Определение № 110 от 29.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Стара Загора , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501207 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от ГПК във връзка с чл.418, чл.419 от ГПК, чл. 278, ал. 4 от ГПК и във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на от М. Д. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

***** и съдебен адрес в гр. С., бул. „******, чрез Адвокат Н.Р. Н. с ЕГН *****, личен № **** при Софийска адвокатска колегия, служебен адрес: гр. С., ул. „*****, ел. поща:

********** против Разпореждането за допускането на незабавно изпълнение и Разпореждането за издаването на изпълнителен лист от 30.11.2015 г., постановени по ч.гр.д.

№ 6133/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с правно основание: чл. 419 ГПК, чл. 278, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и най-вече за НИЩОЖНОСТ на обжалваните и горепосочени две разпореждания на първостепенният съд и претендира както тяхната отмяна, така й обявяването им за нищожни. След справка по заповедно ч.гр. дело № 6133/2015 г., по която е издадени Заповед за изпълнение от 30.11.2015 г. въз основа на запис на заповед и изпълнителен лист, установил, че са налице нищожни актове на Районен съд - Стара Загора, които са и негативни за доверителя му и накърнявали законните му права и интереси, поради което моли да бъде прогласена нищожността им. Подробните съображения и доводи са изложени в частната жалба на жалбоподателката М. Д. И..

В законоустановения срок насрещната страна, представлявана от адвокат И.А. И. от САК, с ЕГН ***** гр.С., ул"******, сл.тел. 989-**** като пълномощник на Д. И. Д. от град С., ул.'***** с ЕГН********** е депозирал отговор ПРОТИВ: частната жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.с № 6133/2015г. на PC го.Стара Загора - ГК. 1 състав на ОСНОВАНИЕ: чл.276, ал.1 от ГПК, с който моли да се остави без уважение частната жалба.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по писмено заявление по реда на 1 чл.417, ал.1, т.3 от ГПК на адвокат И.А. И. от САК, с ЕГН ***** гр.С., ул. "******, сл.тел.

989-**** като пълномощник на въззиваемия и заявител Д. И. Д. от град С., ул.'***** с ЕГН********** срещу жалбоподателката М. Д. И. от гр.Стара Загора, с което е поискал издаването на Заповед на незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, тъй като бил налице акт, който да е редовен от външна страна и да поражда възможността за издаването и на изпълнителен лист в негова полза.

От материалите по приложеното ч.гр.д. с № 6133/2015 г . по описа на Старозагорски районен съд се установява, че по това заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в полза на молителя и въззиваемия Д. И. Д. е била издадена ИСКАНАТА заповед за изпълнение на паричното задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК срещу жалбоподателката М. Д. И. от гр.Стара Загора.

В законоустановения срок по заповедното производство, е било депозирано възражение от длъжницата и жалбоподателка М.И., като на основание чл.422 от ГПК, въззиваемият Д.Д. е подал искова молба, по която е било образувано и гр.д. с № 11645/201бг. на СГС - ГК, 1-15 състав., като с решение под № 5306/06.08.2018г. съдът е уважил иска и е признал за установено, съществуването на вземането по процесния запис на заповед.

По въззивна жалба на М.И. срещу решението на СГС, е било образувано в.гр.д.№ 948/2019Г. на САС - ГК, 8 състав. С решение № 2526/18.11.2019г. въззивният състав е потвърдил решението на СГС.

По касационна жалба на М.И., против въззивното решение, е било образувано и гр.д. под № 363/2020г. на ВКС - 2 ТО. С определение под № 725/29.12.2020г. ВКС не е допусна касационно разглеждане на жалбата, като по този начин е влязло в сила решението на СГС, с което бе признато съществуването на вземането на въззиваемия Д..

Настоящата съдебна инстанция е изброила посочените по-горе дела, тъй като съгласно чл.131 от ГПК, в отговора на исковата си молба, ответникът по делото следва да изложи всичките си възражения и оспорвания, за да може съдът да ги разгледа и да се произнесе съответно по тях. Възраженията за нищожност на разпорежданията на съда, с които е издадена заповед за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, не са правени нито с отговора на исковата молба, нито по-късно, по време на разглеждане на делото.

Наистина, за възражения за нищожност няма давност, но законодателя е предвидил, че при образувано исково производство, страната по делото, следва да направи всичките си възражения и оспорвания, а не да чака влизане в сила на съдебния акт и след това да прави възражение за нищожност на документите по заповедното производство. В тази връзка съдът счита, че възможността за такова възражение е преклудирана, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

На второ място, в частната жалба са изложени твърдения, които не отговарят на действителността и влияят негативно на точната преценка на съда. Така например се твърди на стр.2, абзац 1, че в заявлението липсва „надлежно поискано допускане на незабавно изпълнение". Това твърдение не е вярно, тъй като в заявлението по реда на чл.417 от ГПК, 2 на стр.З, е поискано ясно и точно: 1.„да издадете заповед за незабавно изпълнение" и 2."да издадете изпълнителен лист". Така направените искания са точни и конкретни, като съдът по заповедното производство се е произнесъл именно по тях с обжалваните си разпореждания.

В частната жалба абсолютно неправилно и необосновано се твърди, че „при липса на обективирано от PC разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, е налице нищожност, която е възпрепятствала и правата по чл.419 от ГПК". Това твърдение отново е невярно, тъй като съставът на съда по заповедното производство и издал изрично разпореждане за допускане на незабавно изпълнение, което е връчено на длъжницата от ЧСИ, и в момента е предмет на обжалване. В случай, че се приеме такова разпореждане не е издадено, то и депозираната от жалбоподателката жалбата, би останала без реален предмет.

В жалбата се твърди, че „със заявлението не е индивидуализирано за кое вземане се иска допускане на незабавно изпълнение", като отново е невярно, се твърди, че е претендирана „законната лихва от падежа". Такова искане не е направено със заявлението. В заявланието са посочени следните суми: 70000 лева главница; законна лихва от датата на подаване на заявлението и разноски в размер на 2 400 лева, от които 1400 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. В този смисъл съдебният състав счита, че претенцията е ясно и точна, като изобщо не са налице твърдените в частната жалба обстоятелства.

На следващо място, по отношение на издадения от съда изпълнителен лист, се твърди в частната жалба, че „заповедта за изпълнение не е била снабдена с изпълнителна сила и в този смисъл е нередовна от външна страна". Това твърдение освен, че няма никаква подкрепа в законова разпоредба, е следвало да бъде изложено в частна жалба по реда на чл.419 от ГПК, а не 6 години след издаване на изпълнителният лист и след влизане в сила на съдебното решение по чл.422 от ГПК в законна сила.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК при наличието на отрицателна преценка за някой от хипотезите, предвидени в т.1-т.5, заповедният съд издава заповед за изпълнение.

Нормата на чл.425, ал.1 от ГПК предвижда, че министърът на правосъдието издава наредбата, с която утвърждава образците на заповедите за изпълнение, заявленията за издаване на заповедите за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.

Тези образци са утвърдени с Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, където в чл.5 е прието, че за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се подава писмено заявление по образец съгласно приложение № 4, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, като се представя документ по чл.417 от ГПК, а чл.6 предвижда, че при уважаване на заявлението по чл.5 съдът издава заповед за изпълнение по 3 чл.417 от ГПК по образец съгласно приложение № 5 /за парично задължение/, съответно съгласно приложение № 6 /за предаване на вещ/.

В Наредба под № 6/20.02.2008 г. и приложенията към нея липсва предвидено издаването на разпореждане, с което съдът да разпореди издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, когато уважи заявлението, както липсва и образец на такова разпореждане.

От своя страна нормата на чл.418, ал.4 от ГПК предвижда, че заповедният съд постановява разпореждане в случаите, когато отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист. Според чл.418, ал.5 (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) от ГПК Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях. В тази връзка Заповедният съд е издал съответното разпореждане от датата 30.11.2015 год. за издаването на Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и е извършил надлежното отбелязване съобразно изискването на чл.418, ал.5 от ГПК отново с датата 30.11.2015 год.

Освен това анализът на цитираните разпоредби обуславя изводът, че действащата нормативна уредба /макар и недостатъчно прецизна/ не задължава заповедният съд да постанови разпореждане, с което да разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а при уважаване на искането изцяло или отчасти съдът направо издава заповедта за изпълнението по чл.417 от ГПК по образец, в която се съдържат данни за кредитора, длъжника и вземането, за което се издава заповедта за изпълнение. Въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК се издава изпълнителният лист, без да е необходимо заповедният съд да постановява изрично разпореждане, с което допуска незабавното изпълнение на заповедта, и разпореждане по чл.406 от ГПК за издаване на изпълнителният лист.

В този смисъл е и обилната съдебна практика на всички съдилища в Република България, касаеща заповедното производство и в частност издаването на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Ето защо въззивния съд счита, че представения документ по чл.417, ал.1, т.3 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът е направил надлежната бележка, както върху представения документ, така и върху камата заповед за изпълнение.

Поради което и атакуваните две разпореждания с жалбата по чл.419, ал.1 и ал.2 от ГПК и искането за обявяването на тяхната нищожност на основание: чл. 419 ГПК, чл. 278, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 270, ал. 2, предл. 2 ГПК се явява неоснователно и поради това частната жалба на жалбоподателката следва да се остави без уважение.

Относно разноските:

Разноски следва да се присъждат, т.к. е налице такова отправено до съда искане от въззиваемия в писмения му отговор на частната жалба.

По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция въззивният съд 4 счита, че тъй като се оставя без уважение частната въззивна жалба на жалбоподателя М.Д.