Решение № 2118 от 10.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2118 гр. София, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512942 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „А. ЛТ“ ООД, чрез адв. И. С., срещу решение № 10519 от 29.09.2022 г. по гр.д. № 39690/2022 г. на СРС, ГО, 177 състав, с което е отхвърлен предявеният от „А. ЛТ“ ООД против „Р.“ ООД иск с правно основание чл. 258, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 480 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнена услуга, представляваща разтоварване, пренос и натоварване на концертно оборудване в периода 28.05.2018 г. – 30.05.2018 г. на територията на Античния театър в гр. Пловдив, за която услуга е издадена фактура № 3337/27.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на разпечатка на имейл кореспонденция, осъществена между свидетеля З.Д. и ответното дружество, и неправилна преценка на показанията на свидетеля на ищеца. Твърди се и необоснованост на фактическите изводи. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска. Претендират се разноски за двете инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

С подадения от ответника „Р.“ ООД, чрез адв. Н. Б., отговор на въззивната жалба се поддържа правилност на обжалваното решение – твърди се, че същото е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и е обосновано. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. на

За да се уважи иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за услуга, при твърдените от ищеца условия, пораждащ за всяка от тях права и задължения; 2) изпълнение от страна на ищеца на произтичащите от договора задължения; 3) неизпълнение от страна на възложителяответник на задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа.

В случая не е налице първата предпоставка – сключен между страните договор за изработка, поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съображенията за това са следните:

Договорът за услуга е неформален и писмената форма не е условие за действителността му, но е форма за доказването му. В случая ищецът не твърди, че между него и ответника е сключен писмен договор за услуга, представляваща разтоварване, пренос и натоварване на концертно оборудване в периода 28.05.2018 г. – 30.05.2018 г. на територията на Античния театър в гр. Пловдив, нито представя доказателства за това.

За доказване сключването на процесния договор са представени неподписана фактура № 3337/27.06.2018 г., с посочен доставчик „А. ЛТ“ ООД и получател „Р.“ ООД, на стойност 480 лв. с ДДС, за извършени товаро-разтоварителни услуги на 28.05.2018 г. и на 29.05.2018 г. и имейл кореспонденция от 27.06.2018 г. между „Р.“ ООД и З.Д., извършен е и разпит на свидетеля З.Д..

По отношение на фактурата следва да се посочи, че съгласно постоянната съдебна практика (решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. на ВКС, II ТО и цитираните в него решение) фактурата може да се приеме като доказателство, 2 установяващо договор за изработка, тъй като законът не изисква писмена форма за договор за изработка, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за изработка като такъв - вид на извършената работа (услуга), стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място на съставянето й. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна, сама по себе си не установява извършване на услугата, нито доказва сключване на договора между страните.

В случая представената от ищеца фактура № 3337/27.06.2018 г. не е подписана нито от него, нито от ответника, а по делото няма данни и твърдения същата да е отразена в счетоводните регистри на двете страни, да е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации по ЗДДС и по нея да е ползван данъчен кредит от задължената страна, поради което не може да се приеме, че същата представлява годно доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за изработка.

От друга страна, представената имейл кореспонденция от 27.06.2018 г. между „Р.“ ООД и З.Д. също не доказва, че между „Р.“ ООД, като възложител, и „А. ЛТ“ ООД, като изпълнител, е бил налице сключен договор услуга, представляваща разтоварване, пренос и натоварване на концертно оборудване в периода 28.05.2018 г. – 30.05.2018 г. на територията на Античния театър в гр. Пловдив. Това е така, защото кореспонденцията е между ответното дружество и трето за спора лице, за което няма данни да е представител на ищеца, а и в същата не се съдържа информация за лицето, извършило „стейдж хендовете“, чието заплащане се иска.

На следващо място, от показанията на свидетеля З.Д. се установява, че между „Р.“ ООД и Античния театър в гр. Пловдив, чийто служител е свидетелят, е имало уговорка за концерта на дует „Ритон“ на 29.05.2018 г. в Античния театър в гр. Пловдив, театърът да осигури дружество, което да извърши необходимите хамалски услуги, във връзка с което свидетелят потърсил услугите на „А. ЛТ“ ООД. Следователно, дори да се приеме, че „А. ЛТ“ ООД е извършвало товаро-разтоварителни дейности на посочената дата и място, не може да се приеме, че тези дейности са били извършени по възлагане от ответника „Р.“ ООД, а не по възлагане от Античния театър в гр. Пловдив.

А дори да се приеме, че дейностите са били извършени по възлагане от „Р.“ ООД, то по делото няма данни служители на ищцовото дружество да са изпълнили възложената работа, нито възложителят да е приел същата, съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В подкрепа на извода за липса на сключен между страните договор за изработка са и показанията на свидетеля С.Н., според които във връзка с концерта на дует 3

„Ритон“ на 29.05.2018 г. в Античния театър в гр. Пловдив между „Р.“ ООД и „С. П.“ ООД (един от собствениците на което дружество е свидетелят) е бил сключен неформален договор за доставка, пренасяне, монтаж и демонтаж на необходимото оборудване, като възложителят на работата „Р.“ ООД е заплатил уговореното възнаграждение съгласно издадената от изпълнителя „С. П.“ ООД фактура. Тоест договор за услуга, представляваща разтоварване, пренос и натоварване на концертно оборудване в периода 28.05.2018 г. – 30.05.2018 г. на територията на Античния театър в гр. Пловдив е бил сключен между „Р.“ ООД и „С. П.“ ООД, но не и между „Р.“ ООД и „А. ЛТ“ ООД. Този извод не се променя от обстоятелството, че според свидетеля Н. на сцената е имало други хора, които са помагали с товаро-разтоварителните дейности – не се установява дали тези помощници са били служители на театъра или на ищцовото дружество, или са били доброволци (концертът е бил благотворителен).

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 360 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред настоящата инстанция. Предвид извършените от адв. Н. Б. процесуални действие пред настоящата инстанция, изразяващи се в подаване на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в проведеното открито съдебно заседание, както и предвид обстоятелството, че платеното адвокатско възнаграждение в случая е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, съдът намира че възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10519 от 29.09.2022 г. по гр.д. № 39690/2022 г. на СРС, ГО, 177 състав.

ОСЪЖДА „А. ЛТ“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК ****, сумата 360 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5