Решение № 964 от 17.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

_________ гр.

В. _____________2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1189 на Административен съд –

В. по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр.чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на Д.А.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.П.С., против АПВ № П-03000319218448-004-001/15.01.2020г., потвърден с Решение №44/19.03.2020г. на директора на Дирекция

„ОДОП“ - В., с който е отказано възстановяването на авансово удържан данък по чл.44а от ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв., върху изплатени от Прокуратура на Република Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 38990,35лв. и лихви в размер на 9103,97лв. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспорения АПВ по съображения за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че при изплащане на обезщетението не са били налице основания за удържане на авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ, т.к. присъденото обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, е определено на база неполученото нетно трудово възнаграждение, както е посочено и в издадения изпълнителен лист № 226/30.05.2019г. Твърди, че удържаният при изплащане на обезщетението данък е недължим, т.к. същият е приспаднат от съда при определяне на размера на обезщетението и е недопустимо двойно облагане.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалвания АПВ и присъждане на сторените в производството разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - директора на Дирекция „ОДОП“ - В., чрез ст.юрк. Г., оспорва жалбата.

Моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени в Решение № 44/19.03.2020г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 566,65лв.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

С

Решение № 655/12.04.2018г. по гр.д.№ 2240/2017г., Варненският окръжен съд, 10-ти състав, е осъдил Прокуратурата на Република Б. да заплати на Д.А.К. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 365/2013г. по описа на ВОС, сред които и сумата от 40001,46лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в периода от 11.05.2012г. до 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане на присъдената сума.

Решението в тази част е отменено с Решение № 90/11.07.2018г. по в.гр.д. № 259/2018г.- за разликата над 38990,36лв. до 40001,46лв. и е потвърдено в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата 38990,35лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в периода от 11.05.2012г. до 14.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане на присъдената сума.

За присъдените суми е издаден Изпълнителен лист № 226/30.05.2019г.

Съгласно служебна бележка № 684/15.08.2019г. за доходи от други източници по чл.35 ЗДДФЛ, Прокуратура на РБ е изплатила на Д.К. присъденото обезщетение в размер на 38990,35лв., както и лихви в размер на 9103,97лв., като на основание чл.44а ЗДДФЛ е удържала авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,43лв.

На

09.12.2019г. с вх.№ 55360, Д.А.К. подала до директора на ТД на НАП-В. искане за възстановяване на сумата в размер на 4809,40лв., представляваща авансово удържан данък по чл.44а от ЗДДФЛ върху изплатеното обезщетение и лихви. Искането е мотивирано с обстоятелството, че съдът е определил обезщетението на база неполученото нетно трудово възнаграждение.

Във връзка с искането с Резолюция № П-03000319218448-0РП-001/23.12.2019г. е възложена проверка по прихващане или възстановяване, в срок до 06.01.2020г. С резолюции за промяна от 06.01.2020г. и 14.01.2020г., срокът за извършване на проверката е изменен съответно до 14.01.2020г. и 17.01.2020г.

Проверката е приключила с АПВ № П-03000319218448-004-001/15.01.2020г., с който е отказано възстановяване на авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв.

Анализирайки разпоредбите на чл.12, ал.1, чл.13, ал.1, т.10 и т.13 и чл.35, т.1 ЗДДФЛ, както и мотивите на решението на Апелативен съд - В., органът по приходите е приел, че обстоятелството, че лицето е определило съдебната си претенция в размер на нетния, а не брутния доход от неполучени трудови възнаграждения, не може да доведе до промяна на характера на получената сума, а именно обезщетение за пропуснати ползи. Съгласно чл.35 ЗДДФЛ облагаемият доход при обезщетение за пропуснати ползи и лихви е брутната сума на облагаемите доходи придобити през данъчната година, поради което платецът на дохода правилно е квалифицирал изплатеното обезщетение и следващите се от него лихви като облагаем доход по чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ и при изплащането им е удържал авансов данък по реда на чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,43лв., поради което същият не подлежи на възстановяване.

АПВ е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - В., който с Решение № 44/19.03.2020г. го е потвърдил. Прието е, че придобитите от Д.А.К. доходи, представляващи обезщетение за пропуснати ползи и лихви, се причисляват към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ.

Независимо че на Д.К. е присъдено нетното трудово възнаграждение, прилагайки разпоредбата на чл.44а ЗДДФЛ, законосъобразно платецът на дохода е установил брутна сума на облагаемите доходи в общ размер на 48094,32лв. Обстоятелството, че лицето е претендирало по съдебен ред обезщетение в размер на нетното, а не на брутното възнаграждение и тази претенция е уважена в претендирания размер, не може да бъде поправено посредством последващо неначисляване и неудържане на дължимия данък. Това не се отразява на вида на дохода и не може да го квалифицира от облагаем в необлагаем. Пропускът, допуснат в исковото производство, не може да бъде поправен в настоящото производство, поради което АПВ е законосъобразен.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, вр. §13 от ЗИД на Закона за здравето, ДВ, бр.44/13.05.2020г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2, вр.чл.129, ал.7 ДОПК, съдът намира, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган - орган по приходите, определен да извърши проверката съгласно Резолюция №

П-03000319218448-0РП-001/23.12.2019г. и Заповед № Д-2090/01.11.2019г. на директора на ТД на НАП-В., в кръга на правомощията му по чл.110, ал.3 ДОПК, по установените в закона ред и форма, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори между страните, че с Решение на Окръжен съд - В. № 655/12.04.2018г. по гр.д.№ 2240/2017г., частично отменено с Решение на Апелативен съд - В. № 90/11.07.2018г. по в.гр.д.

№ 259/2018г., на Д.А.К. е присъдено обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, в размер на 38990,35лв. - неполучено нетно трудово възнаграждение за периода от 11.05.2012г. до 14.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане на сумата, както и че при изплащане на обезщетението и лихвите, платецът Прокуратура на РБ е удържал авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв.

Спорът между страните е формиран по въпроса дали при изплащане на обезщетението и лихвите, платецът на дохода е следвало да съобрази, че обезщетението за пропуснати ползи е определено и присъдено в размер, съответстващ на неизплатеното нетно трудово възнаграждение и да не удържа авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ, респ. удържаният авансов данък подлежи ли на възстановяване?

За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република Б. и в чужбина.

Съгласно чл.10, ал.1 ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи по този закон са: 1/ доходи от трудови правоотношения; 2/ доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; 3/ доходи от друга стопанска дейност; 4/ доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; 5/ доходи от прехвърляне на права или имущество; 6/ доходи от източници по чл.35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

Съгласно чл.12, ал.1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно чл.13, ал.1, т.10 и т.13 ЗДДФЛ необлагаеми са лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, както и обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.

Съгласно чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на лихвите по чл.38, ал.13.

Съгласно чл.44а, ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ, паричните доходи по чл.35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл.35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът по ал.1 се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му.

В случая с влязло в сила съдебно решение е ангажирана деликтната отговорност на държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на жалбоподателката обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в размер на 38990,35лв. за периода 11.05.2012г. - 14.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2017г.

Присъденото на жалбоподателката обезщетение в резултат на реализиране на деликтната отговорност на държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ без съмнение е облагаем доход по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДФЛ. Предвид вида на обезщетените имуществени вреди - пропуснати ползи, присъденото обезщетение и лихвите не попадат в изключенията по чл.13, т.10 и т.13 ЗДДФЛ, поради което са облагаеми доходи по смисъла на чл.12, ал.1, вр.чл.10 ал.1, т.6, вр.чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ, за които се дължи авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за това, че след като обезщетението е определено и присъдено на база неполученото нетно възнаграждение, при изплащане на дохода, авансов данък не е следвало да бъде удържан.

Следва в тази връзка да се съобрази, че макар размерът на претендираното в производството по ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на пропуснатото трудово възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност, то не е обезщетение по чл.225 от КТ, поради което и в контекста на деликтната отговорност на Държавата, размерът на обезщетението не се определя от императивните правила по чл.228 КТ. Същите само могат да бъдат ползвани като обективен измерител и справедлива компенсация на претърпените вреди, доколкото обезщетението, което държавата дължи трябва във всички случаи да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното право. В същото време обаче ищецът сам остойностява претенцията си, а в случая, както е видно мотивите на съдебните решения, жалбоподателката е претендирала обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на пропуснатото нетно възнаграждение. В този смисъл уточнението в изпълнителния лист - че вредите се изразяват в неполучено нетно възнаграждение, не е нищо друго, освен посочване на критерия, по който са остойностени вредите. Обстоятелството, че при определяне размера на исковата си претенция ищцата не се е съобразила с данъчния ефект при изплащане на присъденото обезщетението не променя характера на дохода.