Решение № 175 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100500192 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на Т. СЛ. К., ЕГН ********** против Постановление от 30.08.2021г. за разноски по изп.д. № 20213110403095/2021 г. по описа на ДСИ при ВРС - III район. Жалбоподателката излага, че на 15.09.2021г. било връчено Постановление от 30.08.2021г. за разноски по изп.д. №20213110403095/2021г. по описа на ДСИ при ВРС — III район, съгласно което ДСИ е определил дължими разноски по изпълнителното дело в размер на 424 лв., от които 24 лв. – държавна такса за образуване на изпълнителното дело и 400 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 10 ал. 1 т.

1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- за образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие, извършване на действия, извън посочените в т. 2 от Наредба № 1/2004г.

Счита, че постановлението на ДСИ е незаконосъобразно, поради което и на осн. чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК моли да бъде отменено. Твърди, че от влизане в сила на Решение № 260023/08.01.2021г. на ВРС по гр.дело №3548/2020г. винаги е изпълнявала определения от съда режим на лични отношения между малолетния син Богомил Павлинов Ж. и баща му П. Ж. Ж.. Твърди, че от тогава до настоящия момент без изключение и на определените с решението дати е осигурявала присъствието на детето на указаното място на адрес: гр.

Аксаково, ул. Слави Дойчев №1, като детето е на посочения адрес дори и в 1 съботно-неделните дни извън режима на лични отношения. Излага, че въпреки това, бащата не спазва определения режим и посещава адреса в избрани по негово усмотрение дни и часове, като за сметка на това, по-скоро нарочно отколкото неволно, понякога пропуска да се яви в дните, определени за личен контакт от съда. Твърди, че през м. Юли 2021г., след като получила ПДИ, в отговора недвусмислено заявила, че изпълнява и занапред ще изпълнява РЛО в посочения по-горе смисъл. Предвид изложеното счита, че с поведението си по никакъв начин не е станала причина и не е дала повод за завеждането на изпълнителното производство, поради което и не дължи каквато и да била част от разноските за същото. Счита, че образуваното изпълнително производство представлява груба злоупотреба с право от страна на взискателя. На следващо място излага, че по изпълнителното дело не са налице каквито и да било действия, осъществени по искане на взискателя чрез процесуалния му представител във връзка с реализиране на личните отношения с детето и режимът се изпълнява изцяло доброволно. Не е съставен нито един протокол на ДСИ за принудително осъществен РЛО или пък за това, че жалбоподателката е препятствала осъществяването на такъв, като въпреки дадените от нея подробни обяснения и сведения в хода на изпълнителното производство, ДСИ възприема безкритично твърденията на взискателя и процесуалния му представител, макар и неподкрепени с нито едно доказателство. По изложените съображения моли постановлението, с което са определени разноски в размер на 424 лв. Да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответната страна и взискател в изпълнителното производство-П.Ж. е депозирала писмено възражение срещу жалбата, в което излага, че изложените в жалбата на длъжника твърдения са необосновани и не кореспондират с обективната истина. От своя страна твърди, че от влизане в сила на решението за прекратяване на брака и определяне на режим на контакт - 17.02.2021 год. до датата на завеждане на изпълнителното дело 15.06.2021 год. са изминали почти 4/четири/ месеца, през което време той не е виждал и чувал синът си, и е нямал контакт с него, въпреки отправените многобройни молби към майката Т.К. за съдействие да види и чуе детето си, въз основа на което обстоятелство е взел решение да се възползва и от правната възможност за водене на изпълнително производство. Твърди, че и към момента на депозиране на възражението - вече почти 7/седем/ месеца след завеждане на изп. дело №3095/2021 год. по описа на СИС при ВРС Т.К. не изпълнява определения от ВРС режим на лични отношения между детето и баща му. Твърди, че на 05.09.2021 год. не е започнало изпълнението на поисканите от бащата дни през лятната ваканция на детето. Въпреки молбите отправени към майката Т.К. да осигури детето, същата не е предоставила на бащата възможност да види детето през лятната му ваканция. На 06.11.2021 год. /първа седмица от месеца/ НЕ Е ОСЪЩЕСТВЕН режим на лични отношения съобразно Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3548/2020 год. по описа на PC-Варна между бащата и детето. В 10:00 часа на 06.11.2021 год.

2 бащата П. Ж. Ж. е бил на адреса, на който следва майката Таня Костодинова да осигури присъствието на детето, а именно: гр.Аксаково, ул. „Слави Дойчев“ №1, но на адреса детето не е намерено. Жалбоподателят твърди, че бил възпрепятстван да се възползва от правото си на личен контакт с детето за периода от 10:00 часа на 30.12.2021 год. до 12:00 часа на 03.01.2022 год. представляващ втората половина през коледната ваканция на детето за 2021 год., предоставен му въз основа на гореописания Изпълнителен лист за личен контакт с детето от майката Т.К., която му заявила, че няма да му предостави възможност да се види с детето. Излага, че не е успял да се види със сина си и на именния му ден - 6/шести/ януари 2022 год./четна година/, тъй като майката Т.К. не е предоставила детето на адреса и е заявила, че няма да му разреши да се вижда с детето. Твърди, че към настоящия момент няма контакт и не може да осъществява режим на лични отношения съобразно Изпълнителен лист, тъй като майката не осигурява присъствие на детето на адреса, от който следва бащата да го взема и изразява и заявява несъгласие детето да се вижда с баща си. Въпреки многократно правените опити да бъдат проведени с майката Т.К. разговори относно осъществяването на режима на лични отношения между бащата и детето и отправяните молби за предаване на детето, същата не се отзовава и не съдейства да предостави на бащата възможност да се види със сина си. Предвид гореизложеното счита, че с поведението си Т.К. е станала причина и е дала повод, както за завеждане, така и за водене на изпълнително дело № 3095/2021 год. по описа на СИС при ВРС, както и, че е отговорна за направените по същото разноски.

Приложени са и мотиви на ДСИ, в които се излага, че след преценка на приложените писмени доказателства, на 30.08.2021 г. е изготвено постановление за разноски по изп. д. № 3095/2021г., като дължимите такива от длъжника Т.С. Ж.а, са определени както следва: Държавната такса по чл.

30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за образуване на изпълнително дело е в размер на 24 лв.; на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, защита и съдействие, извършване на действия извън посочените в т. 2 от Наредбата № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения, адвокатски хонорар е намален от 500 лв. на 400 лв..

Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

Производството по изп.дело №3095/2021г. по описа на ДСИ при СИС към ВРС е образувано по молба на адв. Ж.К. - АК-Варна, в качеството на пълномощник на П. Ж. Ж., и въз основа на изпълнителен лист № 261510, изд. на 24.02.2021 г. по гр. д. №3548/2020 г. по описа на ВРС, за определен режим на лични отношения на бащата П. Ж. Ж. с детето Богомил Павлинов Ж., описан в изпълнителния лист.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 3

26.07.2021г. В нея са описани както определения от съда режим на лични отношения на бащата с детето, така и присъдените суми за образуване на изп. дело - 24 лв., съгл. ТЗДТ и адвокатски хонорар в размер на 500 лв.

В депозираната от 30.07.2021 г. молба, Т. СЛ. К. излага, че не препятства осъществяването на определения от съда режим на личен контакт, като прави и възражения за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за образуване на изпълнителното дело и за адвокатски възнаграждения.

В отговор на молбата, взискателят моли съдебния изпълнител да предприеме принудителни действия за събиране на направените разноски в изпълнителното производство.

С разпореждане от 21.01.2021г. на ДСИ е назначен психолог от „Агенция за закрила на детето", който да представи становище по изпълнителното дело.

След преценка на приложените писмени доказателства, на 30.08.2021г. е изготвено постановление за разноски по изп. д. № 3095/2021г., с което разноските, дължими от длъжника Т.С. Ж.а, са определени както следва:

1.Държавната такса по чл. 30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за образуване на изпълнително дело е в размер на 24 лв.; 2.На осн. чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, защита и съдействие, извършване на действия извън посочените в т. 2 от Наредбата № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения, адвокатски хонорар е намален от 500 лв. на 400 лв..

Съобщението за изготвеното Постановление за разноски е редовно връчено на длъжника на 15.09.2021г. –чрез пълнолетен роднина, живеещ на адреса призоваване.

На 20.09.2021г. срещу него е постъпила жалбата, по която се развива и настоящото производство.

При така установеното съдът, съобрази следното:

Според разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба доколкото е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес, е допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

С обжалваното Постановление за разноски от 30.08.2021г. по изп. д. № 3095/2021г. /стр.21/, дължимите такива от длъжника Т.С. Ж.а, са определени както следва:

-Държавната такса по чл. 30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за образуване на изпълнително дело - 24 лв..

-адв. Възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, защита и съдействие, извършване на действия извън посочените в т. 2 от Наредбата № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения, адвокатски хонорар -400 лв.

4

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи отговорност и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън поведението на длъжника.