Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6362 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4872/2026
Вид
Решение № 6362
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Свилен Станчев, Даниела Генчева Шанова, Елена Андреева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6362 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20261100504872 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника „Дойче Луфтханза АД“ срещу постановление № 3610/24.04.2026г. по изп.дело № 1131/2026г. по описа на ЧСИ Р.М.В., с което е отказано адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален за разноските. В жалбата са изложени подробни съображения за недължимост на приетото адвокатско възнаграждение на взискателите Ж.В.Р. и З.Т.Р. в размер на общ 245,42 евро. В жалбата се твърди, че разпореждането на ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение бил завишен и не отговарял на фактическата и правна сложност на делото.

Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите Ж.В.Р. и З.Т., с което жалбата е оспорена.

Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал.

2, т. 7 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай.

Взискателите З.Т.Р. и Ж.В.Р. по изпълнителното дело са упражнили правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат представителна власт.

От представените договори за правна защита и съдействие съответно от 15.11.2023г. и от 16.11.2023г. се установява, че процесуалното представителство е осъществено безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за 1 адвокат съдът може се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Ето защо съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателите се свежда до образуване на изпълнителното дело, като с молбата е поискано от ЧСИ да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника и да наложи запор върху банковите му сметки, поради което следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатската работа. На практика действия с цел удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист не са извършвани, поради което жалбоподателят дължи на взискателя адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, което съдът приема, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а именно в размер на 200 лв. Или с включен ДДС адвокатското възнаграждение възлиза на 240 лв., но за всеки един от двамата взискателя, т.е. за всеки един от двамата взискатели пряко на адвоката, който ги е представлявал при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съгласно алинея 2 на същия текст следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро /240 лв. / или общо за двамата взискателя 245,42 евро /480 лв./.

В случаите на повече от един взискатели по едно изпълнително производство възникват отделни процесуални правоотношения между всеки един взискател и длъжника за събиране на присъдените в полза на конкретното лице парични вземания. Ето защо и в случая по процесното изпълнително дело са възникнали отделни процесуални правоотношения между всеки един от двамата взискатели за събиране на присъдената в полза на всеки от тях парична сума за всяко отделно лице. Всеки един от двамата взискатели има право да упълномощи адвокат, който да го представлява по възникналото между него и длъжника процесуално правоотношение по принудително събиране на присъдената в негова полза сума и на когото се следва възнаграждение в минималните размери по Наредбата.

Ето защо частната жалба срещу обжалваното постановление следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на длъжника „Дойче Луфтханза АД“ срещу постановление № 3610/24.04.2026г. по изп.дело № 1131/2026г. по описа на ЧСИ Р.М.В., с което е отказано адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален за разноските.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2