Решение № 7265 от 30.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7265 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20241100105717 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ.

Предявени от В. С. Г., ЕГН ********** от гр.София, ул.„********, чрез адв.С. Вл. М. против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми като обезщетения за това, че е бил незаконно обвинен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.1, вр. ал. 1 от НК и чл. 301, ал. 1 от НК, за които бил признат за невиновен и бил оправдан с влязла в сила, на 12.09.2023 г., присъда № 30001 от 17.11.2022г по НОХД № 3455/2021г по описа на СГС - СпНС (закрит), 6 състав, а именно:

1. сумата от 200 000 лева, ведно със законната лихва, начиная от 17.05.2024г – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение з а неимуществени вреди - преживените от ищеца болки и страдания от воденото против него накзателно производство, включително това, че е продължило в неразумен срок;

2. сумата от 1929,17 лева, ведно със законната лихва, начиная от 17.05.2024г – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение з а имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва, дължима периода 02.11.2017 г. - 07.02.2019 г., върху размера на внесената в наказателното производство парична гаранция, в размер на 15 000 лева.

Претендира съдебни разноски по списък – адвокатско възнаграждение 1 и внесена по делото държавна такса.

Ответникът Прокуратурата на Република България на първо място е оспорил исковете като нередовни, а по същество ги счита за неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното като съдебна разноска адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В предявената на 17.05.2024г искова молба, уточнена с молби от 29.05.2024г и от 20.09.2024г, ищецът твърди, че е с висше образование, бивш Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-гр.София към Главна Дирекция „Автомобилна Инспекция“. Със Заповед № 292/07.06.2016г на изп. директор на ИА „Автомобилна администрация“ му било наредено да изпълнява служебните задължения на К.Г.Д. - Началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ - София до завръщането му, считано от 07.07.2016 г. На 08 юни 2017г ищецът бил привлечен като обвиняем по пр.пр. № 664/2016г по описа на Специализираната прокуратура, ДП № 29/2017г по описа на Следствен отдел за това, че е ръководил организирана престъпна група, както и за това, че е приел имотна облага сумата от 50лв и с постановление на СП било разпоредено задържането му за до 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 НПК за завеждането му пред съда с оглед искане за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На същата дата Прокуратурата в гр. София съобщила пред медиите, че е проведена акция на ГДБОП, при която са задържани повече от 10 лица във връзка с разследване на корупционни схеми, получаване на подкупи и продажба на шофьорски книжки, като тогавашният Главен прокурор обявил, че тези деяния са „заплаха за националната сигурност“, защото голяма част от катастрофите се дължали именно на неумение да се шофира и че „Буквално отвсякъде изскачат пари“. Същият ден и Министърът на транспорта към онзи момент заявил: „Кадрови промени ще има. Тези, които са хванати, доказано са извършили нарушение или престъпление - както и да се класифицира, със сигурност нямат място повече в структурите на администрацията".

Информацията била отразена от множество медии.

На 10.06.2017г спрямо ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” п о ч.н.д. № 1755/2017г по описа на Специализирания наказателен съд, потвърдена с определение на

Апелативния специализиран наказателен съд по в.ч.н.д. № 184/2017 г.

Към датата на привличането в качеството на обвиняем ищецът бил с диагноза нестабилна стенокардия, с поставен сърдечен имплантат и трансплантат и с риск от сърдечно-съдов инцидент, поради което на 23.06.2017г подал молба до Специализираната прокуратура да бъде разпитан за здравословното му състояние от разследващ полицай и да бъде прегледан 2 от лекар – специалист. На 17.07.2017г СпНС, 11 състав с определение по ч.н.д.№ 2152/2017г изменил наложената мярка за неотклонение от „задържане под стража” в „парична гаранция“ в размер на 50 000лева, без да бъде съобразено материалното му положение, тъй като този размер бил непосилен за него.

Подал нова молба по чл. 65 от НПК и с определение от 25.10.2017г по ч.н.д. № 3077/2017г СпНС, 7 състав, изменил наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” в парична гаранция в размер на 15000 лева, потвърдена с определение от 02.11.2017г от АСпНС, 4 състав по в.ч.н.д.

№ 331/2017 г. Паричната гаранция била внесена от съпругата на ищеца В. Г.а Г.а на 02.11.2017г по сметка на Специализираната прокуратура.

На 16.10.2018г на основание чл.69, ал.1 от НПК Специализираната прокуратура поискала отстраняването от длъжност на ищеца, което е било оставено без уважение с определение от 01.11.2018г о т СпНС, 10 състав по ч.н.д. № 3329/2018 г., потвърдено от въззивната инстанция.

С молба от 14.11.2018г ищецът поискал да му бъде отменена наложената мярка за неотклонение и тя била отменена с постановление от 04.02.2019г.

При задържането на ищеца било извършено претърсване и изземване на вещи от дома му, приобщени като веществени доказателства - парични суми в размер на общо 18 699лева и 3 275евро и макар той да представил доказателства за произхода им и многократно да искал връщането им, това не било уважено от Прокуратурата.

На 23.03.2021г ищецът отново бил привлечен като обвиняем от Специализираната прокуратура, но само за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. ал. 1 от НК. Спрямо него били приложени и специални разузнавателни средства, които сериозно са нарушили правото му на личен живот и неприкосновеност.

Образувано било НОХД № 2396/2021г. по описа на Сп Н С , 6 с, насрочено за провеждане на разпоредително заседание , като в открито заседание на 30.09.2021г съдът прекратил съдебното производство, поради допуснати отстраними процесуални нарушения и върнал делото на СпП за отстраняването им, определението било протестирано, но потвърдено .

Внесен бил нов обвинителен акт, по който било образувано ново НОХД № 3455/2021г по описа на СГС – СпНС (закрит), 6 състав и с Присъда № 30001 от 17.11.2022г ищецът бил признат за невинен и бил оправдан за извършени престъпления по чл. 321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.1, вр. ал. 1 от НК и чл.

301, ал. 1 от НК. Присъдата била потвърдена по ВНОХД № 336/2023г по описа на Софийски апелативен съд, 3 състав и влязла в сила на 12.09.2023 г.

Ищецът посочва, че той бил обвинен за няколко тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 във вр. с чл. 321, вр. с чл. 301 от НК, за които бил оправдан и с това се еосъществила хипотезата на чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, позваляваща му да търси обезвреда от ответника за настъпилите вреди от 3 противоправното поведение. Относно определянето им по размер ищецът се позовава на съдебната практика - Определение № 1 от 06.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2021 г., 4 Г.О., Определение № 463 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2017 г., г.о., Г.К.; Решение № 233 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 104/2012 г., IV г.о., Г.К.

Конкретните настъпили за него вреди той посочва като негативни преживявания с депресивен и тревожен характер; страх, безпокойства, срам и напрежение; накърнено б и л о достойнството му, доброто му име и професионален авторитет; след обвинението хората променили отношението си към него, което го направило много разтревожен и неспокоен, което също представлявало вреда съгласно Решение № 281 от 04.10.2011 г. на ВКС, III г.о., по гр. д. № 1684/2010г; не комуникирал нормално дори и с най-близкия си семеен роднински кръг; от енергичен и обществено ангажиран човек се е превърнал в “смачкан", съсипан физически и психически човек.

Периодът от привличане на ищеца като обвиняем н а 08.06.2017г до влизане в сила на оправдателната присъда н а 12.09.2023г бил 6 години, 3 месеца и 4 дни и за него държавата отговаряла по чл.2, т.2 от ЗОДОВ от незаконното му „задържане под стража“ от 5 месеца - 10.06.2017г 02.11.2017г и съгласно възприетото в т.13 от ТР № 3 от 22.04.2005г на ВКС по тълк.д. № 3/2004г. на ОСГК. Допълнително пояснява, че тези твърдения навежда, като обсотятелства, отегчаващи претърпените вреди, а не предявява самостоятелен иск.

Ищецът уточнява, че към момента на повдигане на обвинението не е бил в пенсионна възраст, но не получавал предишните доходи и не можел да осигурява грижите за своето семейство и то за продължителен период от време - над 6 години.

Отражението било тежко и поради наличието и на здравословните проблеми, които имал, а именно поставен пейсмейкър на сърцето и други съпътстващи заболявания и поддържането на здравословното му състояние било съществено затруднено при задържането му под стража, тъй като приемал животоспасяващи лекарства.

Посочва, че е претърпял и имуществени вреди - сумата от 1929,17лв, представляваща законната лихва върху задържаната гаранция от 15 000лв за периода 02.11.2017г - 07.02.2019г, дължима му от ответника.

С подадения по делото отговор ответникът е оспорил исковата молба като нередовна и неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, тъй като ищецът не е представи л доказателства, установяващи твърденията си, нито е посочил банкова сметка или друг начин за плащане.

Счита исковата претенция за неимуществени и имуществени вреди в общ размер от 201 929,17лв за неоснователна – с прилагането на доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда по образуваното наказателно производство бил доказан само първият елемент от фактическия 4 състав на отговорността по ЗОДОВ, а в тежест на ищеца било да докаже и наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Оспорва в медийните публикации Прокуратурата на РБ да е предоставяла невярна информация за наказателното производство и заявява, че не може да носи отговорност за начина, по който делото е медийно отразено, тъй като не е дала публично изявление за разследването или обвинението. Отговорност носила съответната медия, още повече, че към момента на образуване на наказателното производство, ищецът е заемал обществена длъжност - Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София към ГД „Автомобилна инспекция“ и било напълно нормално е да е налице засилен интерес от страна на обществото и медиите.

Във връзка с търсеното обезщетение на репутационните вреди от разгласяване на наказателното производство ответникът се позовава на практиката на ВКС - Решение № 30/08.03.2022 г. по гр. д. № 2300/2021 г. на ВКС. Определение № 22/14.01.2022 г. по гр. д. № 2293/2021 г. на ВКС, Определение № 60707/29.10.2021 г. по гр. д. № 1479/2021 на ВКС, а конкретно за л ицата, заемащи публични длъжности, които следва да търпят засилен обществен интерес към дейността им именно поради публичния характер на длъжността и правото на обществото да бъде информирано се позовава на Решение № 50154 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4756/2021 г., Решение № 159 от 09.10.2019 г. по гр.дело № 89 /2019 г., ВКС, Ш г о., Решение № 12 от 30.04.2020 г. по гр.дело № 1513/2019 г., ВКС III г о 111 г. о., ГК. Решение № 1467 от 16.12.2023 г. на САС по в. гр д. № 2186/2023 г., Решение № 5126 от 11.07.2017 г. на СГС по гр. д. № 2953/2016 г., Решение № 260839 от 28.10.2020 г. на СГС по гр. д. № 243/2019 г., Решение от 01.04.2011г. на ОС - Благоевград по гр. д. № 187/2011 г.

Ответникът оспорва образуваното срещу ищеца наказателно производство да е попречило на развитието на професионалната му кариера, за което липсвали доказателства. Оспорва ищецът д а е преживял всички посочени в исковата молба болки и страдания и влошено здравословно състояние, тъй като житейски е логично предприето наказателно преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера у всеки един човек и посоченото в исковата молба е преувеличено.