Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 11.09.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 254/2026
Вид
Решение № 146
Подписан
11.09.2026
В сила
08.10.2026
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Разград, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200254 по описа за 2026 година

Постъпила е жалба от С. И. Б. от гр. Р. срещу Наказателно постановление №0005**/17.12.2025г. на Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Наказващия орган Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София не се явява и не изпраща представител. В писмено становище се изразяват доводи за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №0005**/17.12.2025г. на Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин:

«На 22.07.2025 г., в 11:40 часа, на път № І-1, км. 153+000 от страна на контролните органи е 1 извършена проверка на пътно превозно средство с peг. № Р****КА, вид - лек автомобил, марка и модел - *** ** с обща технически допустима максимална маса 2685 кг., управлявано от г-н Б.. В хода на така извършената проверка е установено, че на 16.07.2025 г., в 10:12 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № Р****КА, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 16.07.2025 г., в 10:12 часа, по път № 1-5, км. 11+382, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т, 1 от ЗП.». След това се уточнява, че като място на нарушението е посочен път № 1-5, км. 11+382, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.139, ал. 6 от ЗДвП.

По делото е разпитан като свидетел Т. Т. /актосъставител/ , който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Сочи, че при проверката била направена справка в база данни и било установено, че последната винетка за автомобила била с действие до 13.07.2025г. Автомобилът бил засечен от електронна система на процесната дата 16.07.2025г.. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, видно от материалите по делото. Доколкото обаче е подписал акта без възражения, явно не е оспорил при съставяне на акта, че именно той е управлявал автомобила, то съдът приема, че действително жалбоподателят е управлявал процесния автомобил на 16.07.2025 г., в 10:12 часа без за същия автомобил да е заплатена винетна такса.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на нормативните правила, което обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно. В Наказателното постановление няма указание относно действителното място на нарушението. Сочи се, че нарушението е извършено на път № 1-5, км. 11+382. Това определяне на мястото на нарушението е твърде неясно и освен, че свързва нарушението с територията на Р България, нищо повече не изяснява. Фактически няма как да се прецени относимостта на мястото към юрисдикцията на съда и изобщо липсва каквато и да е относимост на приетото място с района на дадено населено място или област, та оттам да се преценява и юрисдикцията на съответен съд. Поради изложеното съдът намира, че е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и налага отмяната му на това основание. Съдът намира, че е налице още едно процесуално нарушение, което също води до незаконосъобразност на НП.

Сочи се, че жалбоподателят бил спрян 22.07.2025 г., в 11:40 часа, когато управлявал автомобила, но нарушението било извършено на 16.07.2025 г., в 10:12 часа, по път № 1-5, км. 11+382, когато същият автомобил бил засечен от електронна система. В НП се сочи, че на 22.07.2025 г. жалбоподателят управлявал автомобила, когато е спрян за проверка. В НП обаче няма никаква констатация кой е бил водач на автомобила към момента на твърдяното 2 нарушение -16.07.2025 г., в 10:12 часа. И тук въпросът не е затова доколко е установено дали действително жалбоподателят е управлявал автомобила на посочената дата, а доколко изобщо наказващият орган е направил такъв извод в санкционния си акт. Такъв извод всъщност липсва в НП – посочено е само, че жалбоподателят управлявал автомобила на 22.07.2025 г., но за датата на която се сочи, че е извършено нарушението се сочи само, че автомобилът бил засечен, без да е направен какъвто и да е извод, кой е бил водач на тази дата и изобщо по никакъв начин в НП не е посочено, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила на 16.07.2025 г., в 10:12 часа по път № 1-5, км. 11+382. При това остава твърде неясно за какво конкретно е наказан жалбоподателя и какво деяние е вменено конкретно на него – конкретното нарушение е описано без да се посочи субект на същото.

Констатациите на наказващия орган в този смисъл остават неясни за съда, поради което и съдът не може да ги провери. Всичко това опорочава НП и също се явява основание за отмяната му. Дори и да не бяха налице тези пороци то, видно от представеното извлечение относно действащите винетки за автомобила /л.24 от делото/ последната винетка за автомобила била с действие до 14.07.2025г. /, а нарушението е извършено два дни след това.

Според съда това говори за неволен пропуск /следващата винетка е от 18.07.2025г./, поради което и случая следва да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което жалбоподателят не е следвало да бъде наказван. С оглед всичко посочено, съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Поради изложеното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №000***/17.12.2025г. на Началник отдел “Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон на жалбоподателя С. И. Б. от гр. Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3