Решение № 200 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100507546 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20060475/08.03.2021 г. по гр.д. № 20847/2020 г. по описа на СРС, 77 състав са отхвърлени предявените от С. Т. Х. против 19 СУ „Е.П.

– гр. София, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 7180,37 лева за периода 18.05.2020 г. – 18.11.2020 г., както и иска с правно основание чл. 224 КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 425,75 лева.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25060225/05.04.2021 г. (пощенско клеймо от 31.03.2021 г.), подадена от С. Т.

Х., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство посочва, че било налице противоречие между мотивната и диспозитивната част на обжалваното решение, като е посочено на стр. 3, абз.7 от мотивите, че след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, 1 съдът намира, че уволнението на ищцата е незаконно. Този извод бил направен във връзка с предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и като прави извод, че уволнението е незаконно е следвало то да бъде отменено. В диспозитива на решението обаче, било отразено, че предявеният чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ бил отхвърлен. В мотивите на съда липсвало произнасяне по възраженията на С. Х., че била уволнена от длъжност, която не заема, макар то да било отразено като едно от основанията, които ищцата е заявила в исковата си молба. Поддържа и възраженията си за немотивираност на процесната заповед. Нарушенията, посочени в заповедта били описани общо, а не конкретно и без посочено време на извършването, за да даде възможност на нарушителя да се защити. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е оспорила осъществяването на описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения. Посочва, че в исковата молба е посочено изрично, че в „представените обяснения С. Х. не твърди, че има уважителна причина за извършени дисциплинарни нарушения, а твърди, че такива изобщо не са осъществени“. Това възражение изобщо не било обсъдено в първоинстанционното решение.

Неправилно първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направеното искане за съединяване за общо разглеждане с гр.д. № 16862/2020 г. по описа на СРС, 57 състав. Във въззивната жалба е посочено, че в резултат на незаконното уволнение е останала без работа до 15.09.2020 г., когато е започнала работа при друг работодател и на друга длъжност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25096957/08.08.2021 г. (пощенско клеймо от 01.06.2021 г.), подаден от въззиваемия 19 СУ „Е.П. - София, с който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира направените във въззивното производство разноски.

С Решение № 50071/07.06.2023 г. по гр.д. № 2992/2022 г. по описа на ВКС III ГО е обезсилено Решение № 811/12.04.2022 г. по гр.д. № 8038/2021 г. по описа на СГС, II в състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 от КТ като постановено по нередовна искова молба и делото е върнато за ново 2 разглеждане от друг състав с указания за извършване на всички изискуеми процесуални действия от стадия на оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на нередовността на исковата молба и обезпечаване на законосъобразното приключване на въззивното производство със съответен съдебен акт.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 20847/2020 г. по описа на СРС, 77 състав е образувано по искова молба, подадена от С. Т. Х., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда против 19 СУ „Е.П. – гр. София.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов договор № 882/05.09.2019 г., изменян с допълнителни споразумения, като е заемала длъжността „учител в гимназиален етап“.

Твърди, че с т. 2 от Заповед № РД-07-1-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването учебните занятия в училищата са преустановени и е разпоредено по възможност да се въведе дистанционна форма на обучение.

Твърди, че със Заповед № 1197/19.03.2020 г. на директора на 19 СУ „Е.П. – гр.

София, бил утвърден график на дистанционно обучение в платформата Google Classroom за периода от 23.03.2020 г. до второ нареждане. В т. 2 от заповедта било въведено изключение от дистанционната форма на обучение по определени категории учебни предмети, като предметът, преподаван от С.

Х. не бил сред тях. Твърди, че на 04.05.2020 г. получила с писмо от 16.04.2020 г. с искане изх. № 482/15.04.2020 г., с което бил определен срок до 17.00 часа на 16.04.2020 г. да предостави писмени обяснения във връзка със съдържащия се в писмото констативен протокол № 25/02.04.2020 г. Посочва, че към момента на получаване на писмото срокът бил изтекъл, но ищцата представила обяснения на 08.05.2020 г., които били получени от директора на училището на 11.05.2020 г. Със Заповед № 1323/12.05.2020 г. на С. Х. било наложено наказание уволнение. Поддържа, че заповедта е незаконна, тъй като липсват мотиви и не е спазена предвидената в закона процедура за налагане на дисциплинарно наказание. На първо място, ищцата била уволнена от 3 длъжност, която не заема, тъй като заемала длъжността „учител гимназиален етап“ с код по НКПД 23305050, а в заповедта било посочено, че тя заема длъжност „старши учител в гимназиален етап“ код по НКПД 23305008. На следващо място, уредената в чл. 193, ал. 1 от КТ процедура била изпълнена формално, като не бил предоставен разумен срок за представяне на писмени обяснения, а и дадените обяснения не били обсъдени от работодателя. На трето място не били посочени нарушенията, извършени от С. Х., а били направени само препратки към правни норми, без да са описани фактическите състави на тези нарушения, поради което и не можело да се направят изводи дали те са реално извършени. На четвърто място, при определяне на вида на дисциплинарното наказание не била извършена преценка на тежестта на твърдените нарушения. По изложените съображения е посочено, че заповедта е незаконосъобразна и е направено искане тя да бъде отменена. Ищцата твърди, че в резултат на незаконното уволнение е останала без работа за периода от 18.05.2020 г. до 18.11.2020 г. (уточнителна молба от 19.06.2020 г.), като претендира обезщетение в размер на 7180,37 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 23.02.2021 г.). С въззивната жалба е направено уточнение за новонастъпили обстоятелства след предявяване на исковата молба, а именно, че ищцата е започнала работа при друг работодател, считано от 15.09.2020 г., поради което е останала без работа за период от 4 месеца.

В изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 23392/30.10.2023 г. по гр.д. № 7546/2023 г. по описа на СГС, IV б състав, с молба вх. № 103792/09.11.2023 г. ищцата – въззивник С. Т. Х. е посочила, че с исковата молба е заявила твърдение, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като не е извършила посочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина и по делото нямало доказателства за извършването им.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника 19 СУ „Е.П.

– гр. София, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, като не излага фактически твърдения и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство

4 са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като съдържа мотиви, спазена е разпоредбата на чл. 193 от КТ и е приел, че в исковата молба не са въведени други основания за нейната незаконосъобразност, поради което не е обсъдил дали са извършени послужилите като основание за уволнението нарушения.

Отхвърлени са и предявените искове с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ. В частта по предявения иск с правно основание чл. 224 от КТ решението е влязло в сила с потвърждаването му с Решение № 811/12.04.2022 г. по гр.д. № 8038/2021 г. по описа на СГС, II в състав.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, поправка на основанието за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи. В конкретния случай, предмет на делото са искове по чл. 344, ал.

1, т. 1 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда – за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му, както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение за оставане без работа. С оглед разпоредбата на чл.

357, ал. 1 от Кодекса на труда е налице трудов спор относно изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение.

На първо място, с исковата молба ищцата е въвела доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като не е мотивирана, като от една страна била посочена длъжност, която не заемала, а от друга страна – 5 не били посочени фактическите основания за налагане на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В обстоятелствената част на процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, са описани нарушенията на трудовата дисциплина като е визирано неизпълнение на задължения неизпълнение на възложената работа, (чл. 187, т. 3 от КТ), неизпълнение на законни разпореждания на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ), злоупотреба с доверието на работодателя (чл. 187, ал. 1, т. 8) и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в чл. 107 к, ал. 4, чл.

107 л, ал. 1, 3, 4 и 5 от КТ, чл. 219, ал. 2, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 5, ал. 1, т. 1 до т. 4, т. 17 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута на професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и седмично разписание, утвърдено със Заповед № 1197/19.03.2020 г., глава 3, раздел 2, чл. 47, ал. 2, т.

3, 4, 7, 8, 11 и глава 2, раздел 1, чл. 11 от Правилника за дейността на училището. В мотивационната част са изложени фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, като е извършено препращане към Констативен протокол, който е връчен на ищцата с искането на обяснения по реда на чл. 193 от КТ.