Решение № 30 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110202395 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Ж. Д. Ж. срещу ЕФ, издаден от ОДМВР – Варна, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че е неясно за какво нарушение е санкционирано лицето – за несключване на застраховка или за управление на МПС без валидна такава. Счита още, че липсва описание на нарушението. На следващо място счита, че е нарушено праното на защита на санкционираното лице, което е било лишено от възможност да заплати санкцията в намален размер или да сключи споразумение с АНО. Сочи се, че неправилно е бил издаден ЕФ, тъй като установяването на нарушението е следвало да стане чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. По отношение на датата на нарушението счита, че това не е датата на управление на МПС, като е следвало да бъде посочена датата, на която е прието, че за собственикът на МПС е възникнало задължението да сключи задължителната застраховка „ГО“. Сочи още, че за управлението на МПС без застраховка са издадени и други ЕФ, като е нарушено правилото да не се санкционира лице за едно и също нарушение повече от един път. Моли съда да отмени НП.

В с.з., въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

1

По същество поддържа доводите за отмяна на ЕФ, изложени с жалбата. Прави искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.10.2024г. въззивникът Ж. управлявал л.а. “****“ с рег.№*********, в гр.Варна, по път I-9 от гр.Варна в посока К.К.“Златни Пясъци“, като до К.К.

„Слънчев ден“ автомобила преминал покрай функциониращо АТСС.

Техническото средство осъществило заснемане на автомобила по време на неговото движение, като фиксирало времето и мястото на заснемането.

Въз основа на извършеното заснемане било установено, че автомобила се движи без за същия да има сключен от собственика валиден, действащ договор за застрахивка „ГО“. При това положение управлението на автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш, в хипотезата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ. След установяване на собственика на автомобила – въззивникът Ж., бил издаден електронен фиш серия Г № 0069403, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл. 638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - снимков материал от техническото средство.

Справка относно наличието или липсата на сключена задължителна застраховка „ГО“ за процесния автомобил не е приложена по делото, но този факт не се оспорва от въззивника и не са представени доказателства за наличието на такаво към 02.10.2024г.

Справка относно собствеността на ППС също не е приложена от АНО, но и този факт не се оспорва от въззивника.

2

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, като в същия е посочена конкретна структура на МВР, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби и размера на санкцията, като единствено при описание на нарушението липсва конкретика/липсва словесно описание/ на нарушението, което АНО приема, че е било осъществено от въззивника.

АНО е прекъснал словесното изложение на нарушението точно до мястото, където е следвало да изложи факти, какво не е сключил собственика на автомобила. Не става ясно дали АНО е имал предвид задължителната за автомобилистите застраховка „ГО“ или друг вид застраховка. При това положение и за съдът остава невъзможно да прецени, дали АНО правилно е съотнесъл състава на нарушението към цифровото изписване на нарушената правна норма.

При правилно установени факти, но неправилно изложена фактическа обстановка, е била посочена правната квалификация на извършеното и правилно е бил определен вида на наложеното наказание с императивен размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на ЕФ, наведени с жалбата и поддържани в с.з., съдът споделя същите, единствено в частта, относно направените възражения за липса на изложена фактическа обстановка описваща състава на нарушението, с което безспорно се нарушава правото на защита на въззивника.

В жалбата си въззивника счита, че е неясно за какво нарушение е санкционирано лицето – за несключване на застраховка или за управление на МПС без валидна такава.

Съдът, изхождайки от съдържанието на ЕФ, в който изрично е описано словесно нарушението, което е съотнесено към собственика на процесното МПС, намери възражението за неоснователно.

В ЕФ са посочени дата и място на управление на автомобила, последния е конкретизиран посредством марка, модел и регистрационен номер, посочено е задължение за собственика на процесното МПС, което не е конкретизирано.

3

На следващо място се счита, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което е било лишено от възможност да заплати санкцията в намален размер или да сключи споразумение с АНО. Съдът не констатира да е налице такова нарушение, доколкото визираните от въззивника процедури не касаят производството по издаване на ЕФ.

Сочи се, че неправилно е бил издаден ЕФ, тъй като установяването на нарушението е следвало да стане чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не сподели и този довод на защитата, като противно на изразеното становище, намери, че правилно нарушението, установено посредством АТСС, е било санкционирано с издаден ЕФ.

На следващо място по отношение на датата на нарушението счита, че това не е датата на управление на МПС, като е следвало да бъде посочена датата на която е прието, че за собственикът на МПС е възникнало задължението да сключи застраховка. Доколкото се касае за продължено нарушение, съдът намери, че правилно като дата на нарушението е била посочена именно датата на установяване на управлението на превозното средство и не е бил изследван въпрос, от коя дата е възникнало задължение за сключване на застраховка. Сочи се още, че за управлението на МПС без застраховка са издадени и други ЕФ, като е нарушено правилото да не се санкционира лице за едно и също нарушение повече от един път.

Съдът, изхождайки от съдържанието на посочените в жалбата по делото два броя ЕФ/установено след справка в деловодната система на ЕИСС/, констатира, че не се касае за санкциониране на едно и също нарушение, тъй като с визираните електронни фишове е установено управление на МПСП на различни дати и при различна фактическа обстановка, като ЕФ със с.Г 0071502 е издаден за нарушение извършено на 10.10.2024г, а ЕФ със с.Г 0071619 е издаден за нарушение извършено на 17.10.2024г.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени ЕФ като правилно, но незаконосъобразно издаден.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адкокатско възнагражодение на адв.А., съгласно приложени доказателства за заплащане на такова.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ серия Г №0069404 на ОДМВР – Варна, с който на Ж. Д.

Ж. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 250.00 лева на осн. чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Ж. Д. Ж., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00/ четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5