Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 461 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 276/2025
Вид
Определение № 461
Подписан
07.05.2025
В сила
07.05.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 461 гр. Ловеч, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500276 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

Подадена е частна жалба /наименовано възражение/ на 06.03.2025 г. от от Д. Г. В., в която е посочено,че възразява по присъденото адв. възнаграждение в размер на 400 лева. С допълнителна молба от 13.03.2025 г., след указания на районния съд за конкретизация на искането, е посочено, че разноските са завишени, като въпреки желанието и да заплати сумата още през 2024 г. и било отказано с мотив, че дългът е продаден на колекторска фирма.

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство се развива по заявление

№

№10079/18.11.2024 г. от „Евро финс колект България“ЕООД-Провадия за сумата в размер на 217.76 лева –главница, лихва-64.97 лева от 2020 г. и 2021 г. по фактура от 08.06.2022 г., сумата 117.70 главница , 34.21 лева-лихва по фактура от 08.0.7.22 г., главница -108.16 лева и 30.50 лева-лихва по фактура от 08.08.22 г., главница 13.13 лева и лихва 3.59 лева по фактура от 09.09.22 г. по договори за ел.съобщителни услуги,доп.споразумение към тях с „Виваком“ и 400 лева адв.възнаграждение, 25 лева д.такса. Ловешки районен съд е издал на 1 основание чл 410 от ГПК заповед № 112/05.02.2025 г.за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя, като уважил искането изцяло, в т. ч. и за разноски в размер на 400 лева-адв.възнаграждение.

Искането на заявителя за присъждане на разноски по заповедното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Заявителят на претенцията в заповедното производство е встъпил в дълг по договор за встъпване в дълг от 07.08.2023 г. между „Евро финанс колект България“ЕООД-Провадия-кредитор и „Евросолидарност“ЕООД-Силистрапоемател. Заявителят е посочил, че е закупил от „Иновативни финанси“ООДгр.Варна с договор за продажба на вземания всички вземания на БТК ЕАД.

Настоящата инстанция констатира , че липсват доказателства относно легитимацията на заявителя като кредитор по дълга на длъжника към „Виваком“. Не са представени и доказателства, а липсват и твръднеия в такъв смисъл, че длъжникът е бил уведомен за извършените цесии от „БТК“ЕАД на „Иновативни финанси“-ООД-Варна и от това дружество на заявителя„Евро финс колект България“ЕООД-Провадия. Няма данни иза уведомяване на длъжника относно встъпването в дълг на поемателя,визирано в чл. з от договора от 07.08.23 г. В такъв смисъл не искането за присъждане на съдебни разноски в полза на заявителя в размер на сумата 400 лева е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При цедиране на вземането противопоставимостта му на длъжника е свързана със съобщаването на последния за извършената цесия- чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД . Още повече ,че в казуса се касае за кредитори от различни населени места- гр.Провадия, гр.Варна. Въведени са и изисквания първоначалният кредитор не само да съобщи на длъжника прехвърлянето, а и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законодателят изрично е свързал правните последици на цесия за длъжника- действието и спрямо него-с деня, когато тя му бъде съобщена от предишния кредитор. Доколкото се касае до частно правоприемство / а в казуса са две цесии/прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника-т.4г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане, обективирано в заповед № 112/05.02.2025 г по гр.д. № 79/2025 г. на ЛРС,в частта в която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 сумата 400 лева по искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Г. В. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, разпореждане обективирано в заповед № 112/05.02.2025 г по гр.д. № 79/2025 г. на ЛРС,в частта в която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева по искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Г. В..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3