Решение № 1181 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330201811 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП/ № 679900F523884/06.12.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Т. М. И. ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Жалбоподателят Т. М. И. не се явява в съдебно заседание, редовно призована. В депозираната жалбата, моли за отмяна на НП. Явява се упълномощеният адвокат С., релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на НП, моли за отмяна, претендира разноски.

Административнонаказващия орган – Зам. директор на ТД на НАП гр.

Пловдив, редовно призован, не се явява, изпраща представител гл. юрк. К., която взема становище за неоснователност на подадената жалба.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.11.2019 г. от актосъставителя П. Д. -К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против Т. М. И. за това, че в качеството си на управител на ТАНЧИТА ЕООД ЕИК: 201522576 предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла 1 на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок-до 30 юни на следващата година или до дата 01.07.2019г(30.06.2019г. е неприсъствен).

Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018г., но не е подало и годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО.

ГФО не е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, към датата на съставяне на АУАН.

Нарушението било извършено на 02.07.2019г в гр.Пловдив и установено на 21.08.19г, на датата на уведомяване на НАП от Агенцията по вписванията.

Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е възведен под административнонаказателна отговорност по разпоредбите на чл.74 ал.1 от Закона за счетоводството.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К. заявява, че поддържа съставения от нея акт. Посочва, че Актът е съставен по повод получено писмо от Агенция по вписванията, но трудно открила жалбоподателката на посочените адреси за връчване на покана за съставяне на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и съответстващи на останалия доказателствен материал.

Съдът констатира, че с разпореждане на АНО от 29.04.2020г на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН, административно-наказателното производство по АУАН 523884/08.11.2019г е спряно. Съдът също така констатира, че изготвените покани до нарушителя през 2019г за съставяне на АУАН не са били връчени, изпратени чрез пощенски оператори на известните на администрацията адреси, са останали непотърсени от адресата.

Жалбата е основателна, тъй като в хода на образуваното административно- наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с издаване на НП извън срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, както и по чл.40 ал.2 от ЗАНН при издаване на АУАН Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата година, търговците следва, чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Установено е, а и не се оспорва от страните, че ТАНЧИТА ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган.

В конкретния случай производството е било спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН. Според посочената разпоредба, производството се спира, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В 2 настоящия случай, нарушител е представляващия юридическо лице и по делото няма данни, че ЮЛ е променило своя адрес на управление. Според протоколите на стр.16-23 от делото, служители на данъчната администрация са извършили две посещения на адреса на дружеството, в резултат на което не са установили представляващ или упълномощено лице за връчване на акта за нарушение. Доколкото може да се приеме, че те з и посещения на адреса действително са били осъществени предвид липсата на подписи върху протоколите на лица, различни от служителите на НАП, които да удостоверят този факт, то те не водят до извод за проведено „щателно издирване”.

Щателното издирване според съда представлява издирвателна дейност, съставена от активни, целенасочени, последователни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона възможни начини. Прави впечатление, че двете посещения са извършени в рамките на период от три месеца – края на януари и началото на март 2020г, след което данъчната администрация не е предприела никакви други активни действия по издирване на задълженото лице. При условие, че издирвателната дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43, ал.6 от ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В този смисъл в настоящия случай прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН е при липсата на предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно, а наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта. Допуснатото нарушение при ангажиране на административнонаказателната отговорност на И. е съществено и като поставено с жалбата възражение следва да бъде уважено, тъй като нарушение на процеса не може да бъде санирано в съдебната фаза. С изтичането на шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, окончателно се погасява възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя. НП е издадено на 06.12.2022г, или извън законоустановения преклузивен срок в ЗАНН.

В допълнение, съдът счита, че съставения на 08.11.2019г АУАН е издаден в нарушение на чл.40 ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН. По делото няма данни изпратените през 2019г покани за съставяне на АУАН до представляващия ЮЛ да са получени, респ. Актът е съставен на 08.11.2019г. без представляващия ЮЛ да е поканен и да му е известно, че срещу него предстои съставяне на АУАН. Нарушението на тази разпоредба на чл.40 ал.2 от ЗАНН, също е същественото, нарушава правото и прави, както АУАН така и НП незаконосъбразни. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждаща процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта.

Несъмнено, макар и дружеството нарушител да е било известно, няма данни и доказателства да е бил търсен и ненамерен негов представител. Имайки предвид извършване на нарушение представляващия юридическо лице, АНО е следвало след констатирането му да изпрати покана до това лице и само в 3 случай на неявяване на управителя на дружеството или на упълномощен от него представител, актосъставителят да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Със съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, без да са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН за това, е допуснато съществено нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото на основание чл.63д от ЗАНН, в производството пред съд, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива трябва да се присъдят на жалбоподателя. В приложено на л.6 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.

Съгласно чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв , адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близки, а съгласно ал.2, в случаите на ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. При това положение, предвид изхода на делото и при наличието на адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, в който е вписано срещу договорено възнаграждение: безвъзмездно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв и своевременно претендираното присъждане на адвокатското възнаграждение съдът приема, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Изявленията на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА дв обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. По така изложените съображения и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.36, ал.2 от ЗАдв във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на Заместник директор на ТД НАП Пловдив следва да бъде възложено заплащането на сумата от 400 лева, представляваща определения минимален размер на адвокатско възнаграждение за конкретния случай.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление /НП/ № 679900F523884/06.12.2022г. на Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Т. М. И. ЕГН: ********** с адрес *** на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 4

200лв. за извършено нарушение по чл.16 ал.1 т.4 вр. чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.

ОСЪЖДА Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на адвокат Д. Б. С. от АК -Пловдив, с личен № ***, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 400лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5