Решение № 6817 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6817 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100104355 по описа за 2024 година

Производството по делото е о бразувано по предявен от К. Д. Д. срещу „УниКредит Булбанк“ АД /Банката/, в качеството й на универсален правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 48 271,35 лева, платена от ищеца без основание за периода 06.11.2006г. - 25.10.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сума в размер на 16 347,49 лева, представляваща законна лихва за забава върху горната сума за периода 12.04.2021г. - 12.04.2024г.

Ищецът поддържа в исковата молба, че е сключил с ответника Договор за ипотечен кредит № 9400/0285/16.10.2006 г. в размер на 244 000 швейцарски франка. Кредитът е усвоен на 18.10.2006 г. по валутен курс на Банката CHF 1 = BGN 1.23760. Срокът за погА.ване на кредита е до 05.10.2031г. на 300 месечни вноски, дължими до 5-то календарно число на всеки месец от срока на действие на договора, като е договорен гратисен период от 05.11.2006 г. до 05.10.2007 г. за първите 12 месечни погасителни вноски в размер на 1 144 швейцарски франка всяка и оставащи 287 месечни вноски в размер на 1 593 швейцарски франка всяка.

С влезли в сила Решение № 1133 от 12.02.2020 г. по гр.д. № 14192/2018 г. по описа на Софийски градски съд и Решение № 344 от 06.04.2021 г. по в.гр.д.

№ 3254/2020г. по описа на Апелативен съд – гр. София, са обявени за нищожни редица клаузи от договора за кредит относно едностранното изменение на възнаградителната лихва от страна на Банката, както и 1 прехвърлянето на валутния риск върху ищеца, а именно - клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и 4; чл. 8, чл. 9, ал 2, изр. 1; чл. 10, ал. 5, ал. 6, ал. 9, ал. 10 и ал. 11 от Договора. В резултат на установената нищожност Банката е осъдена да заплати на ищеца 59 614,57 лв. – недължимо платени суми за периода от 25.10.2013 г. до 05.05.2018 г., изчислени като разликата между това, което К.

Д. е следвало да заплати според параметрите на месечната вноска при възнаградителната лихва от 6,25% към датата на сключване на договора и валутния курс на Банката към дата на усвояване на кредита и това, което е заплатено в действителност.

Твърди, че съгласно параметрите на договорените месечна погасителна вноска за първите 12 месеца (CHF 1144) при възнаградителната лихва 2,9% и месечна вноска след първите 12 месеца (CHF 1593) при възнаградителната лихва 6,254% към датата на сключване на Договора и валутния курс на Банката към датата на усвояване на кредита (CHF 1 = BGN 1.23760) за посочения период 06.11.2006 г. - 25.10.2013 г., ищецът е следвало да заплати 158 937,54 лв., а вместо това е заплатил 207 208,89 лв., т.е. разликата в сумите на реално платеното и това, което е трябвало да плати при установената нищожност на съответните клаузи от Договора, е в размер на 48 271,35 лв., която сума Банката е получила без основание за периода 06.11.2006 г. 25.10.2013 г.

Сочи, че с искова молба от 25.10.2018 г. е предявил иск за сумата, с която Банката се е обогатила неоснователно за периода 06.11.2006 г. 05.05.2018 г., а с допълнителна искова молба от 24.01.2019 г., искът, отнА.щ се за периода 06.11.2006 г. - 25.10.2013 г. бил оттеглен, поради което за него не се е формирала сила на пресъдено нещо. Навежда довод, че исковата молба е имала материалноправния ефект на покана за плащане, поради което от получаването й ответникът дължи и законна лихва за забава.

Поддържа, че претендираното вземане не е погасено по давност и спрямо него не следва да се прилага националната правна уредба на погасителната давност, съдържаща се в членове 110 - 120 от ЗЗД, позовавайки се на задължителната за националните съдилища практика на СЕС, обективирана в Решение С-80/21-С-82/21 от 08.05.2022 г. по съединени дела С-80/21-С-82/21.

Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 48 271,35 лв., платена без основание от ищеца на Банката за периода 06.11.2006г. - 25.10.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 16 347,49 лв., представляваща законна лихва за забава върху горната сума за периода 12.04.2021г. - 12.04.2024г. Претендира разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, Банката-ответник оспорва изцяло предявените искове като излага аргументи за тяхната недопустимост и неоснователност. Релевира възражение за неоснователност на предявените претенции поради изтекла погасителна 2 давност за предявяване на иска. Съобразно изложеното, моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В хода на устните състезания поддържа неоснователност на предявените искове и по причина, че ищецът е погА.вал кредита във валутата, в която същият е бил отпуснат.

Банката не е извършвала превалутиране на сумата, тоест не се е обогатила по този начин, освен за едно плащане.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и с оглед приложените доказателства се установява, наличието на сключен Договор за ипотечен кредит № 9400/0285/16.10.2006 г. /л. 48 от делото/ по силата на който „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД – праводател на ответника, е предоставило на ищеца кредитен лимит от 244 000 шв.франка. Уговорен е срок за погА.ване до 05.10.2031 г.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора, погА.ването на кредита се извършва с 300 месечни вноски, дължими на 5-то календарно число от всеки месец за срока на действие на договора.

В договора е предвиден гратисен период за първите 12 погасителни вноски, всяка по 1144 шв.франка, след който кредитополучателят следва да заплаща 287 погасителни вноски, които се формират от сбора от главница плюс лихва, определена на база плащащ лихвен процент, съгласно чл.9, ал.2 и които към подписване на договорa са в размер на 1 593 шв. франка.

Посочено е, че актуализациите в базовите лихвени процентни на банката се отразяват в промяна на размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4.

„а“ от Общите бизнес условия на Банката, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменяемо съгласие.

Съгласно чл. 8 при ползване и/или погА.ване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня.

В чл.9, ал.1 от договора е предвидено, че за предвидения гратисен период се начислява фиксирана възнаградителна лихва от 2,9%, а в ал. 2 - че за останалия период до окончателното погА.ване на кредита, кредитополучателят заплаща лихва, определена на база променлив годишен лихвен процент, образуван от базовия лихвен процент на банката, намален с 0,366 % процентни пункта.

В чл. 10, ал. 5 от договора е уговорено, че кредитополучателят има право да поиска Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съглА.ва да плати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се съглА.ва с подписване на договора за кредит Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс „купува“ на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти, съгласно действащ бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид кредит.

3

Съгласно чл. 10, ал. 6 с подписване на договора за кредит кредитополучателят изрично се съглА.ва Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20% в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.

В чл. 10, ал. 9 от договора е посочено, че като превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.

С чл. 10, ал. 10 кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. Посочено е, че в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга.

С Решение от 12.02.2020 г., постановено по гр.д. № 14192/2018г. по описа на СГС по предявени от К. Д. срещу „УниКредит Булбанк“ АД искове са обявени за нищожни клаузите на чл. 4, ал. 1, изр. 3 и 4, чл. 9, ал. 2, изр. 1 и чл.

10, ал. 6 от договора, като ответната банка е осъдена да заплати стойността на недължимо платени погасителни вноски в размер на 14 003,23 лв. за периода от 25.10.2013 г. до 05.05.2018 г., вследствие на едностранното повишаване на приложимия по договора лихвен процент. В останалата част претенциите на ищеца по 26 ЗЗД са отхвърлени.

С влязло в сила Решение № 344 от 06.04.2021 г. по в.гр.д. № 3254/2020 г. по описа на САС, решението по гр.д. № 14192/2018 на СГС е било отменено в отхвърлителната му част. Апелативният съд е приел, че на потребителя неправомерно е възложен валутният риск от повишаване на стойността на швейцарския франк спрямо лева/еврото, като е обявил за нищожни и клаузите на чл. 8, чл. 10, ал. 5, ал. 9 и ал. 11 от договора за кредит. Определена е сума, подлежаща на възстановяване на ищеца, в размер на 59 614,57 лв., като Банката е осъдена да заплати стойността на заплатените в резултат на промяна на курса валутни разлики.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна 4 експертиза, което като компетентно и обективно изготвено, основано на приетите по делото писмени доказателства, следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява следното:

- За периода от 06.11.2006 г. до 25.10.2013 г. внесената сума от ищеца за погА.ване на главница и лихва по кредита възлиза на 143 049,23 шв. франка, които преизчислени в лева по курс „продава” на Банката за шв. франк в деня на всяко плащане, възлизат на сумата от 207 208,89 лева;

- В случай, че за процесния период (06.11.2006г.–25.10.2013г.) се приложат параметрите към датата на сключване на договора и усвояване на кредита, а именно: месечна погасителна вноска за първите 12 месеца от CHF 1144, при възнаградителна лихва от 2.9%; месечна погасителна вноска след първите 12 месеца от CHF 1 593 при възнаградителна лихва от 6.254% и приложимия към датата на усвояване на кредита /18.10.2006 г./ валутен курс на банката CHF 1 = BGN 1.23760, ищецът би похарчил 158 937,54 лева за закупуване на швейцарски франкове;

- Разликата между платената сума в лева, изчислена по курс „продава” на банката за шв. франк в деня на всяко плащане и сумата на дължимите вноски за периода 06.11.2006г.–25.10.2013г., изчислени при първоначалните параметри на договора, включително приложеният към датата на усвояване на кредита валутен курс на банката CHF 1 = BGN 1.23760, възлиза на 48 271,35 лева, а законната лихва за периода от 12.04.2021 г. до 12.04.2024 г. върху изчислената разлика, е в размер на 16 347,19 лева.