Решение № 144 от 04.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Смолян, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440101305 по описа за 2025 година

Ищцата Е. В. У. от гр. Смолян е предявила срещу „**“ АД, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и „**“ ЕООД, представлявано от П.Б.Д. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5103077/26.04.2024 г., сключен с първия ответник и за нищожност на договор за предоставяне на гаранция № 5103077/26.04.2024 г., сключен между него и ответника „**“ ЕООД като накърняващи добрите нрави и поради противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и като неравноправни по чл.

143, ал. 1 и чл. 146 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за заем № 5103077/26.04.2024 г., по който й е отпуснат кредит в размер на 600 лв., подлежащ на връщане на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99,04 лв., при договорени фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР 54,72 % и обща сума за плащане 693,28 лв.

1

В последствие установила, че вноската по кредита включва и сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция 5103077/26.04.2024 г., обезпечаващ договора за кредит. Така месечната вноска в действителност се увеличила са 51,96 лв. и станала 151 лв.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумата за предоставяне на гаранция не е включена в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното й включване води до надхвърляне на допустимия ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

Договорът за гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант са нищожни, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата предвиждаща възнаграждение за гаранта прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението.

Последното е в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя.

Ответникът „**“ АД срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в отговора, които се свеждат до следното: договорът за кредит е сключен на ясен и разбираем език, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал.

1, т. 7-9 ЗПК и съдържат всички изискуеми от закона реквизити. по ясен и разбираем за кредитополучателя начин е формиран ГПР по кредитите.

Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция е неоснователен. Изпълнението на договорните задължения на заемателя за обезпечаване на вземането по договора за кредит е станало причина за сключването на договора за предоставяне на гаранция с „**“ ЕООД срещу възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението договорите да са в противоречие с добрите нрави.

2

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

Ответникът „**“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното: Твърди, че ищцата има интерес от точно изпълнение на договора за кредит. Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило втория договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така вторият договор не е лишен от правно основание. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и вторият обезпечава договора за кредит. Счита, че ищцата не обосновава противоречие с основни принципи в гражданските и търговските отношения на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.

Оспорва като неоснователно твърдението, че престациите по договора за предоставяне на гаранция са нееквивалентни, тъй като този ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на ищцата по договора за кредит. Заемодателят е предоставил три възможности на ищцата да избере обезпечаване на договора за кредит и той е направил своя избор. Договорът за гаранция е сключен поради възлагането от ищцата да осъществява гаранционни функции и то срещу договореното възнаграждение. С предоставеното поръчителство „**“ ЕООД извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като последният е предоставил на ищцата възможност да избере един от три възможни начина на обезпечаване на договорите и тя е направила този избор. Поръчителят е сключил договорите за поръчителство поради възлагането от страна на ищцата и то при условие, че ще получи договореното възнаграждение. Отговорността на поръчителя е акцесорна и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на длъжника.. Договорът за поръчителство е самостоятелен, не е част от договоа за кредит и са сключени между различни страни от страните по договора за кредит. Непредвидимо е към момента на сключването на договора сключване на договор за поръчителство и поради това е невъзможно включването на възнаграждението в ГПР по кредита. Оспорва като неоснователно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

3

Страните са договорили фиксиран ГЛП, който е посочен изрично и е включен в погасителните вноски. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Претендира за присъждане на деловодните разноски. При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Процесуалният представител адв. О. в писмено становище моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът „**“ АД не се представлява. В писмена молба моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът „**“ ЕООД не се представлява. В писмена молба моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2024 г. между „**“ АД като заемодател и Е. В. У. като заемател е сключен договор за паричен заем № 5103077, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, който последният се задължил да плати на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 99,04 лв., при фиксиран лихвен процент от 45 % и ГПР 54,72 %. Падежът на първата погасителна вноска е 29.05.2024 г., а на последната е 25.11.2024 г..

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На 26.04.2024 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 5397015 между „**“ ЕООД и Е. В. У. с който „**“ ЕООД се задължило да отговаря за задълженията на заемателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „**“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 363,72 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на вноски в размер на 51,96 лв. всяка, ведно 4 с вноските по договора за заем на заемодателя, видно от погасителния план към договора за кредит. В чл. 2 от договора за гаранция изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „**“ АД и „**“ ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „**“ ЕООД е „**“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по кредитното правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска, предявен срещу ответника „**“ АД:

Безспорно се установи, че между ищцата и първия ответник „**“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор. Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

5

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.