Решение № 222 от 14.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Монтана, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201024 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от ЗДвП.

С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505216626 на МРРБ, А. "П.И.” гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., е наложена на Д. А. П., с посочен адрес в гр.В., област М., глоба в размер на 300 (триста) лева, за административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3 вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от наложената глоба, Д. А. П., моли да бъде отменен издадения фиш. Редовно призован жалбоподателя П., се явява лично и поддържа жалбата си. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна МРРБ, АПИ – гр.С., с посочен адрес за призоваване в гр.М., чрез представител юрисконсулт Т. Г., пледира за потвърждаване на обжалвания фиш чрез изложени доводи в писмено становище, с приложено пълномощно по делото, постъпили чрез ССЕВ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение над минималния размер.

Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с 1 изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.

Съдът намира жалбата за допустима, приемайки, че жалбата е подадена и в законния 14-сет дневен срок, видно от данните по делото.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 17.03.2022г. в 10:28 часа е установено нарушение № DA6993B47D564E85E053021F160A6907, с ППС л.а. „Ф. М.“ с рег. № ХХХХХ, с техническа допустима максимална маса 2510, в община М., по път І – 1 км, 113 + 188 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП.

Нарушението е установено с устройство № 40052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-1, км 113+188.

За нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, е наложена на основание чл.179, ал.3 вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лева на Д. А. П., като собственик по регистрация на процесното ППС към датата на установяване на нарушението 17.03.2022г.

Видно от представените писмени доказателства по делото от въззиваемата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установено нарушение по чл.179, ал.3, справка за собственост на ППС към 17.03.2022г., статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № ХХХХХ – 2 бр. снимки.

Жалбоподателят Д. А. П., излага синтезирано, следните доводи против обжалвания ЕФ, които следва да бъдат посочени, защото са част от фактическата обстановка, касаеща и процесния ЕФ:

Не оспорвам изложената фактическа обстановка в електронния фиш, а именно, че на 17.03.2022 год., е установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505216626 на път І-1, км.113+188, при извършване на проверка на пътно превозно средство с рег. № ХХХХХ, вид - лек автомобил , марка – „Ф.“, модел – „М.“, с обща техническа допустима максимална маса 2510 кг, което управлявах лично, 2 както и че съм управлявал посоченото по-горе МПС на път, за които е предвидено заплащане на винетна такса за ползването му.

Оспорвам твърдението, че съм управлявал посоченото по-горе моторно превозно средство без заплатена винетна такса. Запознат съм с регламента на чл.139, ал.6 от ЗДвП, а именно, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

На 02.03.2022 год., в 10:43 часа, извърших преводно нареждане чрез Еа sу Рау, по сметка на Агенция пътна инфраструктура, в размер на 97.00 лева за заплащане на електронна винетка за притежавания от мен лек автомобил с рег.

№ ХХХХХ. Поради тази причина, бях с вътрешно убеждение, че управлявам лек автомобил, за който съм заплатил годишна винетна такса, валидна от 02.03.2022 год. до 01.03.2023 год.

От връчен ми на 11.04.2022 год. Акт за установяване на административно нарушение № 001651/02.04.2022 год., разбрах, че е допусната очевидна фактическа грешка и то не от мен, а от лицето, което е въвеждало данните на автомобила ми при плащане на годишна винетна такса, като вместо притежавания от мен лек автомобил с рег. № ХХХХХ, е въвело в системата несъществуващ рег. № ХХХХХХ. При проверката, която ми бе извършена на 11.04.2022 год., освен цитирания по-горе АУАН, ми бяха връчени от М. Д. Х., на длъжност инспектор в сектор „К. и п. - В.Т.“, в присъствието на свидетеля С. М. С., още два акта, а именно Акт за установяване на административно нарушение № 00586/11.04.2022 год. и Акт за установяване на административно нарушение № 000886/29.03.2022 год. от 11.04.2022 год.

Обжалвания фиш, не ми беше връчен и за него разбрах след като по АНД № 20231450200185/23г. по описа на Районен съд - М., по което съдът се е произнесъл с Решение № 77 от 03.08.2023 г., беше представена като доказателство справка за извършените нарушения, констатирани през 2022 г. за конкретното МПС.

Когато ми беше извършена проверката на 11.04.2022 год. и ми бяха връчени цитираните по-горе актове, бях изпратен от работодателя ми в командировка. Поради тази причина и предвид служебните ми задължения, 3 първично, без да обмисля в детайли ситуацията и да подам възражения срешу съставените ми актове, заплатих, отново чрез Еаsу Рау компесаторни такси по 70.00 лева на акт, по посочената в разписката по акта банкова сметка с титуляр А. "П.И.“.

Нещо повече, подари факта, че бях в командировка и с цел да преустановя извършване на следващи нарушения докато не бъде установено притежавам или не притежавам валидна винетка за притежавания от мен лек автомобил с рег. № ХХХХХ, на същия ден на проверката, на 11.04.2022 год., в 14:27 часа, заплатих повторно електронна винетка за същото моторно превозно средство с валидност от 12.04.2022 год. до 11.04.2023 год. Плащането е извършено чрез системата за електронни плащания еРау.bg.

Във връзка с изложеното, един сгрешен символ в регистрационния номер на автомобила, ми струва три акта за установяване на административно нарушения, заплатени три компесаторни такси по 70.00 лева на акт, закупени два броя годишни винетки по 97.00 лева всяка и три наказателни постановления с по 300.00 лева глоба във всяко едно от тях.

При връчване на акта и подписване на разписката за връчването му, ми бе разяснено, че ако платя компесаторната такса в размер на 70.00 лева ще бъда освободен от административнонаказателна отговорност.

До връчването на трите наказателни постановления бях с убеждение, че заплащайки компесаторна такса и нова винетка, съм освободен от административнонаказателна отговорност за деяние, което дори считам, че не съм извършил, а именно управление на лек автомобил без платена винетна такса.

След като разбрах, че при първоначално закупената от мен годишна винетка е объркан един символ от регистрационния номер на притежавания от мен лек автомобил, подадох до А. "П.И.“ искане по чл.10а, ал.3б от Закона за пътищата за извършване на корекция на сгрешената винетка.

В изложената фактическа обстановка и в трите наказателни постановления, които съм обжалвал и бяха отменени от касационна инстанция като незаконосъобразни, административнонаказващият орган не взема в предвид корекцията на винетката, заплащането на компесаторна такса, нито закупуването на втора винетка за същото превозно средство, както и изменението на законодателството, в случая на приложимия материален 4 закон. Т.е. не са обсъдени смекчаващите вината обстоятелства. Липсва и произнасяне за това налице ли е маловажен случай по смисъла на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания, която липса е самостоятелно основание за отмяна на същото като незаконосъобразно.

В рамките на съдебното следствие жалбоподателя Д. А. П., подържа жалбата си, не излага допълнителни доводи и не представя допълнителни доказателства.

По указание на съда, по делото чрез молба вх. № 14357/12.11.2025г. по описа на регистратурата на МРС, за приети разписка за закупена ел. винетка, извлечение за платените компенсаторни такси от Д. А. П. и заверени копия на цитираните от жалбоподателя АУАН-я, респ. НП-я, и съдебните актове по тях.

Тези данни, приложени от въззиваемата страна, напълно съответстват на изложеното от жалбоподателя П..

За да установи дали са спазени изискванията на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.10а, ал.7 от ЗП, съдът изиска данни за регистрацията на л.а. „Ф. М.” с рег.

№ ХХХХХ от Сектор ПП към ОДМВР - М.. Последният изпрати на съда изисканата информация с писмо рег. № 996000-3800/03.10.2025г., от която е видно, че жалбоподателя Д. А. П. е собственик по регистрация на процесното мпс, чиято техническа допустима максимална маса е 2510 кг. Съобразявайки данните за регистрация на процесното ппс, настоящия съд установява, че глобата правилно е определена по размер имайки предвид разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Като се имат предвид чл.179, ал.3 вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП и чл.10а, ал.7 от ЗП, правилно е бил определен и субекта на административно наказателната отговорност в лицето на водача Д. А. П..

Нарушението е допуснато от жалбоподателя, заради неправилно вписване на данните на мпс при закупуване на ел. винетка.

С разпоредбата на чл.10а, ал.3б ЗП (нова – ДВ, бр.23 от 2021г., в сила от 19.03.2021г., изм., бр.14 от 2023г., в сила от 10.02.2023г.) законодателят действително въвежда възможност за извършване на корекция за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, като промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Но с тази алинея 3б (нова – ДВ, бр.23 от 2021г., в сила от 5

19.03.2021г.) на чл.10а ЗП, приета с последните изменения и допълнения на ЗП, законодателят регламентира изрично основание за корекция при следните предпоставки: когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България не съществува регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларираните във винетката регистрационен номер, държава на регистрация или категория. В същата алинея се предвижда, че промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената. Впоследние разпоредбата на чл.10а, ал.3б ЗП е изм. (ДВ, бр.14 от 2023г., в сила от 10.02.2023г.) - Когато при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа и/или липсва символ от регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на неговата категория, се извършва корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика или ползвателя. Когато се установи, че в Република България съществува пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларирания във винетката регистрационен номер, заявителят представя доказателства за заплатената от него винетна такса. Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на издаването й и има срок на валидност до изтичането на срока на валидност на първоначално издадената.