Определение № 347 от 03.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500235 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.122 ГПК и е образувано въз основа на определение № 5903/07.05.2025г., постановено по гр. д. № 3656/2025г. на ВРС, с което е повдигнат спор за подсъдност между ВРС и ВОС за определяне на родово компетентен съд, който да разгледа предявен от Г. П. П. срещу Н. Т. Г. иск за трансформиране на задължението на ищеца, произтичащо от договор от 25.01.2023г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в парично задължение, платимо в полза на Н. Г., на основание чл.97 ЗЗД, вр. Чл.95 ЗЗД. Производството по този иск пред ВРС по посоченото дело е било образувано след прекратяване с определение № 1106/ 27.02.2025г. на първоначално образуваното през ВОС производството по гр.д. № 2387/2024г. имащо а предмет този иск и изпращането му по подсъдност на ВРС.

В определението са изложени съображения, че предмет на делото е договор за издръжка и гледане, с който е прехвърлен имот с данъчна оценка в размер на 85 131,30лв., поради което и цената на предявения иск следва да се определи по реда на чл.69, ал.1,т.4, вр.т.2 ГПК и доколкото така определената цена надвишава, границата определена по чл.104, т.4 ГПК, то районния съд не е компетентен да разгледа иска.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

От изложените в исковата молба фактически твърдения и отправени до съда искания, вкл. и при съобразяване направените по реда на чл.129 ГПК уточнения, безспорно се налага извода, че от Г. П. П. иск е за трансформация на задължението му по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу 1 задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 22/25.01.2023г., в паричен еквивалент, който да бъде заплащан на Н. Г. в размер на 500лв. месечно. Наведени са твърдения, че ответницата, която има качество на прехвърлител по договора, отказва съдействие и възпрепятства изпълнението на задълженията по договора от страна на приобретателя - ищец, поради което и последния отправя искане за трансформиране на задължението му за издръжка и гледане в паричен еквивалент.

Следователно предявения иск е с правно основание чл.97 ЗЗД, вр. Чл.95 ЗЗД. Касае се за облигационен иск, който е оценяем, като предявеното искане е дължимата от него по договора престация под формата на натурална издръжка да бъде заместена от паричния й еквивалент, определен в исковата молба в размер на 500лв. месечно, който е с периодичен характер и за неопределен период от време. Следователно цената на предявения иск следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.7 ГПК.

Липсват наведени твърдения, които да обосноват извод за предявен иск за промяна на характера на облигационната връзка, нейното прекратяване или прогласяване недействителност на същата. При евентуалното уважаване на иска, определеният със съдебното решение паричен еквивалент, като задължение по договора за издръжка, при отпадане на пречките за изпълнение отново ще бъде изпълнявано задължението по договора в натура. С предявяването на иска, евентуално неговото уважаване няма за последица прекратяване на облигационната връзка, отричане на нейното съществуване или правна промяна на страните по нея, а единствено остойностяване на дължимото по договора изпълнение в натура в паричен еквивалент, поради което и не е налице основание за определяне на цената на предявения в настоящото производство иск по реда на чл.69т.4, вр.т.2 ГПК – данъчната оценка на имота, предмет на договора.

С оглед на горното, следва извода, че цената на предявения иск, определен по реда на чл.69, ал.1, т.7 ГПК е в размер на 18 000лв./ тригодишните платежи на сумата от 500лв. месечно, посочена в исковата молба като паричен еквивалент на дължимото по договора за издръжка и гледане/.

Определената по този ред цена на иска е под 25 000 лева, поради което и на основание чл.103 вр. чл.104 т.4 ГПК същият е родово подсъден на Районен съд – Варна.

Водим от изложеното и на основание чл.122 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от Г. П. П. срещу Н. Т.

Г. иск с правно основание чл.97 ЗЗД, вр. Чл.95 ЗЗД за трансформиране на задължението на Г. П. за издръжка и гледане по договор, обективиран в НА № 22, т.1, рег.220, д.№20/2023г. по описа на нотариус Диана Бейлерян, с район на 2 действие ВРС, в негов паричен еквивалент е Районен съд – Варна.

ИЗПРАЩА делото на компетентния съд- Районен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3