Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19807 от 30.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60079/2021
Вид
Решение № 19807
Подписан
30.11.2023
Състав
Полина Любомирова Амбарева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 189 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.578,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.579 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 579 ,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9 ,ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 34 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.19 · Семеен кодекс
  • чл.21 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19807 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110160079 по описа за 2021 година

Предявен е иск, с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижим имот, както и насрещен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

С исковата молба ищците В. К. и М. К. са предявили срещу ответниците С. С. и Д.

С. иск за съдебна делба на следната съсобствена вещ:

- ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа с адрес: с. Негован. Столична община - район Нови Искър, улица „Лесопарк“ № 8 /осем/. нанесена в КККР одобрена със Заповед РД-1816/23.01.2012г. на АГКК-София с идентификатор ***, застроена на 90 кв.м., съгласно скица № 15-68429-17.02.2017г. на СГКК - София, и заедно с ДВОРНОТО място в което е построена сградата представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 693 кв.м.. с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи: ***;

***; *** и ***, с номер по предходен план: 255, квартал 8 и стар идентификатор: ***.

Ищцата В. К. излага твърдения, че с ответника С. С. са низходящи , наследници на родителите им Иван И. и Василка И.а, които са придобили в режим на СИО по силата на Нотариален акт № 169/, том VI, дело № 593/1966 г. процесния делбен имот. Поддържа, че след смъртта на Иван И., по силата на нотариален акт № 32, том II, дело № 208/2017 г. за покупко-продажба е придобила в режим на СИО с втория ищец – М. К., 4/6 ид. части от жилищната сграда и 1/3 ид. ч. от дворното място, притежавани от Василка И.а. Сочи, че след смъртта на майка им, ответникът С. С. дарил на съпругата си Д. С., притежаваната от него, придобита по наследство, 1/3 ид. ч. от дворното място.

1

Молят съда да допусне делба на процесната съсобствена вещи, при квоти: за жилищна сграда: 1/6 идеална част за С. С. и 1/6 идеална част за В. К., придобити по наследство от общия им наследодател Иван И., както и 4/6 идеална част за В. К. и М. К., притежавани в режим на СИО, придобити чрез правна сделка; з а дворно място: 1/3 идеална част за В. К., придобита по наследство от Иван И. и Василка И.а, 1/3 идеална част за В. К. и М. К., притежавана в режим на СИО, придобита чрез правна сделка, както и 1/3 идеална част за Д. С., придобита чрез дарение от С. С..

Направено е искане ,на основание чл. 344,ал. 2 от ГПК с решението за допускане на делбата съдът да се произнесе и относно ползването на имотите, като претендират ответникът С. С. да заплаща обезщетение в размер на 400 лева месечно, общо за двамата съделители за ползването на съответните 5/6 идеални част, притежавани от последните, от еднофамилната жилищна сграда.След направеното уточнение претендират заплащане на обезщетение общо в размер на 400 лева месечно,от които 1/6 част за В. К. и 4/6 части общо за двамата съделители ,за ползването на еднофамилната жилищна сграда.

В писмения отговор ответниците С. С. и Д. С. оспорват иска за допускане на съдебна делба на съсобствения имот при заявените от ищците квоти, тъй като процесният имот бил индивидуална собственост на ответника С. С. ,на основание придобивна давност в периода м.февруари 1981год. до 1991год. Оспорват сделката, с която през 2017 г. Василка И.а е прехвърлила 1/3 идеална част от процесното дворно място и 4/6 идеални части от еднофамилната жилищна сграда. Оспорват положения от прехвърлителката пръстов отпечатък с твърдения, че последната е била грамотна и в добро здраве, поради което и можела да се подпише собственоръчно, което твърдение обосновават с извършената през 2016 г. друга нотариална сделка, с която Васила И.а е продала на ищците ½ идеална част от поземлен имот и жилищна сграда, находящи се в с. Балша. Оспорват исковите претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, като излагат твърдение, че част от приземния етаж на еднофамилната жилищна къща е заключен от ищците.

Предявен е от С. С. срещу В. К. и М. К. и инцидентен установителен иск ,с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС като ищецът по него иска да бъде признато по отношение на ответниците ,че е собственик на цялата сграда , имот с идентификатор *** , от който 5/6 ид.ч твърди да е придобил по силата на давностно владение , а 1/6 ид.ч. по наследство.

В условията на евентуалност, моли да бъде признат за собственик по силата на давностно владение през период по-дълъг от 10 години на жилищния етаж, на таванското помещение и на част от приземния етаж, включващ мазе-котелно, които части представляват 5/6 идеални части от жилищната сграда.

Оспорва иска за допускане на съдебна делба на съсобствения имот. Моли съдът, да приеме за установено, че процесният имот е негова индивидуална собственост на основание чл.79,ал.1 от ЗС по силата на давностно владение, продължило 10 години спокойно в периода от 1981 г. до 1991 г., без да е установено с насилие и явно, като и ищците не са се 2 противопоставяли.

Твърди, че баща му Иван И. е започнал строителство в собственото си дворно място от 650 кв. м. с пл. номер 255, парцел VIII, кв. 8 по плана на с. Негован, като еднофамилната жилищна сграда, състояща се от един приземен етаж, включващ две стаи, хол и мазекотелно, и един наземен етаж, включващ хол и две стаи, кухня, баня и тераса и един тавански етаж, включващ три помещения е завършена през 1975 г. и същата била изградена, за да стане негово собственост. Поддържа, че родителите му Иван И. и Василка И.а, са предприели действия за даряването на сградата, като и подготвен проект на нотариален акт за дарение, вкл. е издадено удостоверение за представителство на малолетен №13885 от 22.02.1975 г. на СРС – Коларовски район. Единствено влошеното здравословно състояние на баща му попречило сделката да бъда завършена. Поддържа, че родителите му са предоставили къщата и след януари 1981 г. трайно се нанесъл и започнал да владее къщата, като сестра му – ищцата В. К. през 1983 г. или 1984 г. се омъжила и се изнесла от семейната къща. Твърди, че след 1981 г. обитава и полза еднофамилната къща с пълното съзнание, че е изградена и предоставена му за ползване от родителите му. Поддържа, че е извършвал множество действия по поддържане и преустройството . Сочи, че през 1992 г., поради влошено здравословно състояние на баща му, родителите му са се преместили в къщата, като са ползвали приземния етаж до смъртта си – Иван И. до 1997 г., а Василка – до 2021 г., но през цялото време двете семейства били отделни домакинства.

В. и М. К.и, ответници по насрещния иск, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозират отговор на насрещната искова молба, с който оспорват иска. Изложени са твърдения, че на ищеца от родителите им е прехвърлен недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в съседство на делбения. Не оспорват фактическото държане на имота, както и обстоятелството, че част от процесния имот, обитаван от Василка И.а преди смъртта е заключен от тях. Твърдят, че ремонтните дейности в имота са свързани с неговото поддържане. Молят за отхвърляне на иска.

Съдът като съобрази исковата молба ,събраните по делото доказателства и становищата на страните ,намира за установено следното от фактическа страна :

Съгласно НА за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 169,том VІ,дело № 593/1996год. ,Иван С. И. е бил признат за собственик по давностно владение,наследство и съдебна делба на недвижим имот ,находящ се в с.Негован,а именно застроено дворно място от 1034кв.м.,включени като основа на парцел VІІІ – 193 от кв.19,по плана на Негован,като е посочено че парцела е с неуредени сметки по регулация.

Съгласно НА № 119 ,дело № 823 от 17.03.1969год. ,Иван С. И. е придобил по силата на дворищната регулация,правото на собственост на недвижими имоти в с.Негован – дворно място с пространно 18кв.м. ,които се придават по регулация към мястото в парцел VІІ пл. № 255;дворно място с пространство от 22 кв.м.,дворно място от 126 кв.м. и дворно място с пространство от 12кв.м.,което се придават по регулация към мястото в парцел VІІІ пл. № 255.

3

Съгласно Скица на поземлен имот № 15-68422/17.02.2017год. ,описаният имот представлява ПИ с идентификатор ***, целият с площ 693 кв.м.. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи: ***; ***; *** и ***, с номер по предходен план: 255, квартал 8 и стар идентификатор: *** ,с номер по предходен план :255,кв.8,а за собственик е посочен Иван С. И..

Видно от позволителен билет № 55 от 10.03.1969год. на Иван С. И. с.Негован,кв.8 са издадени строителни книжа ,а съгласно Удостоверение № 132/22.01.1975год. на РНССофия , Иван С. И. е декларирал следните недвижими имот : дворно място с къща 650кв.м.,парцел VІІІ пл. № 255,кв.8 и застроена площ 90кв.м. и дворно място – 610кв.м. парцел VІІ пл. № 255.

Съгласно Скица сграда № 15-68429/17.02.2017год. ,по кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012год. на ИД на АГКК ,описаният имот е с идентификатор *** , представлява Жилищна страда – еднофамилна,със застроена площ от 90кв.м. ,на два етажа и е разположена в поземлен имот с идентификатор *** ,с адрес в с.Негован,ул.“Лесопарк“ № 8.

Съгласно Удостоверение за наследници от 24.11.2021год. Иван С. И. е починал на 29.04.1997год. и негови наследници по закон са : Василка Александрова И.а ,съпруга и В.

И. К. и С. И. С. – низходящи.

Видно от препис от акт за женитба № 25 о,издаден от НС Негован,Иван С. И. и Василка Александрова Г.ева са сключили граждански брак на 22.11.1959год.

Съгласно Удостоверение за наследници от 16.08.2021год. Василка Александрова И.а е починала на 10.08.2021год. и нейни наследници по закон са В. И. К. и С. И. С. – низходящи.

С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 32 рег. № 11899,дело № 208/2017год. на нотариус Р. Р. ,на 26.07.2017год. ,Василка Александрова И.а е продала на В.

И. К. собствените си идеални части от следния недвижим имот ,придобити по наследство и строителство ,а именно : 1/3 идеална част от дворно място ,находящо се в с.Негован ,ПИ с идентификатор ***, целият с площ 693 кв.м.,заедно с 4/6 идеални части от намиращата се в имота еднофамилна жилищна страда с идентификатор

***,състояща се от сутеренен етаж с две стаи,хол,кухня,баня с тоалетна ,коридор и първи етаж с две стаи,хол,кухня,бавя с тоалетна,коридор и стълбище и тавански етаж с три помещения ,със застроена площ от 90кв.м.НА за покупко-продажба е подписан от продавача с поставянето на пръстов отпечатък ,а съгласно нотариалното дело № 208 от 2017год. се установява че с пръстов отпечатък е подписана и Декларация по чл.264 ,ал.1 от ДОПК от Василка Александрова И.а.

В показанията си в качеството на свидетел,нотариус Р. Р. сочи ,че няма конкретен спомен по изповяданата сделка,както и не си спомня лицата.Сочи ,че в случаите ,когато има сделка с възрастни хора ,винаги разговаряла с тях предварително ,дали знаят защо са при 4 нотариуса и дали разбират какво подписват.Твърди и че когато има съмнения относно волята на лицата отказва сделката или изисква психиатрично заключение като сочи ,че в случая е постъпила така.Предвид ,че ГПК изисква от нотариалните актове, освен да имат подпис , трите имена да бъдат изписани на страната,поради което винаги предварително уточнявала възможността на лицето не да изпише имената си.Сочи ,че в случая лицето на някои документи ,молбата или декларацията се е помъчило да сложи подпис, но трите имена е било невъзможно да се поставят от това лице. Ето защо са прибягнали до поставяне на пръстов отпечатък, защото не можели да изпълнят изискванията на чл.579 от ГПК.

Декларацията също била подписана с поставянето на пръстов отпечатък,тъй като се внасяла в Агенция по вписванията и неспазването на формата на ГПК водело до отказ от вписване.

Видно от Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25,ал.8 от ЗННД,В. И. К. е декларирала ,че е омъжена за Минчо Г. К. и гражданския им брак е сключен през 1983год.