдни обекти.

Ищецът следвало да застрахова посевите. Признават, че ищецът била земеделски производител и обработвала земеделски земи, а ответниците отглеждали животни.

Оспорват останалите изложени факти – че ищецът имала правно основание да използва и извлича добиви от конкретно упоменатите имоти през процесния период и изцяло, не било ясно в кои точно имоти настъпили вреди, стопанската година приключила на 30.09.2020г., след която дата договорът за наем, на който ищецът се позовала, нямал действие. Оспорват твърдението на ищеца, че посевите от царевица били прегазени и изядени от животни и че това били техните животни. От снимковия материал към експертизата от производството по чл. 207 ГПК се виждала болест по царевицата, оспорват размера на унищожените съгласно заключението площи. Изцяло оспорват заключението на вещото лице П. – заключението било изслушано в нарушение на правото им да задават въпроси, измерванията били извършени без технически средства, снимките от експертизата нямали координати, използваните методи не били обективни. Оспорват твърденията, че оставяли отворена врата – имотите им били изцяло заградени от електропастир именно, за да не се допуска това. Ползваните от ищеца имоти на юг граничели с паркинга на ТЦ „Джъмбо“ и Пътен възел – Яна, от където животни не можело да влизат, от запад били ползваните от отв. К. блокове, имало електропастир и животни не можело и не били влизали, от изток имало водни басейни, от където също не можело да влязат животни, а единствено влизане можело да се осъществи откъм сметището от север при малко пълноводие на р. Лесновска. Там били масивите на ищеца № 237, БЗС № *** по таблицата, с площ 36 дка и част от масив № 239, БЗС *** по таблицата, с площ от 81.1 дка.

4

Представените към исковата молба жалби били клеветнически – представят решение на съда, от което се установявало, че ответникът К. не бил извършил твърдяното нарушение. По подробно изложените съображения молят за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебни агротехнически експертизи, а и като безспорно между страните, съдът приема за установено, че през процесния период от м.07.2020г. до м.12.2020г. ищецът Х.М.П., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Х.П.“ обработвала земеделски земи с площ от 796.548 дка в землището на Челопечене, Столична община, обл. София-град, а именно масиви №№ 13, 35, 40, 41, 52, 57, 81, 84, 86, които през пролетта на 2020г. засадила с царевица за зърно.

Не е спорно и от доказателствата по делото, в т.ч. Заповед № ПО-0912056/26.09.2016г. и заповед № ПО-09-11887/30.09.2020г. на Директора на ОД – Земеделие София-град се установява, че през същия период ответниците Н. Х. К. и Б.

Н. К. ползвали масиви в същото землище, подробно описани по номера в горните документи. С отговора на исковата молба ответниците изрично признават, че отглеждали животни, вкл. и с въззивната си жалба признават, че ответникът К. през периода от 01.05.2020г. – 30.11.2020г. притежавал 78-89 говеда, а ответникът К. през същия период притежавала 72-97 бивола и 28-21 говеда.