Решение № 135 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110134897 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 273862/27.08.2024 г./ на Р. В. В. срещу *****, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 376/2022 г. по описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП – ********************, наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. е задържан за срок от 24 часа по БП № 376/2022 г. по описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП – ********************, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като впоследствие е постановено разследването да продължи по общия ред. Излага, че с Постановление № 2925/21.03.2023 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на осъщественото от ищеца деяние. Сочи, че образуваното наказателно производство наред с предприетите срещу него принудителни административни мерки са му причинили тревожност, безпокойство, стрес, страх, че може да бъде осъден несправедливо, проблеми със съня и кошмари, появата на притеснение при вида на пътни полицаи, чувство за срам и унижение пред приятели, близки и роднини, засягане на честта и доброто му име, а освен това претърпял и неудобства от невъзможността да ползва автомобила си и от липсата на свидетелство за управление на МПС, както и не могъл да започне работа като професионален шофьор, въпреки че имал нужната квалификация, което се отразило на личността и на финансовото му състояние. Счита, че му се дължи обезщетение за причинените му от образуваното и прекратено наказателно производство неимуществени вреди, независимо че не е бил привлечен като обвиняем, защото той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството е било образувано.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *************** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство да е влязло в законна сила.

1

Оспорва иска по основание и заради това, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по наказателното производство. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствената им връзка с воденото наказателно производство. Счита, че ищецът е претърпял вреди от действията на полицейски служители по извършване на проверка, прилагане на принудителни административни мерки и задържането му по реда на ЗМВР, за които ***** не е материалноправно легитимирана да отговаря и които не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2 ЗОДОВ, а по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, като счита, че в случая са налице обстоятелства, сочещи на ниска степен на увреждане. Моли за отхвърляне на иска, а евентуално – за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ срещу ***** за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно наказателно преследване.

Чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, каквито твърдения се излагат в случая.

Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление; 2. настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно – следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени вреди.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 30.09.2022 г. е започнато по реда на чл. 356, ал. 1 НПК БП № 376/2022 г. по описа на 02 РУ – ОДМВР – ********************, пр. пр. № 2952/2022 г. по описа на РП – ********************, срещу Р. В. В. за извършено на 29.09.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. На 29.09.2022 г. в 23:03 ч. той е задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и е освободен на 30.09.2022 г. в 01:00 ч. Във връзка с деянието е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 747519/30.09.2022 г., и са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000614/30.09.2022 г., с която на В. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000615/30.09.2022 г., с която му е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. На 30.09.2022 г. е назначена токсико-химическа експертиза. С Постановление от 05.10.2022 г. на прокурор при РП – ******************** бързото производство е преобразувано в досъдебно производство, а с Постановление от 25.11.2022 г. на прокурор при РП – ******************** и с Постановление от 19.01.2023 г. на административния ръководител на РП – ******************** срокът на разследването е двукратно продължен. Съдебнохимикотоксилогичната /токсикохимична/ експертиза е изготвена на 17.02.2023 г. С 2

Постановление от 21.03.2023 г. на прокурор при РП – ******************** наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието, осъществено от В..

Препис от постановлението е връчен лично на В. на 21.04.2023 г.

При тези факти съдът намира, че е осъществен първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – прекратено наказателно производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление. По делото е установено, че постановлението за прекратяване е връчено на В.. Липсват данни той да го е обжалвал и по отношение на него да е осъществен предвиденият в чл. 243, ал. 4 – 8 НПК съдебен контрол, нито пък има данни за извършена по реда на чл. 243, ал. 10 НПК негова отмяна от прокурор от по-горестояща прокуратура в 1-годишен срок от неговото издаване, нито от главния прокурор. Щом е налице прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не съставлява престъпление, то наказателното преследване срещу ищеца е било незаконно.

Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщетение, защото В. не е имал качеството на обвиняем по наказателното производство. Без значение е дали прекратяването на наказателното производство е извършено преди или след като на лицето е било повдигнато обвинение, защото засягането на личната сфера настъпва от момента, в който спрямо него се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не от момента на формалното му привличане в качеството на обвиняем по реда на НПК. В тази връзка следва да се посочи, че в Решение № 187/13.06.2012 г. по гр. д.

1215/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието следното: „Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.“. В случая начинът, по който е описан съставът на престъплението в издадените в хода на бързото /впоследствие преобразувано в досъдебно/ производство постановления, не оставя никакво съмнение, че наказателното производство е водено срещу конкретно лице – ищеца, поради което и въпреки че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление. От момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво положителната проба за наркотици при ищеца с „дрегер“ тест – 29.09.2022 г., когато е задържан по реда на ЗМВР, непосредствено след което са приложени по отношение на него принудителни административни мерки и е подаден сигнал за образуване на бързо производство, В. е узнал за воденото наказателно производство, поради което 29.09.2022 г. е началният момент, от който той може да претендира обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

По въпросите какви неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение, съдебната практика /например Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV ГО; Решение 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ВКС, ІV ГО/ приема, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на 3 подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза.

В случая ищецът извежда претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконното обвинение, при твърдения, че те се изразяват в тревожност, безпокойство, стрес, страх, че може да бъде осъден несправедливо, проблеми със съня и кошмари, появата на притеснение при вида на пътни полицаи, чувство за срам и унижение пред приятели, близки и роднини, засягане на честта и доброто му име, като заради приложените във връзка със случая принудителни административни мерки претърпял и неудобства от невъзможността да ползва автомобила си и от липсата на свидетелство за управление на МПС, не могъл да започне работа като професионален шофьор, въпреки че имал нужната квалификация, което се отразило на личността и на финансовото му състояние.