Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3363 от 19.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14796/2024
Вид
Решение № 3363
Подписан
19.05.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Златка Чолева, Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3363 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100514796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №11961 от 07.07.2023г., постановено по гр.дело №63370/2022г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в, поправено с решение №14892 от 11.09.2023г., е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу К. Н. Д. с ЕГН:**********, искове по чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи сумата от 369,81 лева- главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.**** и сумата в размер на 11,35 леваглавница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 68,55 лева- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 9207/2022 г. на СРС, 29 състав, като са отхвърлени иска за главница за топлинна енергия за разликата над 369,81 лева до предявения размер от 755,54 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 68,55 лева до предявения размер от 159,72 лева за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 2,54 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 11.02.2022 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 229,90 лева разноски в исковото производство и 36,30 лева разноски в заповедното производство, а ищецът- да заплати на ответницата 206,40 лева разноски по делото. Решението е постановено при участието на „Термокомплект”ООД като трето лице 1 помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете срещу К. Н. Д., е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника. Жалбоподателката поддържа, че е представила последната изпратена от ищеца фактура, от която е видно че последният следва да възстанови надплатена сума в размер на 341 лева, поради което не дължи процесните суми, включително мораторни лихви. Твърди, че липсата на мотиви в обжалваното решение относно тази фактура представлява съществено процесуално нарушение, което води до неправилност на решението. Ищецът следвало да направи прихващане между дължимите суми от двете страни. Във въззивната жалба се съдържа и молба за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, по което първоинстанционният съд се е произнесъл с определение от 23.05.2024г., а подадената срещу това определение частна жалба е върната поради неизпълнение на дадени указания за изправяне на нередовности /неподписана от страната/ с влязло в сила на 21.09.2024г. разпореждане от 19.08.2024г.

Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете.

Ищецът е подал в срок бланкетен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Безспорно е също така, че ответникът е собственик на имота през процесния период, което обстоятелство се установява от представените по делото нотариални актове. Следователно ответникът се явява потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото 2 дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

Установено е също така въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимите за процесния период суми за топлинна енергия, стойност на услугата дялово разпределение, както и мораторните лихви за посочения от ищеца период.

В проведеното на 12.04.2023г. открито съдебно заседание обаче е представена от ответника фактура №001202140769 от 31.01.2023г. за периода от 01.01.2023г.- 31.01.2023г., който е след процесния. Във фактурата ясно е отразено, че ответницата няма непогасени задължения към дружеството- ищец, нещо повече- към 11.02.2023г. има сума за получаване на обща стойност 340,76 лева. Този документ не е оспорен от ищеца по реда на чл.193 от ГПК и е приет като писмено доказателство по делото. Същият изхожда от ищеца и удостоверява неизгодни за него факти и обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

Предвид изложеното въззивната жалба е основателна. Първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната от ответника част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да се отхвърли и в тази част.

По разноските:

При този изход на спора на ищеца- жалбоподател следва да се присъдят всички сторени във въззивната инстанция разноски в размер на 425 лева /217,30 евро/, както и остатъка до пълния размер на сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 193,60 лева /98,99 евро/, или общо 316,29 евро. Възражението на въззиваемия ищец за прекомерност на давокатското възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, предвид констатираната действителна фактическа и правна сложност на спора, положения от процесуалния представител труд и обичайните в сходни случаи адвокатски възнаграждения.

На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №11961 от 07.07.2023г., постановено по гр.дело №63370/2022г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в, поправено с решение №14892 от 11.09.2023г., В ЧАСТТА с която е 3 признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу К. Н. Д. с ЕГН:**********, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че ответницата дължи сумата от 369,81 лева- главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.**** и сумата в размер на 11,35 лева- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 68,55 лева- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 9207/2022 г. на СРС, 29 състав, както и в частта с която К. Н. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сумата от 229,90 лева разноски в исковото производство и сумата от 36,30 лева разноски по ч.гр.д. № 9207/2022 г. на СРС, 29 състав, вместо което постановява:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу К. Н. Д. с ЕГН:**********, искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 369,81 леваглавница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.**** и сумата в размер на 11,35 лева- главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 68,55 лева- мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 9207/2022 г. на СРС, 29 състав.

В останалата /отхвърлителна/ част решението е влязло в сила като необжалвано от страните.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД да заплати на К. Н. Д. с ЕГН:********** сумата от 316,29 евро- разноски за двете съдебни инстанции за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца„Термокомплект”ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4