Решение № 75 от 31.03.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 116/2026
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Пламен Добринов Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63Д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 55а, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- § 1, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. ....., 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200116 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба от "..... " ЕООД, гр. ....., представлявано от управителя С. Ч., против НП № 867683-F862227/29.12.2025 г., издадено от Началника на отдел "Оперативни дейности" – ....., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000, 00 лева на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) за извършеното нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Иска се отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно.
В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с. з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.10.2025г. в 13.00ч. била извършена проверка на търговски обект – супермаркет "Мерканто", находящ се в гр. ....., бул.“..... стопанисван от "..... " ЕООД с ЕИК: 119545275, обективирана в протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0144190/01.10.2025 г. като при посещението били връчени на хартиен носител искане за предоставяне на информация на основание чл. 55а, ал. 1 от ЗВЕРБ. На управителя на ТО било разяснено, че на ел.адрес деклариран в НАП са изпратени искане таблица за попълване на цени на стоки 1 и списък на наблюдавани стоки. На лицето било указано в срок от 5-работни дни да изпрати отговор на ел.поща с попълнени данни в табличен вид съдържащ информация за цени на наблюдавани стоки съгласно представения списък, като същата се представи за дати 11.08.2025 и 01.10.2025г.
Изисканите от проверяваното лице данни били предоставени в срок, като при анализ на данните било установено повишение на цените към 01.10.2025 г., спрямо 11.08.2025 г. на общо 39 продукта, като повишенията варирали от 3, 36 % до 33, 38 % за различните продукти. На 17.10.2025 г. било изпратено ново искане до задълженото лице, за изясняване на факти относно повишение на цени на стоки по приложен списък, като било извършено и посещение на ТО, където било връчено и на хартия подписано изпратеното в имейла "Допълнително искане за поясняване на причините за необоснованото покачване на цените" и таблица за попълване. В таблицата се изисквали данни за % промяна доставна цена; % промяна данък (акциз); % промяна разходи за логистика/енергия; % разлика валутен курс; % промяна други външни фактори. Били изискани също документи и други доказателства (фактури и писма от доставчици) относно причините за повишението на цените на продуктите, като за извършените действия бил съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0179413/17.10.2025 г.
При анализа на данните се установило по-голямо процентно завишение на продажна цена към 01.10.2025 г. спрямо 11.08.2025 г. на седем продукта, между които бил и КАФЕ ..... 250 ГР КЛАСИК, който бил с продажна цена към 11.08.2025 г. 7, 49 лева и продажна цена към 01.10.2025 г. – 9, 99 лева, както и че доставната цена към 11.08.2025 г., съгласно фактура № 0500363223/17.06.2025 г. била 4, 71 лева и доставна цена към 01.10.2025 г. съгласно фактура № 050371892/09.09.2025 г. била -6, 29 лева. Било установено, че увеличението на доставната цена е 31, 32%, а увеличението на продажната цена е 33, 38%. Установило се, че повишението на продажните цени е с по-голям процент спрямо повишението на доставните цени, както и че в хода на проверката от събраните доказателства и предоставените от лицето данни и обяснения не били установени други фактори, освен повишението на доставната цена, за повишение на продажната цена.
Търговецът не предоставил доказателства за наличието на обективни икономически фактори за повишение на продажната цена на посочените стоки, като от констатираните факти и обстоятелства, обективирани в Протоколи с № 0144190/01.10.2025 г.; № 0179413/17.10.2025 г. и № 0138466/03.12.2025 г. се установявало, че увеличението на продажната цена на КАФЕ ..... 250 ГР КЛАСИК не са обосновани от обективни икономически фактори, с което на дата 01.10.2025 г. ЗЛ е нарушило разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.
На 03.12.2025 г. бил съставен АУАН № F862227 от същата дата на жалбоподателя, съдържащ описаните констатации. Актът бил връчен на упълномощено лице на 03.12.2025 г. В графата за обяснения и възражения в акта било записано от представителя на дружеството, че ще бъдат входирани 2 възражения в законоустановения срок.
На 08.12.2025 г. било подадено възражение, заведено с вх. № 55-201478/08.12.2025 г. от управителя на дружеството против съставения АУАН, в което подробно било отразено становището му, като е посочено, че не е извършено посоченото нарушение. Във възражението е отразено, че може би от недостатъчна информираност и разяснение от страна на проверяващия екип, не представили в пълнота по време на проверката доказателствата за увеличените разходи на дружеството, значително по – големи от обичайното, в това число – разходи за доработка на касите за обслужване на клиенти, разходи за закупени активи за подмяна на касите, търговското оборудване и др., разходи за амортизации и увеличени разходи за електрическа енергия.
Посочено било, че дружеството имало извънредни разходи във връзка с изпълнение на нормативните изисквания на ЗВЕРБ относно адаптацията на услугите – промяна на софтуера и съоръженията за отчитане. Във възражението било посочено, че всички допълнителни разходи били с обективен характер и били извън волята на търговеца; че увеличението на продажната цена е пряко и документално свързано с тези увеличени разходи и реални и доказуеми факти, пряко относими към себестойността на стоката/услугата, която дружеството предлага; както и че обективната страна на нарушението не е налице – увеличението е обосновано и не представлява опит за спекулативно поскъпване по повод въвеждането на еврото. Били приложени писмени доказателства. Административнонаказващият орган като взел предвид събраните по преписката доказателства, приел възражението за неоснователно.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 867683-F862227/29.12.2025 г., издадено от Началника на отдел "Оперативни дейности" – ....., Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 5000, 00 лева на основание чл. 59, ал. 5, т.
6 от ЗВЕРБ за извършеното нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ.
При определяне на административното наказание органа взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
НП било връчено на упълномощено лице на 12.01.2026 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество и основателна.
Съдът констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, без да се спира на това дали е доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от 3 жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН следва съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН да се съдържат датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай в акта и в издаденото НП като дата на извършване на нарушението е посочена датата – 01.10.2025 г., която видно от административнонаказателната преписка е датата, на която е извършено посещение в търговския обект на дружеството и била връчена покана на представител на проверяваното дружество за предоставяне на информация за ценови равнища на посочени в приложен списък стоки за конкретни дати 11.08.2025 г. и 01.10.2025 г. Освен това данъчните служители изискали на 17.10.2025 г. от дружеството и допълнителна информация и след това бил извършен анализ (неизвестно на коя дата) от данъчните служители.
Следователно в акта и в НП не е посочена не само датата на извършване на нарушението, но и датата, на която е установено същото от данъчните органи.
Още повече, че в съставения АУАН има описани 7(седем) различни вида стоки и е недопустимо по тълкувателен път да се извлича датата на извършване на нарушението едва в хода на въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Всички останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации.
Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае какво точно административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва датата на извършване на нарушението, поради това същото е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на датата на извършване на нарушението, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо 4 както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.
При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е лишен от възможността да разбере за какво нарушение му се търси отговорност и кога е било извършено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно не посочване на датата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да узнае на коя дата какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Освен изложеното съдът намира, че неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.