Определение № 580 от 07.08.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Перник, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500446 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. С. П., ЕГН **********, с адрес: *** ответник по гр. д. № 9283/2018 г. по описа на ПРС, чрез адв. В. Д. и адв. А. Й., с адрес за кореспонденция: ***, против определение № 260022 от 10.06.2024 г. по гр.д. № 2983/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е възобновил производството по гр. д.

№ 9283/2018 година, по описа на ПРС, ІІ-ри граждански състав и е заличил като ответник по делото Г.Л.В., починал на ***

С жалбата се правят оплаквания, като се излага, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано и недопустимо, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че заличеният като ответник по делото Г.Л.В. е починал на ***, по време на делото, поради което след смъртта му е следвало да бъдат конституирани като наследници неговите правоприемници /К.И.В. Л.В.Л. и Р. Г. С..

Сочи, че отказът от наследството на В.П.С., направен от Г.В. е вписан в особената книга на Районен съд – Перник на 21.02.2019 г. – след завеждане на иска, поради което същият следвало да е задължителен другар – ответник по иска. На следващо място се излагат съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес спрямо З. П. и наследниците на Г.В. и допълва, че вписването на исковата молба има отношение единствено спрямо изначалните страни по предварителния договор, а не спрямо техните заместващи лица. В заключение се твърди, че ответникът З. С. П. не е собственик на имота предмет на предварителния договор, а именно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с адрес: ***.

1

Моли се за отмяна на обжалваното определение, като делото бъде прекратено поради недопустимост на иска.

По депозираната частна жалба е постъпил отговор от насрещната страна, с която се излагат аргументи, че същата е недопустима, като се сочи, че е налице липса на правен интерес, както и че същата е подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване.

Окръжен съд - Перник, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Гражданско дело № 9283/2018 г. по описа на Районен съд гр. Перник е било образувано по искова молба, депозирана от С. Г. С., чрез адв. Б. Б., против наследниците на В.П.С. /З. С. П. и Г.Л.В./ с искане да бъде обявен за окончателен сключения в *** на 03.08.2018 г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, находящи се в ***.

Производството по делото е спряно с протоколно определение на районния съд от 15.05.2024 г., на осн. чл. 230, ал. 2, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради настъпила смърт на ответника Г.Л.В., починал на *** Съдът е указал на ищеца в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на починалия ответник и актуални адреси за призоваването им, представяйки в тази насока смъртен акт и удостоверение за наследници.

С атакуваното определение № 260022 от 10.06.2024 г. по гр.д. № 2983/2018 г. Районен съд – гр. Перник е възобновил производството по гр.д. № 9283/2018 година, по описа на ПРС, ІІ-ри граждански състав и е заличил като ответник по делото Г.Л.В., починал на ***, тъй като по делото са представени доказателства, че починалият ответник Г.В. се е отказал от наследството на праводателя по процесния предварителен договор - В.П.С., вписано в особената книга на Районен съд - Перник, под № *** на ***.

Първоинстанционният съд е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията съгласно специалната разпоредба на чл. 130 от ГПК.

Приемането на наследството и отказът от наследство са строго лични актове на лицето, призовано към наследяване. Тези актове са свързани със строго лична /субективна/ преценка на лицето, призовано към наследяване, като с оглед изключителната значимост и тежест на правните им последици и свързаността им с личността на техния носител, поради което тези действия не могат да бъдат извършени от процесуален представител /разполагащ с обща процесуална представителна власт спрямо отсъстващото лице или особен представител/ или да се предполага извършването им или не от лицето.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник.

2

Тълкуването на чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починал в хода на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на заинтересована страна по делото.

Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51,ал.

1 ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство – чл.51,ал.2 ЗН Решение № 101 от 08.10.2019 г. по гр. д. № 2260 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В конкретния случай обаче, видно от представените доказателства по делото – ответникът Г.В. е направил отказ от наследство, който е вписан по надлежен ред в специалната книга на съда. От тук следва, че правилно Районен съд - гр. Перник въз основа на наличните по делото материали е постановил възобновяване на производството по гр.д.

№ 9283/2018 г. по описа на Пернишки районен съд и е заличил като ответник по делото Г.Л.В., починал на ***

На следващо място следва да се посочи, че определението, атакувано с частната жалба не подлежи на обжалване, както е посочено и в него. Видно от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК е, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. В ал. 2 е посочено: Когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция - пред съответния апелативен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Ал. 3 на чл. 274 казва: Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи понататъшното развитие на делото; 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Настоящият случай не попада в нито една от изброените категории.

Не на последно място, съдът следва да отбележи, че по отношение на З. С. П. е налице липса на правен интерес от подаване на частната жалба. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, наличието на правен интерес за страната от воденето на съответното съдебно производство е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на искането на страната към съда, на образуваното по него съдебно производство и на постановените по него съдебни актове.

Поради това, във всеки един момент от развитието на съдебното производство съдът – всяка от съдебните инстанции – следва служебно да следи дали правният интерес е налице за съответната страна. Ако страната не е имала правен интерес от сезирането на съда или ако той е отпаднал поради някаква причина след сезирането на съда, недопустимото съдебно 3 производство следва да бъде прекратено. В настоящия случай З. П. е ответник в съдебното производство и не е в кръга на нейните права да определя срещу колко и кои ответници да бъде предявен съответния иск.

Въз основа на изложените съображения, Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, респ. производството по същата подлежи на прекратяване поизложените по – горе съображения:

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба, подадена от З. С.

П. против определение № 260022 от 10.06.2024 г. по гр. д. № 2983/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 446 /2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4