Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 796 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 980/2021
Вид
Решение № 796
Подписан
21.12.2021
В сила
07.07.2023
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20211001000980 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 17.02.2021 г., подадена по пощата на 16.02.2021 г., на ответника „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу решението от 8.01.2021 г. по гр. д. № 377/2017 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с което: е признато за установено по предявен от „Еко – Тех Про“ ЕООД, че ответникът „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ не е собственик на описаните движими вещи в качеството му на залогодател по договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен за обезпечаване на задълженията му спрямо ответника „КТБ“ АД по договор за банков кредит от 30.07.2009 г., и ответниците „Хидропонт М“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „КТБ“ АД са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Еко – Тех Про“ ЕООД съдебни разноски в размер на 10 410 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като не била спазена местната подсъдност на спора, който бил подсъден на Окръжен съд – гр. Добрич, доколкото оспорваното принудително изпълнение се провеждало от съдебен изпълнител в гр.

Тервел. Твърди се, че разгледаният отрицателен установителен иск за собственост бил недопустим поради липса на правен интерес. Това било така, защо самият ищец твърдял, че е придобил процесните движими вещи с договор от 14.03.2017 г., което следвало датата на започване на принудителното изпълнение – 7.03.2017 г., а и сключването на договора за залог от 30.07.2009 г.

Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства, че процесните вещи са се намирали в недвижимите имоти, които са били запечатани по силата на обезпечителната мярка, с което е 1 прекратен достъпът му до тях, не сочели на оспорване на правото на собственост от ответниците.

Поради това той нямал интерес от ОУИ за отричане на правото на собственост на залогодателя, а от положителен установителен иск за собственост или от ревандикационен иск за предаване на фактическата власт върху вещите. Твърди се и, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като от уточняващата молба от 1.03.2018 г. следвало, че не е предявен ОУИ за собственост, а е предявен отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на твърдяното от ответника заложно право, респ. несъществуване на правото да се пристъпи към принудително изпълнение. Сочи се, че имало логическо противоречие между фактическите твърдения по молбата от 1.03.2018 г. и заявения петитум. Твърди се, че спорът между страните се отнасял до противопоставимостта спрямо ищеца на заложни права, учредени с договорите за залог, сключени между двамата ответници, доколкото ищецът поддържал, че е придобил собствеността върху част от процесните вещи /от № 1 до 4/ от купувач по публична продан, комуто залогът е непротивопоставим, а вещта под № 5 не е предмет на договора за залог. По тази причина с предявеният иск се оспорвало твърдяно от ответника заложно право върху вещите, вкл. и тези под № 6 и 7, за които се твърди, че не попадат под учредено заложно право, защото липсвала идентичност със заложените вещи. Твърди се и, че искът е неоснователен, тъй като липсвали предприети изпълнителни действия по ЗОЗ, като съдът не обсъдил и съпоставил датите на придобиване на процесните вещи, на учредяването на залога и на предприетото изпълнение. Не били съобразени заключенията на назначените съдебни експертизи, установяващи, че вещи от № 1 до 5 са били собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД и върху тях е учреден особен залог през 2009 г. и 2013 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили или отмени обжалваното решение и да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

Въззиваемите „Еко – Тех Про“ ЕООД и „Метал Форм Про“ ЕООД – ищец и трето лице помагач на ответника „КТБ“ АД – в писмени отговори оспорват жалбата.

Въззиваемите „Хидропонт М“ ЕООД и „Милко“ ЕООД – ответник и трето лице помагач на ответника „КТБ“ АД – редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищецът „Еко – Тех Про“ ЕООД с искова молба от 26.06.2017 г. срещу „Хидропонт М“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/.

В исковата молба се твърди, че ищецът придобил собствеността на процесните 7 бр. движими вещи, а именно: 1) портален кран 8 т., българско производство на МЗ „Хр. Смирненски“, 1974 г., комплектуван с руски двигатели от 3,6 kw, 2) ексцентър преса механична – 2500 т., руско производство, модел КВ 8544, 3) ексцентрик преса hmt, индийско производство, модел P2500BGPRESS, сериен № H1550, 4) вибрационен чук Z230, модел HLZCRD 230/300, тип Z230, фабр. № 42063220Т, 5) ковашка линия ELMUKO HILZC 30/1000, произведена 1980 г., заедно с всички принадлежности към нея, 6) CNC Струг GS 4300 L2 – новопроизведен, и 7) CNC Струг GS 3600 L – новопроизведен. Първите 5 вещи ищецът придобил по договор за продажба от 14.03.2017 г., сключен с „Метал Форм Про“ ЕООД, който е придобил вещи от № 1 до 4 на 22.10.2015 г. на публична продан по изп. дело № 20157370401068 на ЧСИ Л. Т., образувано срещу длъжника 2

„Хидропонт М“ ООД, а вещ № 5 „Метал Форм Про“ ЕООД е придобил от „Хидропонт М“ ООД по договор за продажба от 1.09.2015 г. Ищецът придобил вещи № 6 и 7 по договори за продажба от 22.03.2016 г. и 20.07.2016 г., сключени с „Милко“ ЕООД. Вещите били доставени и монтирани в стопански сгради, находящи се в гр. Тервел, ул. „***“ № 1, които сгради били запечатани по силата на допуснато по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОЗ обезпечение на пристъпване към изпълнение по договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен между „КТБ“ АД и „Хидропонт М“ ООД, което обезпечение било допуснато с определение от 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/2017 г. на СРС и изпълнено на 4.05.2017 г. по изп. дело № 20177390400247 на ЧСИ С. С.. Договорът за особен залог бил вписан в ЦРОЗ на 19.08.2009 г., на 18.04.2014 г. било вписано подновяване, а на 23.11.2015 г. – пристъпване към изпълнение. Преди това на 17.11.2015 г. банката пристъпила към изпълнение по реда на ГПК по изп. дело № 20157370401385 на ЧСИ Л. Т., по което били описани, възбранени и запорирани недвижими имоти и движими вещи, владени от „Метал Форм Про“ ЕООД, измежду които и вещ № 5. Впоследствие на 12.09.2016 г. по молба на банката било образувано и второ изпълнително дело срещу същия длъжник – № 20168100400454 на ЧСИ Н. Н., по което на 29.09.2016 г. били описани същите недвижими имоти, както и намиращите се в тях движими вещи, измежду които и шест от процесните вещи, но по-късно с постановление от 10.03.2017 г. съдебният изпълнител отказал да извърши изпълнение върху част от процесните вещи – № 1, 2, 3 и 5. Твърди се, че запечатването на сградите по изп. дело № 20177390400247 възпрепятствало достъпа на ищеца до вещите и не позволявало тяхното ползване, като с писмо от 21.06.2017 г. ответникът заявил, че не дава съгласие за изнасяне на вещите, тъй като същите са предмет на учреден залог и на принудително изпълнение. Поради това ищецът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗОЗ да предяви иск за установяване, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. В този смисъл е формулирал и петитума на исковата молба – да се установи, че процесните движими вещи не са собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД.

С молба от 1.03.2018 г. /стр. 213 от делото на ПОС/ ищецът е уточнил, че интересът му от предявения отрицателен установителен иск произтича от това, че: 1) ищецът бил собственик и владелец на процесните вещи, които права се оспорвали от ответника, и 2) придобитите от ищеца права били противопоставими на ответниците, тъй като вещите не били предмет на договора за залог, а ако са заложени, то залогът е нищожен, а евентуално – заложното право на банката е погасено с извършената публична продан.

Във връзка с указания на въззивния съд със заявление от 18.11.2021 г. ищецът е уточнил, че търсената от него защита е да установи отсъствието на право /вкл., но не само заложно/ за ответника „КТБ“ АД, позволяващо му да пристъпи към принудително изпълнение по ЗОЗ и по ГПК, или непротивопоставимост на това право на ищеца, тъй като имуществото, върху което е насочено изпълнението, не е предмет на договора за особен залог /или не е собственост на длъжника/, респ. липсва учредено заложно право върху процесните вещи /тези от тях, които не са индивидуализирани в приложението към договора за особен залог/, съответно заложното право не е противопоставимо спрямо онези от вещите, които са придобити на публична продан от праводателя на ищеца /“Метал Форм Про“ ЕООД/, което придобиване е погасило заложните права.

Посочено е, че по отношение на вещите, които са придобити от праводателя „Милко“ ЕООД, то те не са били собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД. По тази причина ищецът е уточнил петитума на исковата си молба, както следва: 1) да се установи липсата на право на собственост на ответника „Хидропонт М“ ЕООД спрямо вещите по т. 6 и т. 7 от исковата молба /двата струга/, и 3

2) да се установи липсата на заложно право на ответника „КТБ“ АД спрямо вещите по т. 1 – 5 от исковата молба.

С определение от 10.01.2018 г. са конституирани като помагачи на ответника „КТБ“ АД – „Метал Форм Про“ ЕООД и „Милко“ ЕООД.

По делото е представен договор за особен залог от 30.07.2009 г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и залогодателя „Хидропонт М“ ЕООД, за обезпечаване вземанията на банката към залогодателя, произтичащи от договор за банков кредит от 30.07.2009 г. за главница в размер на 2 000 000 лв., ведно с дължимите лихви, наказателни лихви и надбавки, неустойки, такси, комисиони, разноски и други. Особеният залог е бил учреден върху принадлежащи на залогодателя движими вещи – машини, оборудване и съоръжения /ДМА/, описани в приложение № 1, находящи се гр. Тервел, в производствени цехове на дружеството. Видно от удостоверение от 5.05.2017 г. договорът е вписан в ЦРОЗ на 19.08.2009 г. под № 2009081901519, като вписването е подновено на 18.08.2014 г. под № 2014081800218. По искане на кредитора на 23.11.2015 г. е вписано под № 2015112300858 заявление за пристъпване към изпълнение от 19.11.2015 г.

С определение от 25.02.2017 г. по гр. д. № 11015/2017 г. на СРС, потвърдено с определение от 19.05.2017 г. по ч.гр.д. № 4538/2017 г. на СГС, по искане на заложния кредитор „КТБ“ АД е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение на осн. чл. 35, ал. 3 ЗОЗ чрез обезпечителната мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Тервел, ул. „***“ № 7: с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и ***.

Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп. дело № 20177390400247 по описа на ЧСИ С. С. с район на действие Окръжен съд Добрич. На 4.05.2017 г. съдебният изпълнител е запечатал сгради в посочените имоти, в част от които се намират и движимите вещи предмет на настоящия иск.

С молби с вх. № 1713/10.05.2017 г. и вх. № 2338/16.06.2017 г. ищецът поискал от синдиците на „КТБ“ АД да позволят да се осигури достъп до машините с цел техния демонтаж и изнасянето им от имоти № ***, *** и ***. С писмо изх. № 3244/21.06.2017 г. синдиците са отговорили, че не дават съгласие за изнасяне на движимите вещи, тъй като същите са предмет на предприето изпълнение по реда на ГПК и на ЗОЗ и е налице висящ съдебен спор.

В полза на „КТБ“ АД на 10.09.2014 г. са били вписани и други особени залози по партидата на „Хидропонт М“ ЕООД в ЦРОЗ за обезпечаване на вземания по други договори за банков кредит от 2.04.2008 г., 3.04.2009 г., 24.11.2009 г., 2.08.2010 г., 17.09.2012 г., 27.09.2012 г. – вписвания № 2014091001635, 2014091001674, 2014091001707, 2014091001721, 2014091001760, 2014091001832.