Решение № 432 от 22.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Благоевград, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20221210100240 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от КР. К. Г., с ЕГН **********,, чрез пълномощник адв. С.К., с адрес за кореспонденция ..., с електронен адрес: ... срещу ...; представлявано от директора ....

С исковата молба се иска да се приеме за установено, по отношение на ..., че КР. К. Г., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА В РАЗМЕР НА 520,33лв., от които главница в размер на 455,33 лв. по запис на заповед, издадена на 21.06.2008г. и предявен за плащане на същата дата, ведно със законна лихва върху цялото вземане, считано от 19.11.2008 г. до изплащане на вземането, ведно със разноски по съдебното производство, представляващи 25 лв. държавна такса и 40лв. юрисконсултско възнаграждение, тъй като вземането е погасено по давност.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2008г. е издаден Запис на заповед в полза на ... платим на предявяване, като същият бил предявен на КР. К. Г., който се е бил задължил да заплати сумата в размер 455.33 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и 33 ст.).П

Поддържа се, че през 2008г. е образувано ч.гр.д. № 1974/2008 г. по описа на Благоевградски районен съд, въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от кредитора .... След което, Съдът е издал Разпореждане № 5520 от 19.11.2008г., с което се е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист срещу КР. К. Г.. В тази връзка Съдът е издал на 19.11.2008г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК 1 и Изпълнителен лист от 19.11.2008г. в полза на ... за сумите от 455.33 лв. по записа на заповед, издадена на 21.06.2008г. и предявен за плащане на същата дата, ведно със законна лихва върху цялото вземане, считано от 19.11.2008г. до изплащане на вземането, ведно със разноски по съдебното производство, представляващи 25лв. държавна такса и 40лв. юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се, че до настоящият момент ищецът не е упражнявал способите за защита като възражение по чл.414 от ГПК или не е предявявал иск по чл.424 от ГПК.

Сочи се, че с оглед гореизложеното, ... е образувал изпълнително дело № 1166/2011г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, с pen № 702, с район на действие Окръжен съд - Благоевград, но на ищеца не му е връчена Покана за доброволно изпълнение. След извършена справка през м. декември 2021г. в КАТ - Благоевград, ищецът твърди, че разбрал, че съдебния изпълнител на 11.06.2012г. е наложил запор на негово МПС, което е последното изпълнително действие.

Във връзка с гореизложеното, се иска да се вземе предвид, че през 2008г. ..., в качеството си на кредитор, се е снабдило с изпълнителен титул и към настоящия момент е можело във всеки един момент да предприеме действия за събиране на дължимите и изискуеми суми.

Твърди се, че до датата на подаване на настоящата искова молба, от последното изпълнително действие от страна на ... са минали повече от девет години и половина, което е довело до изтичането на законоустановения давностен срок за изпълнение. Следователно, погасителната петгодишна давност за вземанията по издадения Изпълнителен лист от 19.11.2008г. издаден в полза на ... срещу КР. К. Г. е изтекла, тъй като липсват доказателства за предприети действия за принудителното им събиране в поранен момент и същата не е била прекъсвана от дружеството-кредитор .....

Сочи се, че с издаването на Изпълнителния лист през 2008г. и в последствие образуването на изпълнителното дело № 1166/2011г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов са извършвани различни справки за имуществото на ищеца, но самото им осъществяване не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, съобразно задължителните разяснения по т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС („Тълкувателното решение"). При преценката, дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид налице ли са обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. Позовава се на В Тълкувателното решение.

Поддържа се, че след образуването на изпълнителното дело, последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е извършено по вече перемирано дело, че от датата на последното извършено валидно изпълнително действия на 11.06.2012г. до датата на завеждане на настоящето дело, са изтекли повече от девет години и половина, като през този период давността не е била спирана, нито прекъсвана, а извършените по перемираното дело действия не следва да се вземат и кредитират при решаването на правния спор.

Поддържа се, че прекратяването на изпълнителното производство в 2 хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т.нар. "перемпция", настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Актът за прекратяване при настъпила перемпция има декларативен характер и е без правно значение дали съдебният изпълнител изобщо ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, кога ще направи това и дали ще връчи препис от изготвения акт на страните, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова давност за вземането започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Твърди се, че по изп.д. №1166/2011г. при ЧСИ Георги Цеклеов не са извършвани релевантни изпълнителни действия и същите не прекъсват давността по образуването на изпълнително дело. Също така, следва да се вземе предвид, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение и други не представляват изпълнителни действия. Освен това извършването на отделни епизодични изпълнителни действия от страна на взискателя, които следва да „поддържат" изпълнителният процес, противоречи на основните законоустановени принципи, както и на същността на изпълнителния процес. Налице е изтичане на законоустановения давностен срок, както и настъпилото прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради т. нар. "перемпция", настъпила по силата на закона, тъй като ответната страна не е проявила ангажираност и активност по събиране на възникналото задължение от ищеца.

Сочи се, че освен изтичане на погасителната давност е налице и прекратяване на изпълнителното производство, което в случая е настъпило по силата на закона преди образуване на настоящото производство, и тъй като този факт не води до погасяване на материалното право, ответникът по настоящето дело е могъл да започне ново изпълнително производство за същото вземане, което би прекъснало давността, но подобни действия не са предприети и същият не се е възползвал от тази правна възможност, която закона му е предоставил.

С разпореждане № 567/07.03.2022 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 01.04.2022г.

В срока по чл. 131 от ГПК на 14.04.2022г. е депозирана молба от ответното дружество, с която е поискано да бъде заменено като страна от АПС Бета България ЕООД с ЕИК 203374133. Съдът с Разпореждане от 15.04.2022г. е 3 указал на ответника да отстрани нередовността на действието, като посочи на какво основание иска да бъде заменен като ответник.

В законоустановения срок е постъпил на 14.04.2022г. и писмен отговор от ответника. Със същия се поддържа становище за недопустимост на предявения иск. Сочи се, че съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК е предвидена възможността всяко лице да предяви иск за установяването съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В същото време като напълно безспорно и в съдебната практика, и в доктрината, е възприето схващането, че правният интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, при установителните искове трябва да бъде обоснован за всеки конкретен случай, а съдът следи за него на базата на въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. От друга страна съдебната практика е възприела, че такъв интерес е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярят на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". В настоящия казус се сочи, че самият ищец еднозначно посочва, че срещу него е имало образувано изпълнително дело през 2011 г., като последното изпълнително действие по него е било на 11.06.2012 г. - запор на МПС. Имайки предвид, че ответникът потвърждава верността на изложените твърдения, то от това следват няколко неоспорими факта. На първо място изпълнителното дело се е перемирало по силата на закона още на 11.06.2013 г., а 5-годишната погасителна давност е изтекла на 12.06.2017 г. Твърди, че през цялото време от 11.06.2012 г. насам ответникът не е предприемал каквито и да било действия по събирането на дълга, нито е образувал ново изпълнително дело след прекратяването на старото такова от 2011 г., нито е установявал някакъв извънсъдебен контакт с длъжника с искане за изпълнение на процесното задължение, нито е предприемал действия, прекъсващи течението на давността. Поддържа, че това пълно бездействие, продължаващо вече над 9 /девет/ години, еднозначно говори, че кредиторът напълно се е дезинтересирал от случая, като по никакъв начин не е създал у ищеца усещане за „ несигурност. Предвид гореизложеното се твърди, че ищцовата страна няма правен интерес от водене на настоящото дело и то следва да бъде прекратено. По основателността на исковете в случай, че се приеме, че предявените искове са допустими, заявява, че признава същите изцяло.

Възразява се по присъждането на разноски, при условията на евентуалност е сторено възражение за прекомерност.

С писменият отговор ответникът сочи, че съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК е предвидена възможността всяко лице да предяви иск за установяването съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В същото време като напълно безспорно и в съдебната практика, и в доктрината, е възприето схващането, че правният интерес, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, при установителните искове трябва да бъде обоснован за всеки конкретен случай, а съдът следи за него на базата на въведените с исковата молба факти 4 и доводите на ищеца. От друга страна съдебната практика е възприела, че такъв интерес е налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярят на правоотношението да е направил "разумна субективна преценка". В настоящия казус се сочи, че самият ищец еднозначно посочва, че срещу него е имало образувано изпълнително дело през 2011 г., като последното изпълнително действие по него е било на 11.06.2012 г. - запор на МПС. Имайки предвид, че ответникът потвърждава верността на изложените твърдения, то от това следват няколко неоспорими факта. На първо място изпълнителното дело се е перемирало по силата на закона още на 11.06.2013 г., а 5-годишната погасителна давност е изтекла на 12.06.2017 г. Твърди, че през цялото време от 11.06.2012 г. насам ответникът не е предприемал каквито и да било действия по събирането на дълга, нито е образувал ново изпълнително дело след прекратяването на старото такова от 2011 г., нито е установявал някакъв извънсъдебен контакт с длъжника с искане за изпълнение на процесното задължение, нито е предприемал действия, прекъсващи течението на давността. Поддържа, че това пълно бездействие, продължаващо вече над 9 /девет/ години, еднозначно говори, че кредиторът напълно се е дезинтересирал от случая, като по никакъв начин не е създал у ищеца усещане за „ несигурност. Предвид гореизложеното се твърди, че ищцовата страна няма правен интерес от водене на настоящото дело и то следва да бъде прекратено. По основателността на исковете в случай, че се приеме, че предявените искове са допустими, заявява, че признава същите изцяло.

Разпечатката съдържа 23 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dc69703-dfe2-411b-8ba4-52089242ee22