Решение № 1114 от 23.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8706/2025
- Вид
- Решение № 1114
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- Магдалена Давидова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1114 гр. Варна, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110108706 по описа за 2025 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искова с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Енерго-про продажби” АД твърди, че с ответника К.
В. К. са в облигационни отношения по договор за продажба на ел.енергия за обект с абонатен № *****, адрес на потребление с. Н.ка, ул. *****, и клиентски № *************. В качеството си на абонат, ответникът е потребил ел.енергия, за която е издадена фактура № 0355050964/17.09.2024г. за сумата от 1642.70 лева и период на потребление 07.08.2024г. – 30.08.2024г. Излага, че основно задължение на потребителите е да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин регламентирани в чл. 26 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, независимо дали потребителят е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. С оглед последното счита, че с настъпване падежа на фактурата, ответникът е в забава и съгласно чл. 38 от Общите условия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане на дължимите суми ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 4255/2025г., по описа на ВРС, 34-ти състав. Длъжникът е упражнил правото си на възражение срещу вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид дадените указания от заповедния съд за ищеца е налице правен интерес за установяване на вземането му за сумата от 1642.70 лева, представляваща цена на ел.енергия, доставена 1 и потребена за периода 07.08.2024г. – 30.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 73.02 лева – лихва за забава, начислена за периода от падежа на фактурата до 21.02.2025г. Претендират се и сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. В. К. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на недвижим имот в с.
Н.ка, ул. *****, като правото на собственост е придобил въз основа на давностно владение, удостоверено с нотариален акт № 29/09.07.2024г. Оспорва обаче придобиването на собствеността да включва и задълженията на предишния собственик, именно който е посочен като задължено лице по процесната фактура и с посочения в исковата молба клиентски номер № *************. Твърди, че клиентския му номер по повод продажба на ел.енергия за процесиня обект е 1100420661. Сочи, че след придобиване на собствеността е подал заявление за смяна на партидата, като бил уведомен от служител на ищеца, че за имота няма задължения.
На 30.08.2024г. недвижимият имот бил посетен от служители на „Енерго про“, които извършили техническа проверка на електромера и същият бил демонтиран, поради наличието на повреда. СТЕ сочи, че се намира на втори етаж на жилищната сграда, като достъпът до него бил силно затруднен, тъй като стълбището било разрушено.
Поддържа на следващо място, че остойностеното количество ел.енергия не би могло да бъде потребено, тъй като жилищната сграда е изцяло празна, с полуразрушени стени и покрив. Поддържайки, че крайният потребител дължи заплащане само на количеството доставена услуга, каквато в случая не е осъществена, моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 34-ти състав, по ч.гр.д. № 4255/2025г., е разпоредил длъжникът К. В. К. да заплати на „Енерго-про продажби” АД сумата от 1642.70 лева, представляваща стойност на консумирана и незаплатена ел. енергия за обект с клиентски № ************* и абонатен № *****, с адрес на потребление с. Н.ка, ул. *****, за периода от 07.08.2024г. до 30.08.2024г., за която е издадена фактура № ФП***/17.09.2024г., с падеж на задължението 24.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 73.02 лева – обезщетение за забава върху задължението по горната фактура, начислено за периода от падежа 24.10.2024г. до 21.02.2025г. В срока по чл. 414 ГПК, длъжникът е възразил срещу вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
2
Видно от приложената на л. 6 от делото фактура № 0355050946/17.09.2024г. за сумата от 1642.70 лева, че със същата е остойностена ел.енергия за периода от 07.08.2024г. до 30.08.2024г. от 4804 кВтч по дневна тарифа, като разлика между старо показание от 2654 и ново - 7458 и 2328 кВтч по нощна тарифа, като разлика между старо показание от 1300 и ново - 3628, отчетени по електромер с фабричен № *************. Адресат на фактурата е П.С.Х..
Представена по делото е извлечение за фактури и плащания, както и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за обект в с. Н.ка, електромер № *************, видно от които, че за периода 16.02.2022г. до датата на издаване на горната фактура не е начислявано количество потребена ел.енергия.
От представените от ответника констативни протоколи (л. 32-34) се установява, че на 30.08.2024г. горният електромер с фабричен № ************* е подменен с нов такъв, като при демонтажа СТИ е имало показания 3628 по нощна тарифа и 7458 по дневна тарифа.
Видно от приложеното на л. 35-36 от делото заверено копие на нотариален акт № 29/09.07.2024г., че К. В. К. е признат за собственик на поземлен имот в с. Н.ка, заедно с изградената в същия жилищна сграда – еднофамилна, двуетажна, на основание давностно владение.
По делото са ползвани и специални знания на вещи лица по допуснатата комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и от разясненията дадени в о.с.з. на 23.02.2026г. се установява, че електромер с фабричен № ************* е преминал първоначална метрологична проверка през м. септември 2009г., като шестгодишната му метрологична годност е изтекла през 2015г., като независимо от това електромерът може да измерва точно. В заключението си вещото лице сочи, че начисленото количество ел. енергия е за периода 07.08.2022г. до 30.08.2024г., за който период по данни на „Енерго-про продажби“ АД не е имало достъп до имота, съответно не е отчитано потребеното количество ел.енергия. Поради това, че при фактурирането не е възможно да се посочи по-голям период от 30 дни, при издаване на фактурата е отразено отчетен период 07.08.2024г. до 30.08.2024г., на която дата е извършено последното отчитане. Експертът сочи още, че технически не е възможно да се потребява ел.енергия без да се включени мощности на абоната, а СТИ няма как да измерва ел.енергия без да постъпи сигнал от ел.инсталациите в обекта.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на водения от ответника свидетел М. Д. М. От показанията на свидетелката се установява, че процесният обект е бил собственост на баба й и дядо й, като от 2010-2011г. поддържат с ответника съвместно имота, като го ползват преимуществено като овощна градина. Сградата в имота е неизползваема, с паднал 3 покрив вътре в къщата, без стълба към втория етаж. От 2010-2011г. в имота няма ел.енергия.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника К. В. К., както и че искът е предявен в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена ел.енергия за периода 07.08.2024г. до 30.08.2024г., за обект на потребеление с. Н.ка, ул.
*****, за която е издадена фактура фактура № 0355050946/17.09.2024г.
Между страните не е спорно, че към датата на издаване на процесната фактура ответникът е договорни отношения с ищцовото дружество за продажба на ел.енергия за обекта в с. Н.ка. По силата на чл. 17, т. 2 от Общите условия, ответната страна е задължена да заплаща на доставчика „Енерго-про продажби” АД стойността на консумираната от него електроенергия. Спорният по делото въпрос се свежда до това фактурираното с процесните фактури количество ел.енергия е доставено ли е, респ. потребено ли е от абоната.
От анализа на събраните доказателства и в частност заключението на вещото лице се установи, че фактурирано количество ел.енергия не е доставено от ищеца, респ. потребено от ответника през отчетния период на фактурата, а именно:
07.08.2024г. до 30.08.2024г., а същото е начислено съобразно последното отчетено показание при подмяна на СТИ и при липса на данни за периода, за който е начислено.
Последното е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск, доколкото ищецът не доказа по несъмнен начин своята изправно по облигационната връзка касетално релевантния отчетен период, за който претендира процесната сума. Нещо повече, по делото липсват данни, от които да може да бъде направен извод, че показанието на СТИ при последния редовен отчет (когато и да е извършен той) е това, отбелязано като „старо“ показание във фактурата, а оттам и да бъде направен извод, че количеството ел.енергия е преминало през електромера, респ. потребено от абоната. И не на последно място по делото се установи, че СТИ е извън срока на метрологична годност, а оттам се разколебава и годността му точно да измерва количеството ел.енергия преминала през него.
В обобщение, съдът намира, че ищецът не съумя да докаже, че има вземане от ответника за цена на доставена ел.енергия за периода 07.08.2024г. до 30.08.2024г., поради което и предявената претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
4
С оглед неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за забава и като такава също следва да бъде отхвърлена.
На основани чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.65 евро (равняващо се на 500 лева, което съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото, обема на положен от адвоката труд по защита правата на ответника и материалния интерес по делото (1715.72 лева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, Варна
Тауърс – Г, срещу К. В. К., ЕГН **********, от гр. *************, искове за приемане на установено, че К. В. К. дължи на „Енерго – Про Продажби” АД сумите, както следва: 1642.70 лева, претендирана като стойност на консумирана и незаплатена ел.енергия за абонат с клиентски № ************* и абонатен № *****, с адрес на потребление с. Н.ка, ул. *****, за периода от 07.08.2024г. до 30.08.2024г., за която е издадена фактура № ФП***/17.09.2024г., с падеж на задължението 24.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението; 73.02 лева - обезщетение за забава върху задължението по горната фактура, начислено за периода от падежа 24.10.2024г. до 21.02.2025г., за които суми е издадена заповед № 1984/03.04.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4255/2025г. на Районен съд-Варна, 34-ти състав, на основание чл.
Разпечатката съдържа 37 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8dbb162d-2acc-4bc9-9540-2202105e81b1