Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3449 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2473/2024
Вид
Определение № 3449
Подписан
03.07.2024
В сила
03.07.2024
Състав
Албена Бонева, Боян Цонев, Яна Вълдобрева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3449 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Боян Цонев Частно касационно гражданско дело № 20248003102473 по описа за 2024 година

Производство по чл. 282, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молба на „С. пропърти рент“ ООД за спиране изпълнението на решение № 108/30.05.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 138/2024 г. на Смолянския окръжен съд, – в частта, с която е постановено следното: обявени са за недействителни, на основание чл. 74, ал. 4, във вр. с ал. 1 от КТ, клаузите на чл. 1 и чл. 2 от допълнително споразумение от .... г. към трудов договор № ... г., сключени между ищеца по делото Х. П. Х. и дружествотомолител, с които съответно ищецът е назначен и приема да изпълнява нова длъжност „снабдител, доставчик“ и е уговорен срок за изпитване в размер на 6 месеца; признато е за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на ищеца Х., извършено със заповед № ./03.07.2023 г. на управителите на дружеството-молител; Х. е възстановен, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „пастир“ при ответното дружество-молител; дружеството-молител е осъдено да заплати на Х., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 04.07.2023 г. - 04.01.2024 г., в размер 3 553.23 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 30.05.2024 г. до окончателното им изплащане; и дружеството-молител е осъдено да заплати на Х., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, сумата 18.62 лв. – неполучено трудово възнаграждение за месеците май и юни 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2024 г. до окончателното и изплащане.

Срещу въззивното решение дружеството-молител е подало в срока по чл. 283 от ГПК касационна жалба с вх. № 2545/01.07.2024 г.

С молбата е представено и преводно нареждане от 01.07.2024 г., удостоверяващо внесено по 1 сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума 3 571.85 лв., което надхвърля необходимия му в случая размер от 3 553.23 лв. – присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Обстоятелствата, че сумата 3 571.85 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 01.07.2024 г. и е налична по тази сметка, са удостоверени с писмена справка от 03.07.2024 г., изготвена от счетоводител при ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК за исканото спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение – само в частта, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на ищеца Х. обезщетението по чл.

344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер 3 553.23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

В останалата част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. В частта, с която са уважени исковете с правни основания чл. 74, ал. 4, във вр. с ал. 1, и чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 от КТ, обжалваното и невлязло в сила въззивно решение има конститутивно действие, което ще се прояви само ако то влезе в сила; то не е осъдително и не подлежи на принудително изпълнение в тази част – по аргумент за противното от чл. 404, т. 1, предл. 2 от ГПК. В частта му, с която дружеството-молител е осъдено да заплати на ищеца Х. трудово възнаграждение в размер 18.62 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила в тази част, съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 3, т. 3 и чл.

296, т. 1 от ГПК, поради което в тази част неговото изпълнение не подлежи на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК; в същата част то може да бъде спряно по реда на чл. 309 от ГПК, но в случая дружеството-молител е подало касационна жалба, а не молба по чл. 303, ал. 1 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 108/30.05.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 138/2024 г. на Смолянския окръжен съд, – в частта, с която „С. пропърти рент“ ООД с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, на Х. П. Х. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 04.07.2023 г. - 04.01.2024 г., в размер 3 553.23 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 30.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „С. пропърти рент“ ООД в останала част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3