Решение № 80 от 07.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20264100900130 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на заявителя в регистърното производство срещу Отказ с рег. №20260730152905/13.08.2026 г., на длъжностно лице по регистрацията /ДЛР/ към ТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, с който е отказано вписване на превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ размер на капитала на дружеството.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като с представения нов учредителен акт е извършено единствено превалутиране на капитала на дружеството – заявител от лева в евро, при спазване на допустимото отклонение от 5 % при техническото закръгляне по см. на чл. 32 ал. 5 ЗВЕРБ. Изтъква се, че дори да е налице посочената от ДЛР друга промяна в учредителния акт – относно формата на вземане на решение по чл. 115 т. 6 ТЗ и необходимостта от внасяне на такса за нейното вписване, то ДЛР е дължало даването на указания за отстраняване на нередовностите, а не постановяването на отказ. Възразява се и срещу посоченото от ДЛР съображение за недаване на подобни указания, че е заявлението му е разпределено след изтичане на срока по чл.19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. С тези доводи се иска от съда да отмени оспорения отказ и да разпореди извършването на вписване на заявените обстоятелства.

По реда и в срока по чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията не е подала отговор по жалбата.

Съдът като разгледа жалбата и приложените към делото доказателства, намира за установено следното:

Регистърното производство е иницирано по Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. №20260730152905/30.07.2026 г., с искане за промяна в обстоятелствата по партидата му относно превалутиране размера на капитала му от 50 лв. на 25 евро, за което е приет нов учредителен акт от 1 едноличния собственик. Към същото са приложени изрично писмено пълномощно; декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; решение на едноличния собственик на капитала и актуален учредителен акт, както и такъв със заличени данни. С обжалвания отказ ДЛР е отказал да извърши заявеното вписване със съображения, че представения препис на учредителен акт, освен превалутиран по реда на чл. 31 ал. 4 ЗВЕРБ размер на капитала, съдържа и други приети изменения на досега вписания учредителен акт, вкл. в задължителното му съдържание относно формата на вземане на решения от едноличния собственик на капитала. В тази връзка е прието, че заявителят не е освободен от такса по силата на закона – чл. 32 ал. 4 ЗВЕРБ, тъй като обявяването на учредителния акт не е свързано само с превалутиране на капитала. Посочено е, че заявлението е разпределено на ДЛР след изтичане на срока по чл. 19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което нямало техническа, а и правна възможност, за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за внасяне на дължимата такса за вписване, каквато първоначално не е внесена.

При тези обстоятелства съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като по арг. от чл. 15 ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ е подадена от активно легитимирана страна в процеса /заявителят в регистърното производство/ срещу подлежащ на оспорване акт. Жалбата е срочно подадена, в предвидения по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от закона 7-дневен срок, доколкото атакувания отказ е обявен на 13.08.2026 г., а същата е от дата 19.08.2026 г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производството по проверка законосъобразността на обжалвания отказ по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да направи преценка за спазване на всички предвидени в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Проверката, която дължи да извърши съда е формална и се ограничава до това, представени ли са пред регистъра всички изискуеми по закон документи, редовни ли са същите от външна страна и обосновават ли те извод за осъществяване в правния мир на обстоятелствата, чието вписване се претендира респ. налице ли е съответствие на подлежащия на обявяване акт с изискванията на закона.

Несъответствието на искането за вписване, заличаване или обявяване с изрично предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ изисквания съставлява основание за ДЛР да постанови отказ.

В случая заявлението от 30.07.2026 г. е подадено при спазване на предвидените за това форма и ред от оправомощено лице /пълномощник на управителя на дружеството, чиято представителна власт произтича от изрично упълномощаване/. С него е представен приетия по решение на едноличния собственик на капитала нов учредителен акт от 17.07.2026г., чието обявяване се иска. В същият, противно на оплакването на жалбоподателя, е налице изменение не само относно превалутирането на капитала на дружеството от лева в евро – от 50 лв. на 25 евро, което е в допустимото 5 % техническо отклонение по чл. 32 ал. 5 ЗВЕРБ, в който случай на основание чл. 32 ал.4 ЗВЕРБ за обявяването на акта не се събира държавна такса.

Добавена е нова разпоредба, която е липсвала в досега обявения учредителен акт относно управлението на дружеството и по точно относно формата за обективиране на взетите решения по см. на чл. 137 ал. 4 ТЗ, като вместо съставянето на протокол с нотариално удостоверяване на подписи и съдържание, е прието този протокол да се съставя в обикновена писмена форма. Касае се за изменение на същественото съдържание на учредителния акт, което е налагало обявяването му в ТР, извън 2 хипотезата на превалутиране на капитала на дружеството. Ето защо заявителят е дължал внасяне на държавна такса за обявяване на новоприетия учредителен акт, доколкото същият е изменен не само във връзка с изпълнение на изискването на чл. 32 ал. 3 и ал. 4 ЗВЕРБ. Непредставянето на доказателства за внасянето на такава към момента на подаване заявлението по образец А4 и наличието на задължение за заплащането й, по арг. от чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е налагало даването на указания в тази насока от ДЛР, а не постановяване на отказ за обявяване на акта.

Обстоятелството, че разпределението и разглеждането на заявлението е извършено след срока по чл. 19 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ няма за законова последица освобождаването на ДЛР от задължението за проверка редовността на подаденото заявление и даването на указания по чл. 22 ал. 5 ЗТТРЮЛНЦ, ако към него не са приложени всички изискуеми по закон документи или не е платена дължимата държавна такса. Посочените в последната разпоредба срокове са инструктивни, а не с преклузивен характер, поради което ДЛР е дължало даването на указания за изправяне на заявлението с внасяне на следващата се за обявяване на акта държавна такса. В случая без да изпълни тази процедура, то е допуснало съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до негативни последици за заявителя.

Съгласно т. 6 на ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ решаващата дейност на съда е в същия обем като тази на ДЛР, поради което при липса на дадени указания за прилагане на всички изискуеми по закон документи, съдът няма правомощия да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен и да върне преписката на Агенцията по вписванията за поправяне на пропуска по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а трябва да извърши в същата последователност действията, които е следвало да предприеме и ДЛР. Това налага преди да се произнесе по жалбата съдът да даде указания за представяне на всички документи, установяващи съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, респективно внасянето на държавната такса, които не са били приложени към заявлението, не са били изискани от ДЛР по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и не са представени с жалбата срещу отказа.

Понастоящем съдът е дал указания с разпореждане №344/18.09.2026 г. за внасяне на дължимата за обявяване на новия учредителен акт държавна такса по сметка на Агенция по вписванията, като същите са изпълнени в дадения срок с молба с вх. №12582/01.10.2026 г. В тази връзка, доколкото процесното заявление се явява редовно и към него са приложени всички необходими документи за извършване на исканото действие, вкл. внесена държавна такса, атакуваният отказ на ДЛР от 13.08.2026г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради нарушение на процесуалните правила, а на Агенцията по вписванията следва да бъде указано да извърши поисканото със заявление – образец А4 обявяване на новия учредителен акт.

С оглед охранителния характер на регистърното производство нито жалбоподателя, нито Агенцията по вписванията имат право на разноски. Последната няма качеството на страна в него с оглед на едностранния му характер, а съгласно чл.

541 ГПК разноските в охранителното производства са за сметка на страната, в случая жалбоподателя.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Отказ с рег. №20260730152905/13.08.2026 г., на длъжностно лице по регистрацията към ТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, постановен по повод Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх.

№20260730152905/30.07.2026 г., с искане за промяна в обстоятелствата по партидата на „П.“ ЕООД, с ЕИК ..

УКАЗВА на осн. чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, да извърши исканото вписване на нов учредителен акт и превалутиране на капитала на дружеството „П.“ ЕООД, с ЕИК . съобразно подаденото Заявление за вписване на обстоятелства относно дружеството (А4) с вх. № вх.

№20260730152905/30.07.2026 г., по партидата, водена в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заверен препис от него да се изпрати служебно на Агенцията по вписванията за сведение и изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4