Решение № 466 от 28.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Варна, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Х. като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100500365 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 9969/09.12.2024 г., подадена от Прокуратурата на Република България срещу решение № 4250/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 4007/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 31-ви състав, в частта, с която въззивникът е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. И. П. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е образувано и водено ДП № 143/2023г. на 04 РУ на МВР Варна и преписка на ВРП № 5279/2023г. производството по което е било прекратено поради недоказаност, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 03.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

В ъ в въззивната жалба жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Поддържа, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Държавата не носи отговорност за претърпените от ищеца вреди. В тази връзка сочи, че досъдебното производство № 143/2013 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследването, от разследващия полицейски орган и Прокуратурата единствено е уведомена писмено за вече образуваното производство. При това положение определеният наблюдаващ прокурор не е имал възможност за преценка законосъобразността на действията по 1 образуването на делото, нито е могъл да прекрати същото преди изготвяне на заключението на назначената химическа експертиза, предвид наличието на първоначални данни за извършено от ищеца престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (съобразно показанията на техническото средство, с което той е бил изпробван за употреба на наркотични вещества). Сочи, че ищецът изобщо не е бил привлечен като обвиняем по наказателното производство, липсва незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение, поради което поради което не е възникнало правото му на иск по ЗОДОВ. Счита за неотносима цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, според която отговорността на държавата може да бъде ангажирана и преди лицето да бъде привлечено като обвиняем, тъй като същата касае приложението на НПК преди измененията му от 2017 г., когато са съществували процесуалните фигури на „уличено лице“ и „заподозрян“. Поддържа, че при действащия процесуален закон, според който наказателното производство не се образува срещу конкретно лице, обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличането на лицето като обвиняем и едва след конституирането му като такъв спрямо него може да се предприемат мерки за процесуална принуда, то да бъде оправдано или наказателното производство срещу него да бъде прекратено, респ. да му бъдат причинени вреди, подлежащи на репариране по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отделно твърди, че предприетите спрямо ищеца мерки, които съдът е приел за вредоносни - съставяне на АУАН, изземване на СУМПС и контролния талон към него, както и задържането в полицейското управление, са наложени от административнонаказващия орган, Прокуратурата не е имала отношение към тях и не носи отговорност за евентуално причинените вреди от принудителните административни мерки.

С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, както и за ревизиране на решението в частта за разноските като последица от уважаването на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. И. П. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез прокурор З... З..., поддържа въззивната жалба. Допълва, че деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изразява в управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, като тази употреба следва да бъде установена по надлежния ред, какъвто не е нито извършеният пътен тест за дрога, нито фишовете от лабораторни изследвания на ищеца. Такъв надлежен ред представлява назначената по ДП експертиза, поради което прокуратурата законосъобразно е изчакала резултатите от нея, за да направи обоснован извод за липса на извършено престъпление и да прекрати на това основание наказателното производтсво. Счита, че при тези условия прокуратурата е действала при обвързана компетентност на резултатите от техническата среда и липсва осъществен деликт.

Въззиваемият, чрез адв. С. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение, срещу размера на което въззивникът релевира възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът констатира следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. И.

П. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 22000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е образувано ДП № 143/2023 г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР-Варна и пр.преписка № 5279/2023г. по описа на РП-Варна, производството по което е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва от датата на исковтаа молба - 03.04.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.04.2023 г., около 15:20 ч., в гр. Варна, кв. Аспарухово, на ул. „Н... б...“, посока „Аспарухов мост“, докато управлявал лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № В..., бил спрян за проверка от полицейски служители към 04 РУ при ОД на МВР-Варна. При проверката му бил извършен тест с техническо средство Drug test 5000 с фабр. № ARKA 0045, който отчел положителен резултат за канабис и му бил съставен АУАН за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Той пожелал да даде кръв и урина за изследване, за което му бил издаден съответен талон и полицейските служители го отвели във ВМА-Варна, където дал въпросните проби. След това бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, били снети регистрационните табели на МПС и иззети СУМПС и контролния талон към него за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било образувано и ДП № 143/2023 г. Твърди, че по собствена инициатива на 19.04.2023 г. си направил изследвания за употреба на наркотични вещества в две лаборатории, резултатите от които били отрицателни. Представил същите по досъдебното производство, както и по адм. д. № 1100/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по негова жалба срещу заповедта за наложените му ПАМ, но тези изследвания не били взети предвид от решаващите органи. Едва след като излязъл резултатът от кръвната му проба от ВМА-Варна с постановление от 22.11.2023 г. ДП било прекратено, а по посоченото адм.дело било постановено решение от 19.12.2023 г., с което обжалваната заповед била отмнена.

Поддържа, че в продължение на осем месеца не е можел да изпълнява трудовите си задължения като шофьор, поради което бил освободен от тази длъжност със заповед на работодателя му от 24.04.2023 г., а липсата на доходи го принудила да изтегли потребителски кредит в размер на 20 000 лв. През този период бил притеснен, уплашен, психически разстроен и стресиран поради дискредитирането на доброто му име в обществото. Отделно се чувствал безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността да бъде осъден без вина. Били накърнени моралните му ценности и социалното му общуване, човешкото му достойнство било унизено от неспаведливо повдигнатото му обвинение; било отнето спокойствието му и нормалния му сън. Поддържа, че претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, прихически и психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното му задържане под стража за 24 часа и лишаването му от право на управлява МПС, довело до освобождаване от работа поради невъзможност да упражнява 3 професията си. Счита, че Прокуратурата е материално легитимирана да отговаря за вредите, доколкото действията на органите по разследването са извършени под ръководството й. Позовава се на чл. 7 от ЗОДОВ в тази връзка.

Счита, че справедлив еквивалент на претърпените от него вреди е търсената с иска сума от 22 000 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Счита, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността му, понеже ищецът изобщо не е бил привлечен като обвиняем по образуваното ДП и отделно няма доказателства, че последното е прекратено с влязло в сила постановление. Възразява, че сочените като вредоносни действия, вкл. съставяне на АУАН, отнемане на СУМПС, снемане на рег. табели на МПС и издаване на заповед за ПАМ, са извършени от трети лица (органи на МВР) и той не носи отговорност за тях.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ДП и освобождаването на ищеца от работа, както и тегленето на кредит. Сочи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по негова инициатива, с отправено от него преди 18.04.2023 г. предизвестие до работодателя, както и че кредитът е отпуснат при наличието на доказани негови доходи, служещи за обезпечение. Изтъква също, че през 2020 г. ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК – държане на наркотични вещества (марихуана и метамфетамин) без надлежно разрешително по ЗКНВП, респ. не е бил с безупречна репутация и добро име в обществото, които да са били нарърнени именно от воденото срещу него ДП.

Твърди, че участието на ищеца в ДП е сведено до минимум и спрямо него не са прилагани никакви мерки за процесуална принуда. Счита, че ДП е продължило разумен срок – 7 месеца, като тази продължителност е обусловена от необходимоо технологично време за изготвяне на заключението по назначената химическа експертиза. Оспорва иска и по размер.

С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за сумата от 1 500 лв. и е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер от 22 000 лв. Решението в отхвърлителната му част е влязло в законна сила (същото е обжалвано от ответника и образуваното производство по жалбата в тази й част е прекратено с влязло в сила определение № 1351/13.03.2025 г. по настоящото дело).

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а се установява и от материалите по приобщеното досъдебно производство № 143/2023 г. по описа на 04 РУ-Варна, пр.пр. № 5279/2023 г. на Районна прокуратура-Варна, част от които са приложени и към исковата молба, че на 18.04.2023 г., около 15:33 ч., в гр. Варна, на бул. „Н... б...“, посока „Аспарухов мост“, е спрян за проверка от мл. автоконтрольор към 04 РУ при ОД на МВР-Варна лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег. № В....

На водача Е. И. П. е извършен тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drеger Drug test 5000 с фабр. № ARKA-0045, проба с пореден № 251, който е отчел положителен резултат за канабис. Тези обстоятелства за описани в докладна записка от 18.04.2023 г., съставена от мл.

4 инспектор Д... П..., както и в нарочен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от същата дата, последният подписан и от проверяваното лице.