Решение № 2293 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2293 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20261100501978 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ срещу решение № 23401/19.12.2025 г. по гр.д. № 44962/2025 г. по описа на СРС, 67 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати в полза на „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, на основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. Регламент (ЕО) № 861/2007г. на Европейския парламент и Съвета за създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес, сумата в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № 1644 от 22.07.2025 г. с резервация № АМ162Q от гр.

Бургас до гр. Гданск, ведно със законна лихва, считано от 28.08.2025 г. до окончателното плащане.

Въззивникът - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че по делото е доказано основание за изключване на отговорността на въздушния превозвач, а именно – извънредни обстоятелства, наложили извършването на проверка на летателното средство, което е 1 следвало да извърши полета, изразяващи се в удар от птица по летателното средство при изпълнение на предходен полет. Моли решението на СРС да бъде отменено по подробно посочени във въззивната жалба аргументи, съответно – предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „ЕърХелп Германия“ ГмбХ, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“ с предявен по реда на Регламент № 861/2007 г. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл.

7, т. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ за заплащане на сумата в размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № 1644 от 22.07.2025 г. с резервация № АМ162Q от гр. Бургас до гр. Гданск, ведно със законна лихва, считано от 28.08.2025 г. до окончателното плащане.

Молителят - „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“, е подал исков формуляр във връзка с европейска процедура за искове с малък материален интерес, съгласно Регламент № 861/2007 г. В същия е посочено, че по силата на договор за цесия е придобил вземане на Ю.Ю. в размер на 250 евро спрямо ответното дружество – „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“. Твърди, че между Ю.Ю., от една страна, и „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ е бил налице договор за самолетен превоз по направление от гр. Бургас до гр.

Гданск на 22.07.2025 г. Твърди, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение. Сочи, че в резултат на посоченото неизпълнение на договора за превоз пътникът има право на неустойка в размер на 250 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние до 1500 км. Ето защо, претендира посочената сума, ведно със законната лихва от 28.08.2025 г. до окончателното плащане на вземането, представляваща обезщетение, дължимо в полза на пътника Ю.Ю. на основание регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснял полет № 1644 по направление от гр. Бургас до гр. Гданск на 22.07.2025 г., осъществен със закъснение от повече от три часа.

С обжалваното решение искът е уважен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

2

На основание чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 250 евро за всички полети до 1500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело № С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

За основателност на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. следва да се установи, че: между Ю.Ю., от една страна, и ответника, от друга страна, е налице сключен договор за превоз за полет на 22.07.2025 г. от Бургас до Гданск, че кацането на самолета, извършващ полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с разстояние до 1500 км. е закъснял с повече от 3 часа, че вземането на Ю.Ю. е придобито от молителя по силата на договор за цесия, което прехвърляне е съобщено на ответника.

Не се спори по делото, че ответното дружество е изпълнило полет на 22.07.2025 г. от Бургас до Гданск, който е с разстояние до 1500 км., както и че полетът е осъществен със закъснение от повече от три часа.

Въззивникът твърди, че не следва да носи отговорност за закъснелия полет, тъй като закъснението се дължи на изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, а именно: извънредни обстоятелства, наложили извършването на проверка на летателното средство, което е следвало да извърши полета, изразяващи се в удар от птица по летателното средство при изпълнение на предходен полет.

На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Въззивникът-ответник твърди, че при изпълнение на предхождащ процесния полет на превозвача – W6 1643, който е бил извършен със същото летателно средство, което е следвало да извърши процесния полет W6 1644, са възникнали извънредни 3 обстоятелства, наложили извършването на проверка на летателното средство, изразяващи се в удар от птица по летателното средство. На първо място, по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че действително при изпълнение на полет на ответника W6 1643 е настъпило твърдяното извънредно обстоятелство, изразяващо се в удар на птица по летателното средство. Представена е единствено поръчка за работа, изготвена от страна на ответника, видно от която летателно средство с рег. № 9H-WAF е било насочено за проверка във връзка с удар от птица при кацане в Бургас. Отбелязаната констатация след извършване на проверката сочи, че не са открити следи и доказателства за твърдяното събитие от извънреден характер. Нещо повече, за да се изключи отговорността на превозвача, следва да са налице извънредни обстоятелства, несъвместими с експлоатацията на съответния полет. Няма данни по делото да са налице такива, обосноваващи закъснението на полет W6 1644. Фактът, че процесният полет е бил втори поред, който се изпълнява с един и същ самолет, като същият е закъснял, тъй като при изпълнение на предходния полет превозвачът е счел, че са възникнали извънредни обстоятелства, налагащи проверката на самолета (което, както беше посочено, не е доказано по делото при условията на пълно и главно доказване), не може да се приеме като изключващ отговорността на превозвача, доколкото причината за закъснение на полета не са извънредни обстоятелства, свързани с него. Превозвачът е следвало да осигури достатъчно на брой летателни средства, за да обезпечи изпълняваните от него полетите, като липсата на такива не могат да изключат отговорността му във връзка с допуснатите закъснения, провокирани от предходни полети със същото летателно средство. Изпълнението на последователни полети с едно и също летателно средство е изцяло в преценката на превозвача с оглед неговите търговски интереси, като реално в случая закъснението на процесния полет се дължи именно на липсата на летателно средство, чрез което да бъде изпълнен своевременно, което не представлява изключващо отговорността на превозвача обстоятелства.

Във връзка с изложеното въззивният съд счита, че по делото се установява, че Ю.Ю. е имал потвърдена резервация и е бил пътник на процесния полет на „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ ЦРТ“ от Бургас до Гданск, че процесният полет е с разстояние до 1500 км., че същият е изпълнен с повече от три часа закъснение. Следователно и на основание чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът има право на обезщетение в размер на 250 евро.

Видно от договор за цесия, съобщени на ответника с връчване на исковия формуляр, Ю.Ю. е прехвърлил вземането си, възникнало от закъснението на процесния полет, в полза на „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“.

Следователно, по делото се установява, че „ЕЪРХЕЛП ГЕРМАНИЯ ГМБХ“ е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на задълженията 4 на ответника към пътника Ю.Ю. във връзка със закъснението на процесния полет.

Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението на СРС съдържа подборни мотиви, обосноваващи основателността на претенция, които настоящата съдебна инстанция споделя, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

По разноските:

Предвид изхода от обжалването, само ответникът по жалбата има право на разноски, но същият не е представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 23401/19.12.2025 г. по гр.д. № 44962/2025 г. по описа на СРС, 67 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5