Решение № 1025 от 11.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Перник, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720102766 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.

А. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. **** чрез адв. А. Ц. - ПАК, срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК 823073638, седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11, с която е предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК , и искане да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата общ размер на 1107,53 лева, от които: сумата в размер на 927,97 лева представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.01.2013 г. до 07.04.2016 г. и сумата в размер на 179,56 лева представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.03.2013 г. до 04.05.2016 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 17.11.2016 г., по ч.гр.д. № 4384/2016 г. на Г1РС, въз основа на който е било образувано изп.д. № 1738/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок

1 ответникът

„Водоснабдяване и канализация”ООД чрез ю.к. П. са подали отговор, в който са изразили становище за основателно на иска, като са признали предявения иск, и молят съда да постанови решение съобразно направеното в отговора признание на иска. Заявили са искане при постановяване на решението съдът да приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като предвид направеното признание на иска им се присъдят сторените разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. Ц., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като постанови решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена чрез ю.к. П., заявяват че поддържат депозирания отговор на исковата молба, и молят съда да постанови решение при признание на иска, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 17.11.2016 г., по ч.гр.д. .№ 04384/2016 г. на ПРС, на основание заповед № 3386 от 11.10.2016 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 927,97 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.01.2013 г. до 07.04.2016 г., сумата 179,56 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.03.2013 г. до 04.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата 927,97 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 19.10.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2

25,00 лева държавна възнаграждение. такса и сумата

100,00 лева юрисконсултско

С исковата молба ищецът е поискал от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата в сумата в общ размер на 1107,53 лева, от които: сумата в размер на 927,97 лева представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.01.2013 г. до 07.04.2016 г. и сумата в размер на 179,56 лева представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.03.2013 г. до 04.05.2016 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 17.11.2016 г., по ч.гр.д. № 4384/2016 г. на Г1РС, въз основа на който е било образувано изп.д. № 1738/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б..

В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. П. е признал иска. Към отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно на ю.к. П., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощена да признае предявения иск.

С оглед на заявеното с отговора на исковата молба ищецът в съдебно заседание чрез адв. Ц. е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по давност.

3

По разноските:

Ищеца е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представил списък на разноските.

В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни разноски следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.

В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с извънпроцесуалното си поведение.

Първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В случая, настоящия съдебен състав намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано на изпълнително производство, на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист (в какъвто смисъл в случая е било направено и възражение от ищеца за изтекла давност с предявяване на иска) е единствената възможност за защита на длъжника.

Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнителното дело не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. В този смисъл е и определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 17/2014 г., ІІІ г.о.

4

Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита от ищеца и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Следва да се има предвид и това, че ответника, в качеството му на взискател по образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е поискал прекратяване на производството по същото, въпреки неизвършването на изпълнителни действия в продължение на две години и така е поддържал висящност на изпълнителния процес. Този факт е предопределил необходимостта от защита на длъжника – ищец, по исков ред да осъществи своята защита чрез предявяване на иск (като както вече бе посочено - позоваването на изтекла погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение), поради което и самото признание на иска не е достатъчно да обоснове приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в който смисъл е и определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; ;определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; определение № 694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.

Ето защо ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на делото, и върху него се възложат сторените от ищеца разноски в хода на делото.

От приложения списък на разноските е видно, че ищцата претендира сторени такива в общ размер на 500,00 лева, от които 100,00 лева държавна такса и 400,00 лева адвокатско възнаграждение.

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът като взе фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава с особена такава от делата от същия вид, защитаваният материален интерес и заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на стойност от 400,00 лева, което е в минимален размер, намира възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно.

В горния смисъл и с оглед изхода на делото, сторените от ищцата разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени върху ответната страна.

5

Водим от горното, Пернишкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК 823073638, седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11, ч е Г. А. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД изпълнение на сумата в общ размер н а 1107,53 лева, от които: сумата в размер на 927,97 лева представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 08.01.2013 г. до 07.04.2016 г. и сумата в размер на 179,56 лева представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 14.03.2013 г. до 04.05.2016 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 17.11.2016 г., по ч.гр.д. № 4384/2016 г. на Г1РС, въз основа на който е било образувано изп.д. № 1738/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „„Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК 823073638, седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. **** сумата от 500,00 лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 6