Решение № 20919 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20919 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110143045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Д. П., чрез адв. А. И., срещу "Уиз Еър Унгария" Црт, действащо чрез клона на търговеца в Република България - "Уиз Еър Унгария" Црт. – клон България, ЕИК ., АД, с която е предявен иск по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за сумата 250 евро с равностойност в лева 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснението на полет № W64416 по маршрут Ница – София с повече от три часа на 16.04.20243 г., както и законна лихва от 26.04.2024 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 27033/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за въздушен превоз за посочения полет по направление Ница - София на 16.04.2024 г. Твърди, че същият е изпълнен с допуснато от ответника закъснение, с оглед което е достигнала крайната дестинация с повече от 5 часа над предвиденото. Сочи, че е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение до ответника извънсъдебно още на 25.04.2024 г. (девет дни след полета), като към същата е било приложено пълномощно в полза на адв. И. да представлява ищцата. Била е посочена и банкова сметка, по която обезщетението да бъде заплатено от превозвача. В същия ден е получен отговор, с който ответникът е бил уведомен, че този клиент вече е подал официален иск за същия полет и резервация, посредством друга правна институция. Ищцата поддържа, че не е упълномощавала други лица да я представляват по случая, като на 26.04.2024 г. на ответника е било указано, че адв.

И. е единственият надлежен представител на П., а при липса на доброволно изпълнение на задължението същото ще бъде предявено по съдебен ред. Оспорва да е налице плащане в нейна полза с правопогасяващ вземането ефект. Счита, че ответникът й дължи сумите по издадената заповед за изпълнение с оглед 1 фиксирания размер на обезщетението по Регламента и разстоянията между двете летища. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски за исковото производство.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, но е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което е оспорил да дължи изпълнение навземането за обезщетение, за което е издадена заповед за изпълнение. Поддържа, че такова е било заплатено в полза на ищцата на 15.05.2024 г. по банкова сметка на С. във връзка с извънсъдебна претенция, отправено до въздушния превозвач.

С молба от 13.08.2024 г., подадена по заповедното дело, длъжникът заявява, че е погасил съдебните разноски за заповедното производство и обезщетение за забава в размер на сумата 4 лева по банкова сметка на АС „М. и И.“.

Ищецът, чрез адв. И., в проведеното по делото на 07.11.2024 г. открито съдебно заседание е заявил, че разноските за заповедното производство са заплатени, както и част от обезщетенито за забава.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По предявения иск в тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на съответната дата да изпълни уговорения полет до съответната дестинация, размера на обезщетението, дължимо от превозвача.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи: точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на полета; че неизпълнението му се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, респ. погасяване на претендираното вземане чрез плащане на обезщетение. В тежест на ответника е да установи възражението си, заявено с възражението по чл. 414 ГПК, а именно, че е заплатил дължимото на ищцата обезщетение във връзка със закъснението на полета на надлежно овластен от нея представител, респ. че кредиторът се е възползвал от плащането, за които обстоятелства съдът е указал на страната, че в настоящото производство не е ангажирал доказателства.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни всички обстоятелства, възложени за установяване от страна на ищеца. Ответникът не оспорва наличието на забавено изпълнение по договора, а с оглед твърденията за изплащане на обезщетение, съдът намира, че признава допуснатото правнорелевантно закъснение.

Въз основа на приетата по делото писмена кореспонденция, разменена между страните, настоящата инстанция намира, че във връзка с извънсъдебно предявено от ищцата до ответника искане за изплащане на обезщетение за закъснението на процесния полет ответникът е уведомил ищеца, че в системите на дружеството този клиент вече е подал официален иск за същия полет и резервация посредством друга правна институция, поради което счита, предявената втора претенция за „затворена“. В отговор с писмо от 26.04.2024 г. адв. И. като пълномощник на ищеца е оспорил, претенцията да се явява последващо заведена и е уведомил ответника, че пътникът не е упълномощавал друг правен субект да го представлява пред превозвача. С оглед отказа да бъде изплатено обезщетение е 2 уведомил, че ще пристъпи към принудително събиране на вземането.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в СРС на 26.04.2024 г., а заповедта за изпълнение е издадена на 28.05.2024 г.

Ответникът е представил документ за плащане, извършено на 15.05.2024 г., на сума в размер на 250 евро в полза на бенефициер Sky Refund с основание за п л а щ а н е WCO3C70CL MCJ28Y Compensation EC261 compansation01 DelayMCJ28Y W64416 P..

Не е спорно, че по банкова сметка, посочена от ищеца, на 30.07.2024 г. е постъпила сума в размер на 219,33 евро (428,97 лева). Съобразно изявленията на страните съдът приема, че със същата са погасени сумата 425 лева – разноски съгласно заповедта за изпълнение, а с остатъка в размер на 3,97 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението до датата на плащането.

Спорният между страните въпрос е налице ли е валидно погасяване чрез плащане на дължимото на ищеца обезщетение в размер на сумата 250 евро, която ответникът твърди да е била заплатена в полза на трето за спора лице, явяващо се представител на ищеца.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД и зпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице . В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него. Ал. 2 пък предвижда, че д лъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се е явило овластено да получи изпълнението.

В случая ответникът, чиято бе тежестта да установи това в производството, не ангажира доказателства за твърденията си, че е заплатил обезщетение в полза на овластено от кредитора да получи плащането лице, макар на страната да са дадени изрични указания, че не сочи доказателства за този факт. Не се твърди също да е налице хипотезата, разписана в разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ГПК. Следователно и ответникът не е установил надлежно да е погасил вземането на ищеца, с оглед което съдът приема, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

При съобразяване на правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че е погасено вземането за законна лихва по заповедта за изпълнение за периода 26.04.2024 г. – 15.05.2024 вкл., когато по банкова сметка на АД „М. и И.“ освен разноските за заповедното производство е била заплатена и сума в размер на 3,97 лева. Ето защо и следва да се признае за установено, че законна лихва върху главницата в размер на 250 евро, е дължима за периода, следващ плащането, а именно от 16.05.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, като съобразно представените доказателства съдът приема за реално сторени разноските за заплатени държавни такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 425,60 лева.

Разноските за заповедното производство са погасени чрез плащане съгласно изявленията на страните, направени пред настоящата инстанция.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че „Уиз еър Унгария Црт.“ чрез КЧТ „Уиз еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Л., дължи на П. Д. П. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „С., сумата 250,00 евро (двеста и петдесет евро), с равностойност 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснението на полет W64416 по маршрут Ница – София на 16.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 15606 по чл. 410 ГПК от 28.05.2024 г. по ч. гр. д. № 27033/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз еър Унгария Црт.“ чрез КЧТ „Уиз еър Унгария Црт. – клон България“, ЕИК ., със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Л., да заплати на П. Д. П. с ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „С., сумата от 425,60 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4