Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 293 от 10.11.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
1162/2025
Подписан
10.11.2026

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Ихтиман, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20251840101162 по описа за 2025 година

Иск за делба, във фазата по допускане на делбата

Предявен е иск за делба от П. П. И. от гр. Ихтиман против С. Л. К., С. Н. К., Д. С. А., П. С. К., Д. П. И., Б. И. К. , Т. И. К. , Д. И. К. и М. И. К.

В исковата молба се твърди, че като наследници на Л. М. К. страните са съсобственици на недвижим имот с площ от 1491 кв. м, притежаващ идентификатор *****.***.***, както и построените в него двуетажна жилищна сграда идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 104 кв. м, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *****.***.***.* със застроена площ от 37 кв. м, двуетажна селскостопанска сграда идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 59 кв. м, едноетажна селскостопанска сграда идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 30 кв. м и едноетажна селскостопанска сграда идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 12 кв. м.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Н. К., Д. С. К.а и П. С. К. представят писмен отговор, в който не оспорват иска за делба.

Ответникът С. Л. К. представя писмен отговор, в който оспорва иска за делба, като твърди, че в последните 40 години единствено той е владял процесния имот, поради което и го е придобил по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. К. оспорва иска за делба като твърди, че единствено тя и С. К. са собственици на имота, тъй като през последните 10 години само той е владял процесния имот, но е признал нейното участие в съсобствеността.

Останалите ответници не вземат становище по иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че са наследниците по закон на Л. М. К.

Не е спорно и че до смъртта си наследодателят им е живял в къща, построена в недвижим имот с площ от 1491 кв. м, който понастоящем е с площ от 1491 кв. м и с идентификатор *****.***.*** съгласно скица № 15-1184903 от 17.07.2025 г., издадена от АГКК.

От събраните в хода на производството свидетелски показания се установява, че в старата жилищна сграда са живели родителите на С. К. (Л. и М. К.) и техните деца. След създаването на собствени семейства останалите деца се изнесли, а С. останал в имота, където живеел със своите майка и баща до смъртта им съответно през 1990 г. и 2002 г.

Според св. М. И., майката на С. е живяла в старата къща, а С. К. живеел в новата част от къщата. Твърди, че е посещавала имота и е ползвала заедно с П. И. една стая със знанието на С. К..

Свидетелите А. П., А. Г. и Е. П. установяват същественото участие на С. К. в строителството на новата част от къщата, както и в поддръжката и обработването на дворното място.

Съгласно приложените по делото нотариални актове № 172, том IV, дело № 1551/1975 г. и № 95, том I, дело № 189/1977 г. Л. К. е вписан като собственик на съседни имоти.

В представената данъчни декларация по чл. 26 ЗМДТ, подадена от С. К. през 1998 г. той е посочил, че е налице съсобственост по отношение на поземления имот и построените в него сгради, като е вписал като съсобственици останалите наследници та Л. К.

Съобразно приложеното по делото удостоверение, издадено от отдел „ТСУ“ при община Костенец във връзка с подадена молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка имот № 212 , за който са отредени УПИI-212 и II-212 в кв. 18 , одобрен със Заповед № АБ-383 от 30.12.1987 е записан в разписната книга на името на Л. М.

К. и Р. и И. С.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира относно непосредствено установеното при огледа фактическо състояние на имота — в него има изградени жилищна сграда (съответстваща на сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ от 104 кв. м), състояща се от две части – стара с площ около 64 кв. м и нова с площ около 40 кв. м, стопанска постройка - барака за дърва (съответстваща на сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ от 12 кв. м), стопанска постройка за животни, която е покрита с ламарини (съответстваща на сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ 37 кв. м) и стопанска постройка, която е покрита с керемиди (съответстваща на сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ 30 кв.м). Вещото лице е установило, че на място липсва отразената в кадастъра сграда с идентификатор *****.***.***.*. В заключението е отразено, че при проверката в общинската администрация не са намерени строителни книжа за построените в поземления имот сгради.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като всеки един от участниците в общността може да иска делба на общата вещ.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. Тези въпроси се разрешават 2 в първата фаза на делбата. Пределите на произнасянето на съда се очертават от петитума на исковата молба, при съобразяване с основните принципи и целта на делбата, както и с разпоредбите на закона.

В случая ищецът твърди, че между страните към настоящия момент съществува съсобственост по отношение на поземлен имот и построените в него сгради въз основа на наследствено правоприемство.

Ответникът С. К. оспорва наличието на съсобственост, като възразява, че не е доказано общият наследодател да е бил собственик на имота, както и че е придобил целият имот по давност в периода от 1985 г. до 2005 г.

Липсата на титул за собственост на общия наследодател сама по себе си не изключва установяването на собствеността, ако по делото се докаже, че имотът е бил придобит на годно правно основание.

Съдът приема, че в хода на производството се доказа, че процесният имот е принадлежал на Л. М. К. въз основа на съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства. В нотариалните актове от 1975 г. и 1977 г. той е посочен като съсед на описаните в тях имоти. Макар тези актове да не доказват неговата собственост, обозначаването му като съсед подкрепя осъществяваното от него владение на имота. Тези данни като се съпоставят с изявленията на останалите съделители – Д. И., Д. К. и М. К., и със свидетелските показания за продължителното обитаване и стопанисване на имота от наследодателя и семейството му, водят съда до извода, че Л. К. в периода от 1975 г. до смъртта си през 1990 е владял имота и го е придобил по давност, т.е. той е част от неговото наследство. Този факт не е отречен и от С. К. в отговора на исковата молба.

Възражението на С. К. за за изтекла в негова полза придобивна давност подлежи на разглеждане в първата фаза на делбеното производство, тъй като при неговата основателност би се променил кръгът на съсобствениците и обемът на притежаваните от тях права.

Позовавайки се на придобивна давност по чл. 79 ЗС в периода от 1985 г. до 2025 г. ответникът К. следваше да установи при условията на пълно и главно доказване упражняване на фактическа власт върху имота в продължение определен период от време постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Фактическият състав на владението по чл. 68, ал.

1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана върху имота фактическа власт /corpus/, така и субективния елемент - вещта да се държи като своя /animus domini/ - решение № 477/8.11.2010 г. по гр. д. № 909/2009 г., ВКС, II г. о., решение № 503/2.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г., ВКС, I г. о., решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г., ВКС, II г. о.

Следва да се има предвид, че при наследствен имот, ако някой от наследниците сам упражнява фактическата власт върху цялата вещ, той владее вещта до размера на собствените си права, а в останалите части - упражнява държане. За да може един от сънаследниците, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, следва да превърне с едностранни действия, държането им във владение. Това означава, че трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, които действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици, да не пораждат съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и да не допускат чужди въздействия - ТР № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д.

№ 1/2012 г., ОСГК, ВКС. Казано с други думи ако съсобственик се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В случая в хода на производството не се събраха доказателства за такива фактически 3 действия, предприети от страна на С. К., които да са станали достояние на останалите наследници на Л. К., които недвусмислено да са били възприети от тях като владение на имота като свой. Събраните по делото гласни доказателства за стопанисването на поземления имот и изграждането на новата част от жилищната сграда не са от естество да докажат, че С. К. е манифестирал намерението си спрямо останалите наследници, че имотът е негова еднолична собственост. Разпитаните свидетели установиха единствено, че в С. К. живеел в имота, поддържал е жилищната сграда, стопанските постройки и дворното място, но не и че имотът е владян като свой. Нещо повече - при декларирането му пред общинската администрация от страна на С. К. той е признал правата на останалите наследници на Л. К.. Подаването на данъчната декларация от 1998 г. не доказва право на собственост, но е в противовес на твърдението на съсобственика за изключително своене на имота.

Съгласно трайната практика на ВКС упражняването на фактическа власт, липсата на противопоставяне от останалите наследници и извършването на подобрения и преустройства не са достатъчни за придобиване по давност (Решение № 96 от 01.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2018 г., II г. о). При липсата на убедителни доказателства за обективирано спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си, съдът приема, че С. К. не доказа да е придобил процесния поземлен имот по давност.

В съответствие с правилото на чл. 92 от Закона за собствеността, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, построените в поземления имот сгради са съсобствени между собствениците на терена, в който са изградени.

По отношение на подлежащите на делба обекти на правото на собственост съдът съобрази следното:

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че в поземления имот към настоящия момент съществуват 4 сгради – една жилищна и три стопански постройки. Вещото лице не е установило строителни книжа за сградите, поради което и следва да се приеме, че същите са незаконни.

В този случай следва да се съобрази, че и незаконни строежи могат да бъдат предмет на съдебна делба, дори когато не е установено същите да имат статут на търпими строежи, след като не е издадено предписание за премахването им ( Решение № 56 от 03.02.1997 г. по гр. дело № 1018/1996 г. на ВС; Решение № 223 от 27.11.2012 г. по гр. дело № 195/2012 г. на ВКС). Според трайно установената практика на търпимостта на незаконния строеж е относима към въпроса дали сградата подлежи на събаряне, но не и към принадлежността на правото на собственост (Решение № 195 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. на I г. о. на ВКС).