Решение № 1065 от 16.07.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. Велико Търново, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101364 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Й. А. А. срещу „А. Б. Б.” ЕООД, с която се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл. 6.2 от договор за паричен заем „Кредирект“ № 415104 от 25.4.2020 г., сключен със „***“ ООД, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 068.57 лева, платена без основание.

Ищцата твърди, че на 25.4.2020 г. между нея и „***“ ООД е сключен договор за паричен заем, по силата на който е получила сумата от 800.00 лева при 40.05 % фиксиран лихвен процент, 47.9 % годишен процент на разходите и 12-месечен срок за погасяване. Заявява, че съгласно договора е следвало в срок от 3-дневен срок да предостави на кредитора обезпечения под формата на банкова гаранция или поръчител, както и че при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 1.068.57 лева. Сочи, че за нея е било невъзможно да предостави обезпечение, поради което въпросната неустойка е начислена към общото й задължение и е разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главницата и лихвата. Твърди, че е изпаднала в забава при погасяване на задълженията си, поради което кредиторът е продал вземанията си ответника „А. Б. Б.“ ЕООД, именно на когото тя е платила сумата от 2.305.00 лева. Счита, че клаузата, уреждаща дължимостта на неустойка в размер на 1.068.57 лева е нищожна, а заплатената въз основа на нея сума е недължимо платена.

Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че процесният договор е действителен, като сключен според разпоредбите на чл. 10, 11 и 22 от ЗПК. Сочи, че ищцата не е изпълнила в срок задълженията си по договора, както и че вземанията на кредитора по него са му прехвърлени с договор за цесия от 13.1.2022 г.

1

В проведеното открито заседание страните не изпращат представители, като с писменa молба процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства е видно, че на 25.4.2020 г. между Й. А. А. и „***“ ООД е сключен договор за паричен заем „Кредирект“ № 415104, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 800.00 лева, която последната е следвало да върне на 12 месечни вноски в срок до 26.4.2021 г. при фиксирана лихва в размер от 40.05 % и годишен процент на разходите от 47.90 %.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояването на заемната сума да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер от 1 068.57 лева, начислена автоматично и включена в погасителната вноска.

Установява се, че впоследствие вземанията по договор за паричен заем „Кредирект“ № 415104/25.4.2020 г. са прехвърлени на ответника „А. Б. Б.“ ЕООД.

Установява се също, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е изплатила сумата от 2 305.00 лева.

Сключеният между Й. А. А. и „***“ ООД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

Съдът намира, че оспорената клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение действително се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т.е. в случая кредиторът се „обезпечава” и „обезщетява”, а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на задължението си. От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на вземанията си, но след изтичането на 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ - следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от неустоечната клауза. Противно на уговореното, учредяването на надлежно 2 обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми. Т.е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.

С оглед на горното, съдът намира, че искът за установяване нищожността на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение е основателен.

С оглед извода за основателност на обуславящия иск, основателен се явява и искът за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 068.57 лева, тъй като същата е платена без основание – въз основа на нищожна уговорка.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски за производството в размер на 100.00 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. Д. Г. възнаграждение за процесуално представителство на ищцата, което съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът определя в размер от 400.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 6.2. от договор за паричен заем „Кредирект“ № 415104/25.4.2020 г., сключен между Й. А. А. и „***“ ООД, по предявения от Й. А. А., ЕГН ********** срещу „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133 иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133 да заплати на Й. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 1 068.57 /хиляда шестдесет и осем лева и петдесет и седем ст./ лева, платена без основание.

ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133 да заплати на Й. А. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 100.00 /сто/ лева – разноски в производството.

ОСЪЖДА „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133 да заплати на Д. Г. от АК – Ловеч, с личен номер 1900017355, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3