Определение № 3432 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3432 гр. С, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №

20241110176765 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 365767/07.11.2025 г., подадена от „СК“ ООД, чрез пълномощник, и по Молба вх. № 358651/03.11.2025 г. от И. В. В., чрез пълномощник.

В молбата си по чл. 248 и чл. 247 от ГПК И. В. В. излага съображения, че съдът неправилно е намалил претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото са предявени три отделни иска – иск за прогласяване на недействителност с минимален размер, предвиден в Наредба № 1 от 1000 лв., осъдителен иск за договорна лихва с предвиден минимален размер в Наредба № 1 от 400 лв. и осъдителен иск за неустойка със същия минимален размер в Наредбата. Счита, че от значение е търсеният материален интерес, който при обективно съединение на искове се определял върху цената на всеки от исковете, а не в сбор. Моли съда да измени решението и да му присъди хонорара, който е определен в договора за правна помощ към минимума. Твърди, че е допусната и очевидна фактическа грешка при изчислението на присъдените разноски, като следвало вместо сума в общ размер от 791.90 лв. да бъде присъдена сума от 801.90 лв.

В молбата на „СК“ ООД се сочи, че делото е заведено при злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като не присъжда такива в полза на ищеца, поради това, че същият е подал множество искови молби между същите страни, за оспорване на клаузи от идентични договори, идентични обстоятелства, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, като се изброяват образуваните пред СРС искови производства между страните. При евентуалност, моли съда да присъди разноски за едно производство. Позовава се на съдебна практика. Счита, че договорът за правна защита и съдействие е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и не може да породи правни последици като излага подробни съображения и съдебна практика в подкрепа на доводите си. Счита, че следва да се съобрази и Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, а именно, че Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир.

В дадения от съда срок, ответникът по молбата на „СК“ ООД е изразил становище за нейната неоснователност. Излага съображения, че макар и Наредба № 1 да няма обвързващ 1 характер, тя може да е ориентир при определянето на адвокатското възнаграждение. Счита молбата на ответното дружество за неоснователна и предвид това, че съдът вече е редуцирал възнаграждението като го е намалил повече от четири пъти от претендирания в процеса размер.

Счита възражението на ответника за бланково и абстрактно и неподкрепено с никакви относими доводи. Моли съда да остави молбата без уважение.

По молбата на И. В., ответникът по нея „СК“ ООД изразява становище за неоснователност.

Моли съда да изиска исковите молби по осем броя дела и твърди, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца. Сочи, че без да е направил опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения, за да предяви искове, по които да се образуват посочените искови производства, а именно: гр.д. №№ 75755, 74797, 76766, 87760, 76767, 76769, 76758 по описа на СРС за 2024 г. Счита, че следва справедливият размер на адвокатското възнаграждение да е значително по-ниско по размер от посочения ориентир в Наредбата, като моли съда да остави молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК без уважение. Относно доводите за допусната очевидна фактическа грешка не излага съображения.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства и след изискването на исковите молби по цитираните от ответника „СК“ ООД дела, образувани пред СРС, съдът счита, че молбата на И. В. се явява частично основателна по следните съображения: Видно от доклада, изготвен и обявен за окончателен по делото, съдът е приел и е разгледал иск по чл. 55 от ЗЗД. Искът е за присъждане на суми, които са неоснователно получени от ответника, поради установена нищожност на клаузи от процесния договор. Видно и от дадените от съда указания, съдът е събрал такса за един иск в размер на 50 лв. Доводите, че са предявени отделни искове и позоваването на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не променят обстоятелството, че се касае за един иск, който е разгледан и уважен от съда. Касае се и за един интерес, който се защитава в настоящото производство.

На следващо място, с оглед възражението на ответника, съдът извърши съответната проверка по цитираните граждански дела и констатира, че същите са водени между същите страни с идентичен предмет на спора, по различни договори, сключени между страните. По всяко едно от посочените по-горе граждански дела са претендирани съдебни разноски, включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Съгласно актуалната практика на СГС (вж. Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав ), ищецът, макар и да е имал възможност да получи защита на правата си по идентичните договори, станали предмет на оспорване в различните съдебни производства, е подал отделни искови молби за оспорване на всеки един от договорите си с ответника, претендирайки прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни заемни договори. По този начин ищецът със собствените си действия многократно е увеличил задълженията за разноски. Съдът счита, че неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца в настоящия случай и се явява и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вменява в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди със съдействието на съда извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.

В случая се касае за образувани граждански производства между едни и същи страни, по 2 едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, тоест основанието на исковите претенции е идентично. Исковите молби по всички тези дела са типови с идентично съдържание, с идентични доказателствени искания. Настоящият съдебен състав счита, че формалното упражняване на процесуални права в случая не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства. Ето защо, искането за изменение чрез увеличаване на размера на присъдените разноски до претендирания размер е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Основателно е обаче искането за изменение в частта за разноските от 791.90 лв. на 801.90 лв., доколкото се касае за грешка в изчислението и следва в тази част решението да бъде изменено като се присъди правилния размер сума.

Неоснователна се явява и молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските чрез неприсъждане или допълнително намаляване на присъденото в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение. Съдът е определил едно възнаграждение към минималния размер, предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, като е съобразил и фактическата и правната сложност, събраните доказателства по делото, решаването на производството в едно открито съдебно заседание и то в отсъствие на процесуалните представители на страните, като се е мотивирал подробно в решението. Не са налице предпоставки за исканото намаляване на адвокатския хонорар за адвоката на ищеца.

Предвид изложеното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение в Решение № 18718/17.10.2025 г. в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „СК“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на И. В. В., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ул. „ЧМ“ № 2А, вх. 6, ет. 1, ап. 22, да заплати още 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента), равностойност на 10 (лева), на основание чл. 248 от ГПК, като отхвърля Молба вх. № 358651/03.11.2025 г. от И. В. В. в останалата й част, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 365767/07.11.2025 г., подадена от „СК“ ООД, за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3