Решение № 1326 от 22.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501108 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 27.11.2024 год., постановено по гр.д.№ 12108/2018 год. по описа на Софийски градски съд, I-22 състав са отхвърлени предявени от Е. Г. Д. против В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД, при условията на солидарност за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие деликт извършен на 11.03.2016 год., както и сумата от 76 689.17 лева – имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи, настъпили вследствие същия деликт, като са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ищеца Е. Г. Д., като се правят оплаквания за неправилност.

Твърди се, че съдът не е обсъдил и е интерпретирал погрешно приетите по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилния извод за липса на виновно поведение при делинквента и юридическото лице, негов работодател. Поддържа се, че безспорно по делото е установено неизпълнение на конкретните задължения, произтичащи от Закона за здравето относно предоставяне на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените при условията на солидарност искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД, чрез процесуален представител 1 оспорват наведените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението, като претендират и разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба и молбите уточнения са предявени субективно и обективно съединени искове за заплащане при условията на солидарност на сумата от 60 000 лева, представляващи неимуществени вреди, вследствие търпени болки и страдания от некачествено извършената на 11.03.2016 г. оперативна интервенция от д-р В. П. в клиника на ДЦ „ЕО – Дент“, изразяващи се в екстракция (изваждане) на 9 броя зъби в горна челюст - 15, 14, 12, 11, 21, 22, 24, 25 и 17, поставяне на 8 броя импланти „SKY“ и поставяне на временни зъби, като тези манипулации довели до развитие на възпалителни процеси - „Абцесус фоса канина декстра“, премахване на два импланта на 11.06.2016г., в последствие развитие на периимплантит на импланти 14, 15, 11, 12, проблем в ъгловото положение на импланти 11 и 12, костна загуба и липса на остеоинтеграция на имплантни шийки на импланти 21 и 22, съответно премахване на останалите 6 бр. поставени импланти, извършени в противоречие с правилата на чл. 80 и чл. 86 от Закона за здравето, Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България и в частност Правилата за добра медицинска практика на хирурзите и Медицинският стандарт „Орална хирургия“, ведно със законната лихва върху сумата от 60 000 лева, считано от 11.03.2016г. до окончателното щ изплащане, както и сумата от 76 689.17 лева, представляващи имуществени вреди, претърпени в резултат на описаното непозволено увреждане, изразяващи се в извършени разходи по пера. Твърди се, че по повод оплаквания от болки и изкривяване в 2-та предни зъба в горната челюст на 22.02.2016 г. ищцата провела консултация с първият ответник лекар по дентална медицина в ответното дружество, като на същия ден за нуждите на консултацията направила рентгенова снимка. Мнението на лекаря било, че зъбите не могат да се спасят. Ищцата информирала, че страда от диабет. Операцията била насрочена за 11.03.2016 г., като след нея ищцата установила, че има само 4 зъба на горната челюст.

Предполагало се изваждане 2 или 3, а били извадени 9 зъба и поставени 8 импланта SKY, според фактурата. Освен това се чувствала много зле, както и на следващия ден продължавала да се чувства зле – била й поставена диагноза абцесус фоса канина декстра.

На 11.06.2016 г., без да има подобрение, последвал нова операция. Посещенията в клиниката продължавали. Това наложило да потърси алтернатива, тъй като колегите на ответника не желаели да поемат отговорност. Ставало въпрос за Dentway, гр. Истанбул – Гюл Бахар, където на 13.12.2016 г. имплантите били премахнати. След операцията и с оглед терапията здравословното й състояние се стабилизирало, а раните зараснали за около 6 месеца.

Поддържа, че вследствие на всичко това претърпяла описаните вреди вреди, за който следва да бъде обезщетена от ответниците в посочените размери.

2

Ответниците В. Л. П. и „Дентален Център ЕО-Дент“ ООД са оспорили исковите претенции, като твърдят, че лекаря е действал напълно в съответствие с предписаните нормативни изисквания и в този смисъл не е налице противоправно поведение, както на първия ответник, така и на служители при юридическото лице, което да ангажира тяхната отговорност.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответниците, намира следното:

Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, като съгласно ал.2 от същия текст вината се предполага. Фактическия състав пък на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.

В настоящия случай не е спорно по делото, че ищцата е имала проблем с два предни горни зъба, като по тази причина отишла на преглед в ответната клиника, като лекуващ стоматолог бил първият ответник. Операцията била насрочена и извършена на 11.03.2016 г. и при нея били извадени 9 горни зъба и поставени 8 импланта „SKY“, като били изработени временни зъби. Установява се по делото, че ищцата непосредствено преди операцията попълнила документ с имената си, лични данни, информация за заболявания и алергии. Поради болки вследствие на интервенцията ищцата приемала предписаните й антибиотици, но повръщала.

3

Отишла на преглед на 14.03.2016 г., като на направената на 14.03.2016 г. снимка се виждало, че е почти без зъби – виждат се двата кучешки отгоре. Останалите, предвид раните, явно са извадени. Освен това обаче няма подувания, белези синки и т.н. Ищцата е била в отпуск по болест за периода от 14.03.2016 г. до 18.03.2016 г.; от 21.03.2016 г. до 25.03.2016 г., продължен до 01.04.2016 г.. Приложени са болничен листове от 21.03.2016 г. и 28.03.2016 г., в който анамнезата е болки в гърлото.

Пред първоинстанционният съд са приети няколко съдебно-медицински експертизи. Така от заключението на комплексната двойна експертиза, която се кредитира от съда, като обективно дадена, е видно, че от представените по делото ОПГ от 22.02.2016 г. и СВСТ от 24.02.2016 г. при пациентката се установява тежък генерализиран пародонтит, ангажиращ зъбите на горната и долната челюст с рентгенологични даннни загуба на алвеоларна кост варираща от 1/2 до 2/3 и повече. Касае се за 4-та степен на тежест на пародонтита. При ищцата са премахнати зъби от горната челния а именно 17, 15, 14, 12, 11, 21, 22, 24 и 25. При тази тежест на пародонтит и при наличие на миграция на зъбите и функционални нарушения се обсъжда екстракция на зъби и след информирано решение от страна на пациента, същите могат да се екстрахират. На 11.03.2016 г. след проведена оперативна интервенция от направената рентгенография се вижда, че са поставени 8 импланта на горната челюст на местата на 15, 14, 12, 11, 21, 22, 24 и 25. Поставени са импланти само на горната челюст. При всички оперативни процедури в устната кухина като екстракция на зъби, операция на алвеоларния гребен или поставяне на зъбни импланти очаквано и нормално се наблюдава развитие на следоперативен оток /едем/ на прилежащите меки тъкани най-често на бузите, горната и долната устна. Същият оток възниква във връзка с оперативната процедура и отзвучава без лечение за няколко дни като този период може да варира от 2 до 7 дни най-често. Вещите лица дават заключение, че от представената медицинска документация се установява, че при пациентката е извършено стандартно дентална лечение, включващо екстракция нерационални за лечение пародонтално увредени зъби. Извършено е също поставяне на 8 импланта по метода на имедиатното имплантиране.

Извършена е стандартна процедура. От представената контролна рентгенография не се установяват данни, които да насочват за развитие на интраоперативни усложнения.

Оперативната процедура е извършена под локална анестезия и седация и по време на същата пациентката не е изпитвала болки. След оперативна процедура пациентът може да изпитва дискомфорт или леки болки като за целта до добрата медицинска практика препоръчва назначаване на обезболяващи. От представената по делото медицинска документация се вижда, че при пациентката е назначено обезболяващо „Аулин“. В случаи, при които не настъпва интеграция, имплантът е заобиколен от меки тъкани и неговото отстраняване не представлява проблем и същият може да бъде екстрахиран, включително и с пинсета. В случаи, при които настъпва интеграция, имплантите са здраво захванати в костта и тогава същите могат да бъдат отстранени чрез фреза /изборване на костта покрай имплантите/, както и чрез т.нар. обратно завъртане. При поставяне на дентални импланта, дори в идеални условия, може да се наблюдава нежелан резултат, който се изразява в отсъствие на интеграция. Както вече беше упоменато случаи с тежък генерализиран пародонтит и 4 заболяване захарен диабет предпоставят повишен риск от развитие на възпалителен процес и по-точно перииимплантит и перимукозит, което довежда до ненастъпване на интеграция или до дезинтегриране на интегриран имплант /периимплантит/. В случаи, при които се установява развитие на периимплантит/перимукозит се препоръчва същите да бъдат отстранени. При всички изработени временни конструкции независимо от вида на цимента се наблюдава често отлепване или дефектиране на протетичното възстановяване.