Решение № 153 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. П., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500230 по описа за 2025 година

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение №1435/21.11.2024 г. на РС - П., постановено по гр.д.№1056 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А. ” №21 да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на В. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.П., ул.„В.“ №11 представляван от адв.А. Д. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 545,64 лв., както и обезщетение за забава в размер на 37,83 лв., представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница над присъдената сума в размер на 545,64 лв. до претендирания размер от 2 319,28 лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 37,83 1 лева, до претендирания размер от 290,22 лева, като неоснователни.

Осъден е В. В. М. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90,09 лв.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на адв.А. Д. от САК възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 92,16 лв.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 40,21 лева.

В срок така постановеното решение в осъдителната му част е обжалвано от ГДИН, в която се излагат оплаквания, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Първоинстанционният съд стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.

Работодателят не целял да ощети служителите, като именно за това била издадена и заповед, с която работното време било удължено с 30 минути. Това било и действително необходимото време за изпълнение на задълженията.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на Бургаски окръжен съд.

Съдът не съобразил показанията на св. Ф., поради това, че не кореспондират с показанията на св. Б.. Последният бил заинтересован като свидетел, тъй като бил ищец по идентично производство.

Първоинстанционният съд не правилно възприел и представените от затвора видеозаписи.

Представените от ответника доказателства следвало изначално да се приемат за истинни, освен ако се получи съмнение за истинността им, не бъдат оспорени по съответния ред и оспорването бъде доказано.

Подържат, че при направеното оспорване доказателствената тежест била на ищеца.

Неправилно съдът възприел представения протокол от 2019 година, който бил съставен извън исковия период.

2

Засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод е било един час, защото с имало и допълнително заложено време от 35 минути за извършване на обиски и претърсване в затвора през 2019т.

Такова задължение нямала за процесния период съобразно заповедите на работодателя.

Показанията на св.Б. в тази насока не били верни.

Съгласно постовите книги, които ищецът е подписвал нямало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45 ч. при начало на работния ден 8:15 ч., което След като служителя се подпише, че е сдал поста той повече няма задължения към работодателя и му остава да извърви 50 метра разстояние от корпуса до КПП на затвора, където се намира стая та за отвод, след това следва до 5-минути време за отвод и напускане на затвора.

По делото било детайлно разяснено, че след сдаване па постовете служителите се отправят към стаята за отвод, да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305. 306, 307, 311 и 314 от ННЗИПЗС, които се зачитат за работно време съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на Главен директор гл. комисар Васил Миладинов, коя то е представена но делото

Съдът извършил оглед на видеофайловете и възприел установеното от тях. То потвърждавало показания св.Ф. и опровергавало показанията на свидетеля Е. Б..

След изслушване на първата съдебно-счетоводна експертиза бил повдигнат въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработени часове от ищеца за последното тримесечие, тъй като края на исковия период - първото тримесечие па 2023. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - П. са отчитали и смятали сумарно. Ищецът следвало при условията на пълно и главно доказване, да установи, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, е полагал повече труд, според твърденията си.

Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му вменени в задължение, т. е. не е налице волеизявление на работодателя или на 3 съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Твърди, че от видеозаписите било видно, че зачетеното, съгласно издадените заповеди време от 30 минути било достатъчно за изпълнение на задълженията.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено.

Прави се искане в съдебно заседание пред Окръжен съд - П. да бъдат прегледани представените видеофайлове. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от В. В. М..

Подържа, че жалбата е неоснователна и, че няма установена съдебна практика по разгледаните в спора въпроси.

Разгледаните дела от Бургаски окръжен съд били постановени при различна фактическа обстановка.

Съдът кредитирал показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатирал едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Поради това, относно това обстоятелство кредитирал показанията на свидетеля, който има преки впечатления.на ищеца и като такъв има интерес от спечелването на делото.

Възражението относно доказателствената стойност на видеозаписите било неясно формулирано и нито за съда, нито, за ищеца ставало ясно кои точно правни изводи в решението оспорва ответника. Видеозаписите били възпроизведени и прегледани в съдебно заседание.

И съдът ги анализирал и ценил конкретните видеозаписи. От тях можело да се установи единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото. От тези записи нямало как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца.

Установено било по делото, че 30 минути за всеки наряд са недостатъчни за извършване на всички дейности.Именно поради тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачитал и заплащал допълнително един час, а не 30 мин.

Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

С протоколно определение от проведеното на 02.04.2025 г. открито съдебно заседание е оставено е без уважение искането за преглеждане на 4 видеофайловете пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР, чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ГДИН ищецът В. В. М. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора П.. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на работа, а за периода от 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

Работното време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Твърди, че се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото 5 на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.

Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Така изброеното продължавало около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.

По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от него преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение.

Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за 6 организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа.