Решение № 144 от 24.07.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Оряхово, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100243 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от А. С. Л., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Софрониево, ул.“Х.Д.“ № 34, чрез адв. Р. Р. -АК Пловдив, против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Ц.Ш“ № 115 Е, ет.5 иск с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1, т.10 от ЗПК, евентуален иск по чл. 146, ал.1, вр.чл.143, ал.2, т.5 ЗПК, за признаване за установено, че клаузата на чл. 12 ал.4 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 268.70 лв. е нищожна и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 1 403.36 лв., представляваща платена без основание в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 1 200.00 лв., платена в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожна клауза на чл. 11 от Договора.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2021 г., ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., с който му е предадена главница в размер на 1 800 лв. Съгласно сключения договор, заемът е следвало да бъде върнат на 29 седмични вноски с годишен лихвен процент от 40.05% и ГПР при 49.83%.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Договора за заем, ищецът е следвало да представи едно от следните обезпечения, а именно:Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване ни договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва., Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия- При едни поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко 2 пъти размера на минималната работна заплата за стрината,При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях 1 трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,Да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, по които е налице неизпълнение;Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от .. Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. В договора било предвидено е също, че в случай, не представяне на обезпечение, на осн. чл. 11 от договора, заемополучателят следвало да заплати неустойка в размер на 1268,70 лв., като общото задължение по кредита -главница, лихва и неустойка станало в размер на 3306 лв.

Твърди се също, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченото ГПР в Договора за заем в размер на 49,83 % не отговаря на реално приложения, тъй като в този размер неправилно е включена само договорната лихва.

В ГПР е следвало да се включи предвидената неустойка по чл. 11 от Договора, доколкото същата представлява скрита печалба на кредитора. Така наясно с невъзможността на потребителя да изпълни посочените в чл. 5, ал. 1 и 2 от договора задължения, заемодателят на осн. чл. 11 от договора предварително е предоставил на доверителя ми погасителен план, в който е предвидено заплащането на неустойката, като част от анюитстните вноски.

Поставяйки неизпълними изисквания към заемополучателят. кредитодателят си е гарантирал допълнителна печалба, която следва да бъде включена в размера на ГПР.

Ако съдът счете, че договорът за кредит не е нищожен на горепосоченото основание, се твърди, че клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждащите заплащането на неустойка е нищожна на осн. чл. 146, ал, 1 от ЗЗП.

Ищеца счита, че предвидената неустойка в размер на 1268,70 лв. е неравноправна на осн. чл. 143. ал. 2, т. 5 от ЗЗП. тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, във връзка със задължение, което изначално креди торът е знаел, че няма как да бъде изпълнено от длъжника. Поради гореизложеното считам, че клаузата е нищожна на осн. чл. 146. ал. 1 във връзка с чл. 143, ал.

2, т. 5 от ЗЗП.

В исковата молба се сочи, че ищецът е по договора е изплатил сумата в размер на 3 203.36 лв., поради което на осн. чл. 23 ЗПК, иска от ответника връщане платената сума по договора в размер на разликата над главницата от 1800 лв., а именно на сумата в размер на 1403,36 лв., която счита че е платена без основание. Прави искане, евентуално, ако съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, поради нищожност на клаузата на чл. 11 във вр. е чл. 5 от договора платеното по нея в размер на 1200 лв. да му бъде върната от ответника.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника чрез пълномощника му адв. Х. М.САК, е постъпил писмен такъв, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

В отговора се сочи, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на сума в размер на 1403,36 лева при обявяване на целия договор за нищожен и сумата в размер на 1200 лева в случай, че бъде обявена за нищожна само клаузата на чл.11 от договора, уговаряща неустойка.Навеждат се доводи в тази насока.Оспорва се твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Сочи се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.

Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че 2 кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. В случая неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в Погасителния план - Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.

Ответникът в отговора си сочи, че в случая договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което всички платени от ищеца суми са получени на валидно правно основание и не подлежат на реституция.

Претендират се и направените по делото разноски.

Към отговора са приложени и приети писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощникът на ищецът адв.

Р. Н. Р.-АК Пловдив,поддържа предявения иск, като прави искане, съдът да заличи допуснатата ССЕ, с оглед признанието на ответника, че ГПК по договора, не е включена неустойка по чл.11.

За ответникът „Моят Кредит“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощника на ответника адв. Х. М.-САК, прави искане за даване ход на делото, като поддържа подадения писмен отговор.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 26.11.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и А. С. Л., е сключен Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., по силата на който му е предадена главница в размер на 1 800 лв., при условия посочени в договора.

От приетия Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 29 вноски за 29 седмици, по погасителен план и при падеж на първа вноска 03.12.2021 г. и краен срок 17.06.2022 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 %. В чл. 3 т. 8 на договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49.83 %. Също така е видно, че към вноската включваща главница и договорна лихва е добавена вноска неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора, което е разсрочената дължима неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема, при което крайната вноска е посочена в размер на 114.00 лв. за целия срок на заема. При това положение вместо ищецът да дължи връщане на сумата от 1 800 лв., той дължи сумата от общо 3 306.00 лв.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 ЗЗД, в срок от три след сключването на договора, да осигури Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване ни договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва., Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия- При едни поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на най-малко 2 пъти размера на минималната работна заплата за стрината,При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната,Да не са поръчители по други договори за заем, 3 сключени от Заемодателя;Да не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, по които е налице неизпълнение;Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от .. Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ,Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, на осн. чл. 11 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1268,70 лв. Посочено е, че общо предвидената дължима сума по договора за кредит (главница, лихва и неустойка) е в размер на 3306 лв.

Страните не спорят, а и от приетите по делото разписки за платени суми и справка за платени суми по процесния договор представена от ответника се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем и е погасил изцяло сумата от общо 3 203.36 лв. включваща главница, договорна лихва и неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД ГПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г., сключен между страните, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, евентуален иск по чл. 146, ал.1, вр.чл.143, ал.2 ЗПК за признаване за установено, че клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1 268.70 лв. е нищожна и иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 1 403.36 лв., представляваща платена без основание в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожен Договор за потребителски кредит № 598031/26.11.2021 г. и евентуален иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца А. Л., сумата в размер на 1200.00 лв., платена в периода 26.11.2021 г. до 27.05.2022 г. по нищожна клауза на чл. 11 от Договора.