Решение № 9821 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9821 гр. ., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110147832 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „.+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са възникнали увреждания по застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 202,82 лв., в какъвто размер е определено и заплатено обезщетение на застрахованото лице, поради което в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски. Твърди, че причина за ПТП е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно по път 181 в посока от с. . към с. ., обл. ..

Следователно, виновен за настъпването на щетите бил ответникът, чието задължение било да поддържа републиканските пътища, включително да обезопасява пътното платно и да поддържа последното в изправно състояние.

Поддържа, че и след покана от 23.12.2021 г., ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира изплащането й в пълен размер, с включените ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателното й изплащане.

1

В срока за отговор на исковата молба ответникът . „.“ оспорва исковете по основание и размер, като счита, че настъпването на ПТП при описания в исковата молба механизъм не се установява от представения протокол за ПТП, който бил непълен и неточен и не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на събитието, тъй като съставителят не е присъствал при настъпване на произшествието. Не било спазено изискването на Наредба № I167/24.10.2002 г. за изготвяне на снимков материал на произшествието, като не били представени и фотоснимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Не било ясно дали водачът се е движил със съобразена с пътната и метеорологична обстановка скорост и дали е бил проверяван за употреба на алкохол или други упойващи вещества. Сочи, че не били събрани доказателства от застрахователя за наличие на изключен застрахователен риск.

В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования от ищеца автомобил, изразяващо се в несъобразяване с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, без изложени твърдения какво е било конкретното поведение на горния водач.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. С оглед наведеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже по делото твърдяното от него поведение на водача на застрахованото МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите.

2

От представените по делото писмени доказателства – подписана застрахователна полица и Общи условия, се установява, че към датата на събитието между ищеца и собственика на автомобила е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.+“. От показанията на свидетеля И. Д. Ш., които съдът кредитира като последователни и логични, се установява механизмът на ПТП – попадане в „тясна, дълга и много дълбока“ дупка извън населено място, 1,2 км след с. .. Свидетелят изяснява, че дупката е била непосредствено след завой, без видимост, и не е могла да бъде избегната поради насрещно движение. Съгласно заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, констатираните повреди (предни и задни десни гуми и джанти) съответстват на описания механизъм. Вещото лице установява, че действителната стойност на вредите по средни пазарни цени възлиза на 368,66 лв., което надхвърля платеното от ищеца обезщетение. Обичайните ликвидационни разноски са определени от вещото лице в диапазона 15 – 25 лв.

Съдът намира, че обстоятелствата относно датата и мястото на ПТП, собствеността на автомобила и извършеното плащане се доказват напълно в хода на съдебното производство чрез съвкупен анализ на показанията на свидетеля И. Д. Ш., застрахователната полица и Общите условия, предоставени от ищеца, както и приложените към исковата молба писмени доказателства – ликвидационен акт и преводни нареждания, които съдът е приел по делото и цени изцяло.

При тези доказателства съдът намира твърденията за осъществено непозволено увреждане за доказани. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а разпоредбата на чл.

49 ЗЗД предвижда отговорност за възложителя на работа за вреди, причинени от негови служители. Ответникът АПИ, в качеството си на орган, стопанисващ републиканската пътна мрежа, има законово задължение да поддържа пътищата в състояние, безопасно за движение. Бездействието по отстраняване или сигнализиране на препятствието (дупката) съставлява противоправно поведение. В хода на производството ответникът, в чиято доказателствена тежест бе доказването на възражението за съпричиняване по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, не ангажира доказателства за последното, а именно - за движение с несъобразена скорост, а същевременно от показанията на свидетеля се установи отсъствието на обективна възможност за реакция. По изложените съображения, съдът намира, че исковата претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена в претендирания размер.

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от 3

Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми следва да бъдат посочени и присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Разноските включват 50 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, 50 лв. депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение в минималния размер от 400 лева. С оглед изложеното по отношение на настоящата валута в Република България, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 434,60 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА . „.“, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул. „.“ № 3, да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., бул. „.“ № ., по иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 111,37 евро, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „.+“ обезщетение по щета № 44012132134064 за застрахователно събитие, настъпило на 16.11.2021 г., около 10:00 ч., на републикански път 181 (с. . – с. .), в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата от 01.10.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 434,60 евро, разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4