Определение № 3317 от 18.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3317 гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20231100900736 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № гр. София, 18.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа докладваното търговско дело № 736 по описа за 2023 година, взе предвид следното.

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на “НЮ ЛЕГО” ЕООД, ЕИК 200778804, с която претендира ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, да бъде осъдено да му заплати сумата 80500 лева, представляваща общ размер на прехвърлени му от С.С.К. вземания за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от последната по повод смъртта на съпруга

П.К.К., настъпила на 14.04.2018 г. по вина на водач, чиято гражданска отговорност за вреди била покрита от ответника.

В исковата молба се твърди, че на 14.04.2018 г. В.И.Й. при управление на л. а. марка “Форд”, модел “Транзит” с д.к. № ****, по автомагистрала “Тракия”, при км 297-300 в посока гр. София, нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не e контролирал непрекъснато превозното средство, поради което e реализирал пътнотранспортно произшествие, в резултат на което била причинена смъртта на пътника в лекия автомобил П.К.К. – съпруг на С.С.К., а на последната били причинени телесни увреждания.

1

По случая било образувано д.п. № 59/2018 г. по описа на РУП – гр. Стралджа и пр. пр. № 910/2018 г. по описа на ОП – Ямбол.

Твърди, че за автомобила имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” при ответника ЗД “БУЛ ИНС” АД по полица № BG/02/117001152317, валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., поради което застрахователят отговарял за обезщетяване на причинените вследствие на пътно-транспортното произшествие имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 20.06.2018 г. С.С.К. предявила претенции пред ЗД “БУЛ ИНС” АД за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга й и получените от нея самата телесни увреждания.

Представен е констативен протокол и банкова сметка. Твърди, че при застрахователя били образувани преписки по щети, като на 15.08.2018 г. застрахователят нотифицирал С.С.К., че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ вината на водача, не били налице основания за изплащане на претендираните от нея обезщетения.

Ищецът излага, че на 10.05.2018 г. между С.С.К., като цедент и ищеца “НЮ ЛЕГО” ЕООД, като цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера сумата 84500 лева от вземането си към ЗД “БУЛ ИНС” АД, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от С.С.К. вреди вследствие на ПТП от 14.04.2018 г., при което е причинена смъртта на съпруга - П.К.К. и са й причинени телесни повреди. С договор за цесия, сключен на 22.06.2018 г. Кирова прехвърлила на ищеца и вземане за посочените обезщетения в размер на 10000 лева, а на 17.07.2018 г. – вземане в размер на 12000 лева. Така общият размер на прехвърлените с трите цесии вземания възлизал на сумата 106500 лева.

С уведомление, вх. № ОК-490842/24.07.2018 г. цедентът уведомил ответниказастраховател за извършеното прехвърляне на част от вземането за обезщетения в общ размер на 106500 лева по три договора за цесия, като си запазила правото за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 350000 лева.

Твърди, че З Д “БУЛ ИНС” АД изплатило на С.С.К. сумата от 160000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на съпруга и сумата 150000 лева – обезщетение за причинените телесни повреди при ПТП от 14.04.2018 г., но тези плащания били извършени след съобщаване на цесиите и ответникът следвало да плати сумата от 106500 лева на ищеца “НЮ ЛЕГО” ЕООД, а не на С.С.К., която вече не била негов носител.

За част от претендираното обезщетение в размер на 26000 лева ищецът предявил частичен иск от вземане в пълен размер от 84500 лева, която сума представлявала застрахователно обезщетение за претърпени от С.С.К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга , което обезщетение било прехвърлено на ищеца с договора от 10.05.2018 г., който частичен иск бил предмет на търг. дело № 1623/2019 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, което производство не било приключило, съответно в настоящото производство претендира разликата над сумата 26000 лева до пълния размер на прехвърленото вземане по договора за цесия от 10.05.2018 г..

В уточнителна молба от 03.05.2023 г. ищецът заявява, че прехвърленото му с договора за цесия от 10.05.2018 г. вземане в размер на 84500 лева било за вредите от смъртта на П.К.К., каквито били и вземанията по договорите за цесия от 22.06.2018 г. за обезщетение от 10000 лева и 17.07.2018 г. за обезщетение в размер на 12000 лева, като от обезщетението за неимуществените вреди за причинените телесни увреждания на самата С.С.К. била 2 прехвърлила на ищеца вземане в размер на 150000 лева с договора за цесия от 10.05.2018 г., но при съобразяване размера на предявените вземания – 58500 лева по договора от 10.05.2018 г. (с оглед предявените 26000 лева част от прехвърлените 84500 лева), 10000 лева – по договора от 22.06.2018 г. и 12000 лева – по договора от 17.07.2018 г. или общо за сумата 80500 лева, какъвто е размерът на претенцията, следва да се приеме, че в настоящото производство обезщетение на неимуществени вреди от увреждане на здравето на С.С.К., не се претендират.

С определение № 2555/31.07.2023 г. настоящото производство е спряно до приключване на производството по търг. д. № 1623/2019 г. на СГС, VI-8 състав с окончателен съдебен акт, тъй като обуславящото производство има за предмет частичен иск (26000 лева от вземане в размер на 84500 лева, прехвърлено с договора за цесия от 10.05.2018 г.), а предмет на настоящото е разликата до пълния прехвърлен на ищеца размер на същото вземане за застрахователно обезщетение за претърпени от С.С.К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга й П.К.К., вследствие на пътно-транспорното произшествие, настъпило на 14.04.2018 г., причинено от водач на лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит”, с д.к. № ****, отговорността на който е застрахована в ЗД “БУЛ ИНС” АД по застраховка

“Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица

№

BG/02/117001152317, което вземане е прехвърлено от С.С.К. в полза на “НЮ ЛЕГО” ЕООД по силата на договор за цесия от 10.05.2018 г., като допълнително се претендират и прехвърлените с договор за цесия от 22.06.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018 г. вземания от общо 22000 лева.

Производството по търг. д. № 1623/2019 г. на СГС, VI-8 състав, е приключило с влязло на 03.01.2025 г. влязло в сила съдебно решение, с което предявеният от “НЮ ЛЕГО” ЕООД частичен иск за заплащан на сумата 26000 лева от вземане в размер на 84500 лева, прехвърлено с договор за цесия, е отхвърлен. Това налага формираната сила на пресъдено нещо да бъде зачетена и настоящото производство да бъде прекратено по отношение на вземането, представляващо разликата над 26000 лева до 84500 лева (58500 лева), прехвърлено с договора за цесия от 10.05.2018 г., който е признат за нищожен. По отношение на другите два договора за цесия от 22.06.2018 г. и от 17.07.2018 г., с които са прехвърлени вземания в общ размер 22000 лева, спорът не е бил с преюдициален характер.

Това налага възобновявате на производството.

В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС е прието, че силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иск за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно в рамките на друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация. При предявен частичен иск и отхвърлянето му като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти.

Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

3

№ 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС - "обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене". Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.“

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Формираната СПН на решението по частичния иск следва да бъде зачетена и вземането, претендирано на основание сключения договор за цесия от 10.05.2018 г. в общ размер на 58500 лева, прави процесуално недопустим иска за разликата, тъй като несъществуване на част от вземането означава несъществуване и на разликата. Не така стои въпроса с вземанията, прехвърлени с договорите за цесия от 22.06.2018 г. и от 17.07.2018 г. в размер на общо 22000 лева. Тези вземания не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по търг. д. № 1623/2019 г. на СГС, VI-8 състав, затова спорът за тях следва да продължи, но с оглед остатъчния размер на претенцията, компетентен да разгледа иска, който е с цена 22000 лева, е районният съд като първа инстанция.

Съгласно чл. 119, ал. 1 ГПК за родовата подсъдност съдът следи служебно, ето защо и тъй като цената на предявения иск след частичното прекратяване на настоящото производство е под предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, изискващ разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция, компетентен да се произнесе по спора е Софийският районен съд, на който делото следва да бъде изпратено по подсъдност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 736/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по търг. дело № 736/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-16 състав, в частта по предявения от “НЮ ЛЕГО” ЕООД срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ вр чл. 99 ЗЗД, за сумата над 26000 лева до 84500 лева (58500 лева), представляваща вземане за застрахователно обезщетение за претърпените от С.С.К. неимуществени вреди от смъртта на съпруга

П.К.К., вследствие на пътно-транспорното произшествие, настъпило на 14.04.2018 г., причинено от водач на лек автомобил марка “Форд”, модел “Транзит”, с д.к. № ****, отговорността на който е застрахована в ЗД “БУЛ ИНС” АД по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица № BG/02/117001152317, което 4 вземане е прехвърлено от С.С.К. в полза на “НЮ ЛЕГО” ЕООД по силата на договор за цесия от 10.05.2018 г., поради формирана по търг. д. № 1623/2019 г. на СГС, VI-8 състав, сила на пресъдено нещо, с която съществуването на това вземане е отречено.