Решение № 1260 от 04.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Русе, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело № 20244520102168 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Р. М. срещу „Геники Тахидромики“ ООД с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ за заплащане на неизплатени дневни командировъчни пари за извършени международни превози до гр. Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че през процесния период е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „шофьор, куриер“, с място на работа в гр. Русе. При изпълнение на трудовите си задължения извършвал превози на стоки както на територията на страната, така и от гр. Русе до гр. Букурещ, Румъния, и обратно. Поддържа, че на 27 конкретно посочени дати е изпълнявал международни курсове до склад на адрес гр. Букурещ, ул. „Стефанещи“ 8А, като при всеки от тях престоят му на територията на Румъния е надхвърлял четири часа.

Първоначално ищецът е претендирал сумата 850,20 лв., изчислена въз основа на дневна ставка от 46 евро. В съдебното заседание от 10.07.2024 г., след съобразяване на възражението на ответника относно приложимата през 2022 г. редакция на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, ищецът е намалил размера на иска на 646,90 лв., като за разликата до първоначално предявения размер е оттеглил претенцията си. Изменението е допуснато от съда.

Ответникът „Геники Тахидромики“ ООД оспорва иска. Не спори за съществувалото между страните трудово правоотношение, за длъжността на ищеца и за обстоятелството, че същият е извършвал международни превози до гр. Букурещ.

1

Оспорва извършването на курсове на 02.02.2022 г., 07.02.2022 г., 24.06.2022 г., 11.08.2022 г., 17.08.2022 г. и 19.08.2022 г. Поддържа, че пътуването от държавната граница до гр. Букурещ и обратно можело да бъде осъществено за по-малко от четири часа и че евентуално по-продължителното оставане на ищеца на територията на Румъния не се налагало от възложената му работа. Оспорва първоначално заявения размер на вземането и сочи, че за процесния период приложимата дневна ставка за Румъния е 35 евро, а не 46 евро.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на двете съдебни автотехнически експертизи поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представения трудов договор № 93/31.01.2022 г., заповед № 45/20.09.2022 г. и извлечението от трудовата книжка се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор, куриер“, при пълно работно време. Работата му фактически се организирала от офиса на работодателя в гр. Русе, откъдето ищецът потеглял със служебно превозно средство за изпълнение на възложените му курсове.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е извършвал международни превози от България до гр.

Букурещ и обратно на 10.02.2022 г., 15.02.2022 г., 18.02.2022 г., 23.02.2022 г., 24.02.2022 г., 28.02.2022 г., 04.03.2022 г., 08.03.2022 г., 11.03.2022 г., 16.03.2022 г., 23.03.2022 г., 20.06.2022 г., 28.06.2022 г., 01.07.2022 г., 08.07.2022 г., 11.07.2022 г., 14.07.2022 г., 25.07.2022 г., 28.07.2022 г., 09.08.2022 г. и 23.08.2022 г.

Спорът относно останалите шест дати следва да се разреши след съвкупна преценка на пътните листове, извлечението от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа, справките на ГД „Гранична полиция“ за служебните автомобили, използвани от ищеца, и показанията на разпитаните свидетели.

Съдът кредитира представените пътни листове като частни документи, съставяни в рамките на обичайната дейност на работодателя. Действително същите са попълвани от водачите и не носят подпис на представител на работодателя, но това обстоятелство само по себе си не ги лишава от доказателствена стойност. Свидетелят Е. М., служител на ответното дружество с контролни функции спрямо водачите, потвърждава, че пътните листове са се събирали периодично и са се изпращали в централата на дружеството в гр. Сандански. Следователно става въпрос за документи, които работодателят е приемал, съхранявал и използвал в организацията на собствената си дейност.

От извлечението от Книгата за инструктаж се установява полагането на подписи на ищеца и на оспорените дати. Свидетелят В. И., който е изпълнявал същата длъжност и същите курсове, обяснява, че тази книга се попълвала именно при 2 международните курсове до Румъния, докато при пътуванията само на територията на България се попълвал единствено пътен лист.

Съдът отчита при преценката на показанията на свидетеля И. по реда на чл. 172 ГПК обстоятелството, че същият има собствен трудов спор срещу ответното дружество с аналогичен предмет, както и че ищецът е бил свидетел по неговото дело.

Това обстоятелство налага повишена внимателност, но не е основание показанията му да бъдат изключени от доказателствения материал. В съществената им част те се подкрепят от писмените доказателства и от заключенията на вещите лица.

Следва да се отчете и процесуалното поведение на ответника. С определението от 21.06.2024 г. дружеството е било задължено на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи всички намиращи се у него документи, съпътстващи международните превози на ищеца през процесния период, включително пътните листове, CMR товарителниците и книгата за ежедневен инструктаж, като изрично е предупредено за последиците по чл. 161 ГПК. Ответникът е представил единствено част от изисканата документация, без CMR товарителниците, макар от показанията и на двамата свидетели да се установява, че такива са били съставяни при всеки превоз. Това поведение следва да бъде ценено наред с останалите доказателства при установяване на спорните факти.

При така обсъдената доказателствена съвкупност съдът приема за доказано, че ищецът е извършил международни курсове до Румъния и на шестте оспорени от ответника дати, поради което общият брой на процесните курсове е 27.

Основният спор между страните е дали при всеки от тези курсове фактическият престой на ищеца на територията на Румъния е надхвърлял четири часа.

По този въпрос по делото са изслушани две съдебни автотехнически експертизи.

Вещото лице инж. О. Д. е определило, че обичайното време за движение от Дунав мост до адреса в гр. Букурещ, ул. „Стефанещи“ 8А, е приблизително между два часа и два часа и петнадесет минути в едната посока. При изслушването му в съдебно заседание експертът е пояснил, че връщането обичайно отнема същото или малко попродължително време и че с оглед практическите условия на движение по маршрута отИ.ето и връщането трудно могат да бъдат извършени за по-малко от четири часа.

По искане на ответника е назначена повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Я. Г.. Същото определя разстоянието от границата до адреса в Букурещ на около 73 км, включително участъка от държавната граница до мястото на граничния контрол, и изчислява време за еднопосочно изминаване от приблизително един час, двадесет и осем минути и тридесет и шест секунди. Това изчисление обаче е направено изрично при нулев до нисък трафик и без да включва времето за изчакване при граничния контрол. Вещото лице сочи също, че при 3 интензивен трафик в пиковите часове на гр. Букурещ средната скорост значително се понижава, което води до съществено увеличаване на времето за движение. При разпита си експертът потвърждава, че навигационните системи не отчитат престоя на граничния пункт и даде пример от личен опит за допълнително изчакване над един час.

Съдът не намира между двете експертизи такова противоречие, което да препятства формирането на фактически извод. Първата експертиза определя обичайното време при реални условия на движение, докато повторната изчислява минимално ориентировъчно време при ниска натовареност и изрично изключва граничния престой. Именно поради това по-краткото време, посочено в повторното заключение, не установява, че действително извършваните от ищеца курсове са били с продължителност под четири часа на територията на Румъния.

Освен времето за движение следва да бъде съобразен и престоят на ищеца в склада в гр. Букурещ. Разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ поставя като условие лицето да е „престоявало“ повече от четири часа на територията на съседната държава, а не самото управление на автомобила да е продължило повече от четири часа. Следователно при определяне на релевантния период се включва цялото време, през което работникът е бил в Румъния във връзка с изпълнението на възложената работа, включително товаренето или разтоварването на автомобила, изчакването на рампа и оформянето на транспортните документи.

Свидетелят В. И. сочи, че водачите потегляли от Русе около 5:30–6:00 часа, следвало да бъдат на рампата в Букурещ след 8:00 часа, а товаренето, разтоварването и изчакването продължавали в различните случаи между около тридесет минути и два часа и половина, като понякога допълнително се изчаквало изготвянето на CMR.

Посочва, че цялостният курс Русе–Букурещ–Русе обичайно отнемал между четири часа и половина и шест часа и че не му се е случвало курсът с товаренето и разтоварването да бъде извършен за по-малко от четири часа.

Свидетелят на ответника Е. М. излага различни данни, като според него обичайният график бил тръгване от Русе около 6:00 часа и връщане около 10:00–10:30 часа, а времето от Дунав мост до Дунав мост било под четири часа. Показанията му обаче не установяват конкретната продължителност на нито един от процесните 27 курса, а представляват общо описание на желаната организация на работа.

Същевременно свидетелят признава, че през август на границата е имало опашки, по повод на които почти ежедневно се е налагала комуникация с водачите, както и че автомобилите на дружеството са били снабдени с GPS устройства, проследявани в реално време.

Твърдението на ответника, че ищецът недобросъвестно е удължавал престоя си, за да си създаде основание за получаване на командировъчни пари, остана недоказано.

4

Не са представени данни за неоправдани отклонения от маршрута, самоволни престои, дисциплинарни нарушения или предупреждения към ищеца за неоправдано забавяне.

Напротив, свидетелят М. потвърждава, че на водачите не са налагани санкции за подобно поведение.

При съвкупната преценка на пътните листове, книгата за инструктаж, справките на Гранична полиция, заключенията на двете автотехнически експертизи и свидетелските показания съдът приема за доказано при условията на пълно и главно доказване, че при изпълнението на всеки от процесните международни курсове ищецът е престоявал повече от четири часа на територията на Румъния.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ при командироване работникът или служителят има право освен на брутното си трудово възнаграждение и на пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет.

Съгласно чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина на лицата, които при изпълнение на служебните си задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава, се полагат дневни пари в размер на 35 на сто от дневните пари за съответната държава, когато престоят им е повече от четири часа.

Приложима към процесния период е редакцията на Приложение № 2 към Наредбата, съгласно която дневните пари за Румъния са в размер на 35 евро.

Увеличението на ставката за Румъния на 46 евро е извършено едва с изменение на Наредбата през 2023 г. и няма обратно действие спрямо извършените през 2022 г. командировки.

Поради това за всеки от процесните 27 курса на ищеца се дължи сума в размер на 35 % от 35 евро, или 12,25 евро. За всички 27 курса общо дължимата сума възлиза на 330,75 евро, чиято левова равностойност съответства на предявения след изменението размер на иска.

Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил на ищеца изцяло или частично процесните командировъчни пари. Поради това искът по чл. 215, ал. 1 КТ следва да бъде уважен в предявения след изменението му размер от 646,90 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.