Решение № 2671 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110157350 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Т. С. против „фирма” ЕАД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1295.12 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода м. 10.1997г. до м. 11.2001г., сумата от 421.91 лв., представляваща законна лихва до 06.02.2002г., както и сумата от 34.34 лв., представляваща разноски от за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 02285/2002г. на СРС, 63 с-в.

Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 11.06.2002г., издаден по гр. д. № 02285/2002г. на СРС, 63 с-в срещу наследодателя на ищеца – Пл. Т. П..

Видно от представеното удостоверение за наследници ищцата П. Т. С. е единствен наследник на Пл. Т. П..

Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № (номер) на ЧСИ Д..

1

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По делото не са спорни между страните релевантни факти, че наследодателят на ищеца е бил потребител на ТЕ и че през исковия период между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на ТЕ за топлоснабдения имот; че стойността на доставената ТЕ възлиза на процесните суми.

С оглед отделянето на фактите, описани по – горе, като ненуждаещи се от доказване, спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.

Видно от събраните по делото доказателства, изпълнителният лист по ч. гр. д. № 02285/2002г. на СРС, 63 с-в, е издаден на 11.06.2002г.

На 06.07.2011г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.

На 05.08.2011г. ЧСИ е наложил възбрана върху банковите сметки на наследодателя на ищцата по настоящето дело.

С постановление от 08.05.2013г. ЧСИ е наложил възбрана върху притежавания от П. недвижим имот.

Видно от постановление от 31.01.2023г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че изпълнителното дело е перемирано, а вземането погасено по давност.

На първо място следва да се отбележи, че още между издаването на изпълнителния лист на 11.06.2002г. до датата на подаване на молба за образуване на изпълнителното дело на 06.07.2011г. са изтекли повече от три години. Действително, видно от приложения изпълнителен лист и направеното върху него отбелязване, преди образуване на изп. д. № (номер) на ЧСИ Д., между наследодателя на ищцата и ответника се е водело друго изпълнително дело, което е било прекратено поради настъпила перемпция на 30.07.2010г. В тази връзка обаче липсват каквито и да било твърдения от страните, нито са ангажирани съответните доказателства. Ето защо, за пълнота на изложението, следва да се отбележи следното.

След наложената възбрана върху притежавания от П. недвижим имот на 08.05.2013г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ето защо, основателни са твърденията на ищеца за настъпила перемпция.

Съдът счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона на 08.05.2015г., с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, което 2 в случая е извършено на 08.05.2013г. – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно значение относно прекъсване на давността е обстоятелството, дали и кога е издавано постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно действие, а не конститутивно.

Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в изпълнително производство съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера.

Действително съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да бъде извършено след изтичане на давността. Давността се счита прекъсната от датата на молбата за извършването му. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на молбата съдебния изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да извърши поисканото изпълнително действие. В настоящия случай обаче такива доказателства липсват. След наложената възбрана на 08.05.2013г. не са поискани, нито са извършвани изпълнителни действия.

Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, 3 набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

Между наложената на 08.05.2013г. възбрана от ЧСИ върху собствен на наследодателя на ищеца недвижим имот и датата на образуване на настоящето дело на 24.10.2022г. са изтекли повече от 3 години, поради което вземането е погасено по давност на 08.05.2016г.

Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съдът не възприема възражението в писмения отговор на ответника, че за изпълнителното дело следва да намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което съдът на-мира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му.

С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 551.80 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, от които 151.80 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски районен съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че П. Т. С., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) не дължи на „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), сумата от 1295.12 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода м. 10.1997г. до м. 11.2001г., сумата от 421.91 лв., представляваща законна лихва до 06.02.2002г., както и сумата от 34.34 лв., представляваща разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 02285/2002г. на СРС, 63 с-в срещу Пл. Т. П. - наследодател на ищцата.

ОСЪЖДА (фирма) ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес) да заплати на П. Т. С., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 551.80 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5