Решение № 298 от 15.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Дупница, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова в присъствието на прокурора Д. Ем. Й. като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20261510100599 по описа за 2026 година

И. Г. В., ЕГН **********, е предявил срещу Районен съд – Кюстендил и Окръжен съд - Кюстендил, иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Искането е за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца: - 445 лв., представляващи имуществени вреди за платени държавни такси за първата и въззивната инстанция и съдебно удостоверение /95 лв./ и за адвокатски хонорар /350 лв./;

- обезщетение в размер на 9500 лв. за неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава от 24.07.2018 г. /датата на подаване на исковата молба до РС – Кюстендил/ до окончателно изплащане на дължимото.

Ищецът сочи, че по негова искова молба с правно основание чл. 45 ЗЗД до Районен съд - Кюстендил било образувано гр. д. № 1536/2018 г. С решение № 754/16.09.2019 г. искът бил отхвърлен като неоснователен. По негова жалба било образувано в. гр. д. № 2/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, по което с Решение № 87/12.06.2020 г. било потвърдено първоинстанционното решение.

С действията си и с актовете по посочените дела двете съдилища извършили съществено нарушение на правото на ЕС (ПЕС), нарушавайки гарантираните права на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита чрез неспазване на относимите материални и процесуални норми от националното право, чрез негативно предубеждение спрямо ищеца и липса на безпристрастност в процеса, чрез нарушение на принципа на равните процесуални възможности и на равенството пред закона.

Нарушенията в първата инстанция се изразили в: неравноправно третиране на двете страни в процеса, като към ищеца били предявени от съда многобройни изисквания, а спрямо ответната страна съдът се държал като неин защитник. Многократно от ищеца се изисквали доказателства, които вече бил представял в съда, включително съдът преобърнал доказателствената тежест и от ищеца се изисквали действия, които са задължение на 1 ответника.

Решението на първоинстанционния съд изобилства с фактологически неточности и невярно представена фактическа обстановка по иска - в частност кой и какви документи е представял и какво се доказва с тези документи в административната преписка, образувана от общината по повод сигналите срещу ищеца. Тази неяснота у съда относно фактите създава предпоставки за неправилност на крайния акт дори и при добросъвестно следване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение съдържа многобройни примери на превратно тълкуване на доказателствата по делото и на материално-правните норми. Така, след като съдът е изложил теоретичните постановки за клеветнически твърдения, произволно е заключил, че невярно твърдение за присвояване на имот не е позорящо обстоятелство. Нещо повече, съдът напълно необосновано твърди, че става дума за предположения, а не за твърдения на ответника по разглежданото дело. Това твърдение на съда е в абсолютно противоречие със съдържанието на писмените документи, в които подателят им освен ясни и конкретни твърдения за противоправно поведение на ищеца е дал указания на общината чия собственост трябва да е имотът, който уж бил присвоен от ищеца.

В същия смисъл е и съждението на съда, че понеже недвижим имот не може да бъде предмет на престъпления кражба или присвояване, то твърдения в такъв смисъл не уронват достойнството и доброто име на ищеца в обществото.

Неверните констатации и изводи продължили с твърдение на първоинстанционния съд, че общината не е извършила проверка именно на имота, за който са подадени сигнали срещу ищеца. С това твърдение съдът дал поредно доказателство, че изобщо не е наясно с представените доказателства; единственият имот - предмет на проверката от страна на общината, е точно този, за който се настоява, че ищецът го е присвоил. При това общината двукратно извършила проверки на място и има достатъчно писмени материали за установеното при тези проверки, включително и снимков материал. И всичко това е при липса на какъвто и да е правен интерес от страна на подателя на сигналите, който нито е собственик на потенциално завладения имот, нито има свой имот в съседство; дори и само от тези обстоятелства е видна злоупотребата с права при подаване на писмените документи против ищеца. В хода на административната проверка по тези сигнали общината е изискала от подателя доказателства за наличие на правен интерес, в резултат на което по преписката са представени скици за три имота на подателя на сигнала, които даже не се намират в същия масив. И въпреки това общината не е прекратила преписката, извършила проверки, при които се установило, че няма завладяване на имота.

Въпреки задължението си за безпристрастност съдът продължил защитата на ответника по делото с размисли, че поради недобра юридическа грамотност подалият сигналите прави погрешна квалификация на едно предполагаемо деяние. Същевременно съдът твърди, че няма данни твърденията против ищеца да са станали широко обществено достояние или да са смутили за по-дълъг период душевния му мир. Макар при деликт вината да се предполага, увреждащите деяния на ответника да са доказани по делото и същевременно при наличие на бланкетен отговор по чл. 131 от ГПК, съдът не успял да види основателност на иска.

В съдебно заседание ищецът се позовал на съдебна практика - национална и на ЕСПЧ, във връзка с доказване на неимуществени вреди. Също се позовал на съдебна практика във връзка с неизтекла давност за първото по време клеветническо твърдение.

Липсват каквито и да било мотиви на съда в тази връзка, единствено е налично твърдение за недоказаност на вредите и настъпила давност. Поради случилото се в съдебна зала ищецът поискал да представи допълнително писмена защита, в която по-подробно изложил доводите си по тези въпроси. Въпреки тези действия съдът твърди пасивно поведение от негова страна в контраст на „активността“ на ответната страна, която не участва в съдебни заседания - нито лично, нито чрез представител, и представила един безсъдържателен 2 отговор на исковата молба. Според съда няколкократните твърдения за присвояване на имот и изразите „заградил присвоения имот незаконно“, „присвоил и заградил без документи“ не накърняват човешкото достойнство. В допълнение към всичко описано е и, че съдът не обърнал внимание как подателят на сигналите е установил, че точно ищецът е присвоил, заградил и т.н имота.

Всичко описано се съдържа и във въззивната жалба, която била оставена без движение с определени указания. В това определение съдът изразил позиция, че двата документа, по повод на които ищецът претендира настъпили вреди, не могат да бъдат разглеждани като един източник на увреждане. Основанието за тази своя позиция съдът мотивирал с обстоятелствата, че двата писмени документа са с различни адресати (което фактологично не е вярно) и че между подаването на двата документа има период с продължителност около година и половина.

По време на въззивното производство няколко пъти - писмено и устно, ищецът обърнал внимание, че независимо от разликата във времето става дума за едно деяние, осъществено чрез няколко различни действия. Това е видно от обстоятелството, че всички документи са част от една и съща административна преписка. Освен това във втория документ против ищеца подателят на сигнала изрично посочил датата, на която е получил от общината писмо с резултатите от извършената проверка и само 4 (четири) дни след получаване на това писмо е подал втория документ, наименуван „възражение“.

В проведено на 05.03.2020 г. съдебно заседание ищецът направил искане за отвод на двама от членовете на въззивния съдебен състав. Мотивите за искането са записани в протокола от с.з. и се отнасят до действия и актове както по разглежданото дело /акт на съда по хода на делото бил изпратен само на ответника, но не и на ищеца, който разбрал за наличието на този акт едва преди съдебното заседание, когато лично в деловодството на съда прочел материалите по делото/, така и за предишни дела с негово участие.

От съществено значение е и обстоятелството, че в хода на производството пред първата и въззивната инстанция ищецът довел до знанието на съдебните състави, че по инициирани от него съдебни производства починалият ответник е осъден с влезли в сила присъди или решения: по НЧХД заради престъпление по чл. 148, ал.2 от НК; по НОХД заради лъжесвидетелстване, за което е осъден на лишаване от свобода с отлагане на изтърпяване на наказанието; по четири различни граждански дела, всички с предмет непозволено увреждане, заради клеветнически твърдения против ищеца, съдържащи се в писмени документи до различни държавни органи или институции. Също по иск на ищеца е осъдена за непозволено увреждане/клеветнически твърдения и съпругата, заместила като ответник починалия си съпруг в делата, повод за настоящия иск.

Във връзка с предишния пасаж и при наличие на безспорни доказателства въззивният съд продължил линията на основния съд, като в своето решение твърди, че починалият ответник бил убеден в правотата си, подавайки сигналите. Съдът заявил, че е в тежест на ищеца да докаже знанието на ответника, че сигналите му не се основават на действителните факти. Но изобщо не обърнал внимание, че става дума за отрицателен факт - просто въпросния имот не е заграден, не се и обработва и това е констатирано в проверките на общината.

Във въззивното решение е отбелязано знанието на съда за лоши отношения между ищеца и ответника, което не е възпряло съда да твърди, че лошите отношения не могат да служат като извод за преднамерено подаден сигнал с невярна информация. Житейският опит и практиката показват обаче точно обратното и съдът бил длъжен да отчете това още повече при наличие на данните за влезлите в сила присъди и решения по граждански искове.

Макар да потвърждава във въззивното решение, че злонамерените действия следва да водят до отговорност на извършилия ги, съдът не видял никаква недобросъвестност с подаването на клеветнически сигнали при отчитане на фактите и обстоятелствата в цялост 3 липсата на правен интерес, несъответствието с действителността, влошените отношения, предисторията, процесуалното поведение на ответника.

В продължение на цялостното поведение на съда на ищеца не било връчено въззивното решение. Независимо че поради цената на иска подобни решения не подлежат на касационно обжалване, това не е единственият критерий и както е видно превратното тълкуване на фактите и превратното прилагане на правни норми - включително при наличие на установена в противоположния смисъл съдебна практика, също могат да са основание за касационна жалба.

При направена справка на интернет-страницата на съда ищецът установил, че е постановено въззивно решение преди повече от две седмици. Ищецът подал в регистратурата на съда заявление с искане да му бъдат дадени копия от решението и от други документи по делото. В момента на подаване на заявлението му било казано, че може да получи документите само след произнасяне на докладчика. Последвали четири неуспешни опита за получаване от 29.06.2020 г. до 13.07.2020 г. включително. Така изтекъл едномесечен срок от постановяване на въззивното решение и съществува възможност евентуална касационна жалба да бъде върната като просрочена.

Поради това поведение на съда на 15.07.2020 г. ищецът подал жалба до съдийската комисия на ВСС и до ИВСС. Два месеца по-късно, след като получил отговор на жалбата си от ИВСС, получил и исканите копия от архивната служба в районния съд.

Вследствие на действията и съдебните актове на ответниците за ищеца настъпили имуществени вреди, изразяващи се в образуване и водене на делата, и неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни изживявания, засегната чест и достойнство, накърнени морални и нравствени ценности, незащитени лични права и интереси. Очевидно е предубеденото, на моменти пренебрежително, отношение към ищеца от страна на съда.