Определение № 208 от 07.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000556 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано по молба с вх. № 3176 от 21.04.2023 г. от адв. П. К. пълномощник на И. Д. П. и на В. А. Ц., за изменение на решение № 74/01.03.2023 г., постановено по в.т.д. № 556 от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за присъдените в полза на страните разноски като увеличи размера на дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение за безплатно осъществената във въззивното производство адвокатска защита на ищците съобразно с защитавания материален интерес и включвайки възнаграждение за представен отговор на въззивната жалба на ответното застрахователно дружество.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от ответника З. к. „Л. И.“ АД с което се изразява становище, че молбата е неоснователна.

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.

В решението си въззивният съд, вземайки предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна помощ, че защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на 1 процесуалния представител на ищеца – адвокат П. К. от *АК е определели размера на адвокатското възнаграждение съразмерно с присъденото в полза на ищците обезщетение, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действащи към датата на сключване на договора за правна помощ и към датата на последното съдебно заседание по делото – 02.11.2022 г., определяйки го в общ размер от 1776 лева с включен ДДС.

Размерът на възнаграждението е изчислен неправилно поради следното:

Съгласно с правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая адвокат К. е представлявала и защитавала безплатно двамата ищци, поради което възнаграждението следва да се определи за защитата на всеки поотделно.

Според материалния интерес – 45 000 лева, за процесуалното представителство и защита на ищцата И. П. дължимото възнаграждение за безплатно представляващата я адвокат К. възлиза на 2256 лева с включен ДДС /1880 + 376/. За защитата на другия ищец В. Ц., при материален интерес във въззивното производство – 2000 лева, дължимото възнаграждение е 444 лева с включен ДДС /370+74/. Така общото дължимо възнаграждение за осъщественото от адвокат К. процесуално представителство и защита на двамата ищци във въззивното производсво възлиза на 2700 лева с включен ДДС /2256+444/ и в този смисъл следва да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските. Неоснователно е искането на молителя да бъде добавено и възнаграждение за изготвения отговор на подадената от ответника въззивна жалба. Такова би се дължало извън случая на осъществено процесуално представителство в това производство – арг. от чл.

9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Неоснователно е от друга страна заявеното от предсавителя на ответника възражението, че към размера на възнаграждението не следвало да се добавя ДДС, въпреки че по делото е установено, че представляващият страната адвокат е регистриран по ДДС. Предвиденият в § 2а ДР на Наредба № 2

1/09.07.2004 г. начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в които размерът на възнаграждението се определя от съда.

В съответствие с изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя решение № 74/01.03.2023 г., постановено по в.т.д. № от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за присъдените в полза на страните разноски, като:

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Д. К. от *АК, допълнително сумата от 924 лева към присъдената сума от 1776 лева с включен ДДС или общо 2700 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съразмерно с уважения размер на предявените искове, за осъществено безплатно процесуално представителство на И. Д. П. и В. А. Ц. в производството по в.т.д. № 556 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3