Определение № 1254 от 19.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1254 гр. София, 19.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасов

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Д. Д. Касационно гражданско дело № 20238002102019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1444/22.02.2023 година, подадена от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София и касационна жалба с вх. № 1597/28.02.2023 година, подадена от М. В. К. лично и като законен представител на малолетните Д. М. К. и К. М. К., а също така и от К.

М. К., двете срещу решение № 26/25.01.2023 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 733/2022 година.

С обжалваното въззивно решение частично е изменено и частично е потвърдено първоинстанционното решение № 232/11.02.2022 година на Окръжен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 1335/2021 година, в резултат на което „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр.

София е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на М. В. К. сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на дъщеря му Н. М. К., настъпила при реализирано на 15.07.2018 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018 година до окончателното плащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 180 000.00 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение са 1 отхвърлени предявените от М. В. К. като законен представител на малолетните Д. М. К. и К. М. К. и от К. М. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумите от по 30 000.00 лева на първите двама и от 40 000.00 лева на третата, представляваща обезщетение за претърпени от смъртта на Н. М. К.-еднокръвна сестра на първите двама и внучка на третата, настъпила при реализирано на 15.07.2018 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018 година до окончателното плащане.

В подадената от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Апелативен съд Пловдив, в осъдителната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявеният от М. В.

К. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде отхвърлен в цялост. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив в тази му част по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба М. В. К. е подал отговор на същата с вх. № 2461/28.03.2022 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 26/25.01.2023 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 733/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

В подадената от М. В. К. лично и като законен представител на малолетните Д. М. К. и К. М. К., а също така и от К. М. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Апелативен съд Пловдив, в отхвърлителната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените 2 правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъдат уважени, така както са предявени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по тази касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София е подал отговор на същата с вх.

№ 3403/27.04.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 26/25.01.2023 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 733/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 06.02.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1444/22.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

М. В. К. лично и като законен представител на малолетните Д. М. К. и К. М. К., а също така и К. М. К. са били уведомени за обжалваното решение на 03.02.2023 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 1597/28.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Пловдив 3 е приел, че при преценка на критериите, характеризиращи от субективна страна преките последици от емоционален и психически характер по отношение на М. В. К. от смъртта на дъщеря му, както и от обективна страначе починалата Н. М. К. е била в детска възраст-на 13 години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата възраст, била най-тежката загуба за родител и съобразно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, въззивната инстанция намирала, че К. бил претърпял психически, морални болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи имуществено изражение в размер на 50 000.00 лева. Претенцията в останалата й част-до размера на сумата от 180 000.00 лева се явявала неоснователна, с оглед единствено съвпадащите показания на двете разпитани по делото свидетелки, че контактите между бащата и починалото му дете не били чести, както и с оглед факта, установен по съдебен ред, че М. В. К. не бил плащал издръжка за ненавършилото си пълнолетие дете за продължителен период от време, което действително сочело на известна дезинтересираност.

Претенцията за разликата над 50 000.00 лева се явявала неоснователна съобразно преценката за връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение. Правилна била преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на претенциите на малолетните ищци Д. М. К. и К. М. К. и на ищцата К. М. К. за обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната сестра и внучка. Действително смъртта на родственик водела до негативни психоемоционални последици, имащи характер на неимуществени вреди. С актуалната съдебна практика се признавала и активна легитимация на други лица, извън най-близкия кръг лица, според ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/24.09.1969 година, в частност на настоящия казус-на братята и сестрите и прародител, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпила смърт на лице от посочения кръг. С ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС били изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като било обявено за изгубило сила ППВС № 2/1984 година ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/24.09.1969 година.

Непротиворечиви и категорични били данните по делото относно 4 фактическите обстоятелства: детето Н. М.а К. било дете от първи брак на М.

В. К. със свидетелката М. Н.. Претендиращите обезщетение деца Д. М. К. и К.

М. К. са деца от съвместното съжителство на М. В. К. и свидетелката К. Д.а.

По силата на бракоразводното решение упражняването на родителските права спрямо Н. М.а К. било предоставено на майката и същото били живяло при нея. Децата Д. М. К. и К. М. К. живеели с родителите си-М. К. и К. Д.а. Т. е. факт било, че претендиращите обезщетение Д. М. К. и К. М. К. не били живеели заедно с Н. М.а К., не били отглеждани и възпитавани в една и съща социална среда. Липсвали каквито и да било доказателства за създадена помежду им привързаност. Единствените доказателства по повод отношения между децата били показанията на свидетелката М. Н., която твърдяла, че между Д. М. К. и К. М. К. и Н. М. К. не били осъществявани контакти. Не можели да бъдат ценени в тази насока като гласни доказателства показанията на К. Д., тъй като същата била майка, съответно-законен представител на малолетните Д. М. К. и К. М. К.. В това й качество‑на законен представител на ищците, качеството й на свидетел били несъвместимо и недопустимо.

Освен това, според детските психолози, детето съзрявало емоционално към 4годишна възраст, която възраст била навършена от Д. М. К. (същият бил на 6 години), но не била достигната от К. М. К. (която била само на 2 години).

Затова нямало как да се приеме, че между децата Д. М. К. и К. М. К. и починалата Н. М. К. била установена особено близка връзка, надхвърляща обичайната, като дори не е установено наличието на традиционно поддържаната в българския бит фамилна близост. По отношение претенцията на ищцата К. К. гласните доказателства били идентични-както свидетелката М. Н., така и свидетелката К. Д., установяват, че ищцата К. била поддържала контакти със своята внучка‑ Н. М. К., като свидетелката Н. депозирала показания, че била водела дъщеря си Н. при бабата. Изключението, обаче, определено чрез мотивната част на ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС, подлежала на доказване посредством всички допустими доказателствени средства. Отчитайки обичайните житейски фамилни отношения, описаните от двете свидетелки отношения не доказвали наличието на такава връзка, която по изключение да надхвърля рамките на традиционно установените в националния ни бит отношения между баба и внук. В традиционните за българското общество 5 семейни отношения децата и възходящите по права линия от втора степен били част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но в случая липсвали конкретни житейски обстоятелства, при които привързаността да била станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да била причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следвало да се преценява въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следвало да се присъди само тогава, когато от доказателствата можело да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендирало обезщетение, било провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съществено отличаваща се от установената и били настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Затова, като бил стигнал до извода, че наличието на изключително силна емоционална връзка, отличаваща се от обикновено установената такава, водеща до по-висок интензитет и продължителност на търпените от ищцата К. болки и страдания от смъртта на близък родственик, не била доказана, първоинстанционният съд бил обосновал правилно извод за неоснователност и на предявения от К. М. К. иск. Във връзка с това въззивният съд е приел за неоснователно възражението на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД гр. София по чл. 51, ар. 2 от ЗЗД, основаващо се на това, че починалата Н. М. К. е пътувала без поставен обезопасителен колан и за началната дата на дължимата се лихва за забава.