Решение № 260303 от 27.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 34/2020
- Вид
- Решение № 260303
- Подписан
- 27.08.2021
- В сила
- 08.08.2023
- Състав
- РУМЯНА БОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 79 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал.1 б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е
№…… 27.08.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На осемнадесети май 2021 година в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА търг. дело № 34 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И.Г.Г., ЕГН **********,*** и Д.Б.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.К. против „Д. З.“ АД, гр. С., бул. „К.А. Д.“ **.
Ищците И.Г.Г. и Д.Б.Д. твърдят, че са наследници на загиналия в резултат на ПТП Б. Д. Г., на 75 години.
Сочи се, че на 22.02.2017 г., около 07:40 часа, в гр. Казанлък, на бул.„Розова долина“ № 25 се е движил т.а. „Мерцедес Актрос“ с per. № СТ 9804 АР, управляван от М. С. В., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал велосипедиста Б. Д. Г.. В резултат на получените при катастрофата телесни увреждания на 26.02.2017 г. Б. Д. Г. е починал.
Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано НОХД по описа на Окръжен съд - Стара Загора, което към депозиране на исковата молба не е приключило. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от М. С. В нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за водачът на т.а. са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на М. С. В и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Б. Д. Г..
В исковата молба се посочва, че за увреждащия т.а. „Мерцедес Актрос“ с per. № СТ 9804 АР, управляван от М. С. В, има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/08/116001932972/14.07.2016г. със срок на валидност една година, считано от 20.07.2016г. до 19.07.2017г. с „Д.з.“ АД, гр.С.. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 г.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Д.з.“ АД, гр.С и са представили всички документи, с които разполагат. На 29.03.17г. е направено уведомление за ПТП от ищците до застрахователя. По случая е образувана застрахователна преписка с №*********/2017 г., по която към настоящия момент застрахователят не се е произнесъл. С оглед на изложеното, в случая за ищците е налице правен интерес да предявят претенциите си за плащане пред съда.
В исковата молба се посочва, че при процесното ПТП загива Б. Д. Г., на 75 години. Същият е получил тежки, несъвместими с живота травми, довели до смъртта му. Ищците И.Г.Г. и Д.Б.Д. са съответно съпруга и дъщеря на Борис Георгиев. Загиналият е бил в добро здравословно състояние, въпреки напредналата си възраст. Бил е деен, активен, винаги се е занимавал с нещо. Б. Д. Г. е бил опора на семейството си, всички са разчитали на него и са се радвали на неговите грижи и морална подкрепа. Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя съпруг и баща. И. и Борис са създали сплотено и задружно семейство, живели са в много обич и разбирателство, създали са и са се грижили с огромна любов за децата си. Между тях е съществувала силна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа, която са имали в лицето на Б Г.. Съпругата на загиналия остава без семеен партньор и сама на възраст, когато най-много има нужда от издръжката, опората и подкрепата на починалия. Децата в същото време, независимо от възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си, дъщерята е поддържала постоянни ежедневни контакти с родителите си, били са много близки. Внезапната му смърт- неочаквана и насилствена, е причинила на ищците неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек - баща и спътник в живота е непрежалима. Неочакваната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищците, тъй като загубата на съпруг и баща, независимо от възрастта, винаги е изключително тежко обстоятелство. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Б. Д. Г. ще ги съпътстват през остатъка от живота им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищците продължават да страдат и скърбят.
Твърди се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на Б. Д. Г. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Посочва се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил М. С. В, а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото „Д.з.“ АД, гр.С. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Д.з.“ АД, гр.С да заплати на ищците обезщетение за причинените им неимуществени вреди, както следва:
- на И.Г.Г. сумата от 50 000 лв. частичен иск от 170 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Б.
Д. Г.;
- на Д.Б.Д. сумата от 50 000 лв. частичен иск от 160 000 лв. за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баща й Б. Д.
Г..
Претендират законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адв.К., пълномощник на ищците е регистрирана по ЗДДС, като молят съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
Ответникът „Д.з.“ АД, гр.С твърди, че съгласно приложения препис от Констативен протокол за ПТП, причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на Участник № 1, т. е. на пострадалия велосипедист, наследодател на ищците, в лентата за насрещно движение, където се е движил Участник №2. Счита, че е налице противоправно поведение във връзка с настъпването на процесното ПТП единствено и само от страна на наследодателя на ищците.
Заявява, че горните неясноти в обстоятелствата, на които се основава искът, го лишава от възможността да упражни процесуалните си права в нужната пълнота, като вземе обективно становище по основанието на съдебно предявената претенция.
Намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло по основание и по размер.
Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за възникване на отговорност на ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за вредите, които ищците твърдят да търпят, като в тази насока твърди, че в настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество, която отговорност е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. Счита, че за да е налице деликтна отговорност, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което ищците да търпят претендиралите вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно- следствената връзка на последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.
Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в ответното дружество водач, в пряка причинно- следствена връзка с което ищците да търпят посочените в исковата молба вреди.
Сочи, че документите, представени от ищците в тази насока се изчерпват с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който обаче, като причина за настъпване на процесното ПТП е посочено навлизането в насрещното плато за движение от страна на наследодателя на ищците. Липсва констатирано каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и/или за твърдените негативни последици за ищците от него.
С оглед горното, оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач.
Макар и да намира, че настъпилото събитие е изцяло последица от непредпазливото поведението на пострадалото лице, при условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на последното твърдейки, че пострадалият, в качеството си на участник в движението (велосипедист), също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал велосипеда си. Твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП - Когато няма специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им пътен банкет, ако (1-во условие) той е годен за това и ако (2-ро условие) това не пречи на другите участници в движението.
Твърди, че се е движил с незаконосъобразна скорост и без да се съобрази с конкретната усложнена пътна обстановка.
Цитира чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Посочва, че Законът и съдебната практика са напълно константни относно това, че законосъобразна е тази скорост на движение, която е съобразена не само с максимално допустимата за съответния участък от пътното платно, но и с конкретната пътна обстановка (видимост, състояние на пътната настилка, атмосферни условия, натовареност на движението, наличие на пешеходни пътеки в близост, поведение на останалите участници в движението и др.). Точно с оглед горното при ремонт на пътното платно, стеснен пътен участък, намалена видимост, натовареност на движението и т. н. законосъобразна се явява скорост, която е много по - ниска от максимално допустимата такава. С посочването на максимален допустим праг на скоростта, законодателят единствено заявява, че ще счита надвишаването на този праг винаги за незаконосъобразно, независимо от конкретната пътна обстановка. Посочва, че ако се докажат нарушения на правилата за движение по пътищата и от страна на пострадалия велосипедист, то тогава пострадалият ще има преимуществен принос за настъпване на процесното ПТП и последиците от същото.
На следващо място намира исковете за неимуществени вреди за силно завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случай. Счита, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Разпечатката съдържа 40 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dc42c4c-a89e-48cb-a9a7-2281a66f5540