Решение № 6962 от 04.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6962 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110142822 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Я. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул."Х Д." № .. срещу С О, гр. София, ул."М" № 33, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - за сумата от 5000 лева, заявен като частичен от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 750 лева, заявен като частичен от 3000 левазаконна лихва за периода 11.01.2019 г. - 21.07.2021 г.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК, след формулирано от ищеца искане, с протоколно определение от 08.02.2023 г. е допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване размера на същите от 5000 лв. на 20000 лв. за главница, съответно от 750 лева на 3000 лева за лихва за забава.

Ищцата твърди, че на 11.01.2019 г., около 07.30 часа, движейки се по десния тротоар на ул."Г", посока ул."Г И" в гр. София, стъпила върху неравност и паднала. Усетила ужасна болка в областта на дясната ръка. Прибрала се вкъщи с помощта на неин близък, като впоследствие съпругът й я завел на лекар, където след преглед, било установено чупване на 3 места на лъчевата кост в областта на китката на дясната й ръка. Ищцата твърди, че въпросната улица е общински път и е собственост на С О, която не е изпълнила задължението си да го ремонтира и поддържа за безопасно ползване.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът С О е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът счита, че искът е неоснователен и недоказан, при възражението за липса на причинна връзка. Евентуално поддържа, че предявеният размер е завишен и несъответстващ на действително претърпените вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли 1 исковете.

«Т Ц Т"» АД и "Т" ЕООД, конституирани в производството като трети лица помагачи на страната на ответника, считат, че предявените искове са неоснователни. Не оспорват, че са изпълнители по договор за зимно поддържане на територията на гр. София.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди), както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД - възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.);

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Тази отговорност възниква за възложителя, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно-обезпечителна функция, поради което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958 г. ).

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника, при условията на пълно обратно доказване.

Преди всичко, следва да се установи дали в случая е налице противоправно поведение на служител(и) на ответника, тъй като само при неговото наличие, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В настоящия случай, се установява по делото, че на 11.01.2019 г., около 7,30 часа, в гр.

София, на кръстовището на ул. "Ш" и ул. "Г", ищцата се спънала поради наличието на неравност на тротоара, загубила е равновесие и е паднала на земята, в резултат на което е получила следните увреждания: закрито многофрагментно счупване на дясната китка със счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост. На ищцата е извършена оперативна намеса, като е извършена остеоцентеза 2 на лъчевата кост с плака и заключващи винтове; парченцето отчупено от лакътната кост не е налагало оперативна корекция- остеоцентеза.

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П В И. и Д. Т. Б..

Св. И. разказва, че с ищцата имали уговорена среща около 7- 7,30 часа през 2019 г., няколко дни след И.ден, в заведение на ул.“Ш“. Понеже подранил за срещата, отишъл да я посрещне и наближавайки кръстовището на ул.“Ш“ и ул.“Г“, преди да пресече пешеходната пътека, ищцата се спънала, политнала напред, подхлъзнала се и паднала напред подпирайки се на ръцете си. Свидетелят й помогнал да се изправи, като тя му съобщила, че много я боли ръката. Обадил се на съпруга й, който я завел на лекар.

Свидетелят Б., чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, разказа, че поради силните болки в ръката, откарал съпругата си до Пирогов, където била прегледана като й били направени рентгенови снимки, от които се установило счупване на дясната ръка на лъчевите кости, които са в долната част на дланта. Ръката била стабилизирана с гипсова шина. След 10- я ден отишли отново в Пирогов за проследяване на възстановителния процес на ръката, като се установило, че то не протича правилно, поради което се налагало оперативно лечение. На ищцата е извършена операция и отново ръката била стабилизирана с шина. След извършената операция ищцата се възстановявала около месец, след което последвала рехабилитация, като до лятото активно продължавал възстановителния период.

През посочения период спряла да спортува, нямала физическата възможност да се обслужва сама в битов план, налагало се да бъде подпомагана в изписването на съдебни актове от секретарката си и съпруга си, поради естеството на съдийската работа.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани предвид тяхната последователност и логичност и съответствие на приобщения по делото доказателствен материал, както и предвид непосредствените им преки впечатления относно състоянието на ищцата.

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за факти от значение за предмета на доказване по делото е съобразена от вещите лица при изготвяне на изслушаните и приети по делото заключения на съдебно-медицинската експертиза. От същото се установява, че ищцата е получила следното травматично увреждане: закрито многофрагментно счупване на дясната китка със счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост и счупване на шиловидния израстък на лакътната кост. Според вещото лице механизмът на получаване на травмите е падане и подпиране на дясната ръка. Вещото лице посочва, че счупването на дясната китка, със счупването на шиловидните израстъци на двете кости на предмишницата, лъчевата на лакътната кости причинява трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като възможността от физическо натоварване на дясната ръка се възстановява в срок от 3,5- 4 месеца. Според вещото лице е било проведено съвременно и съобразено с характера на травматичното увреждане лечение. Според вещото лице в конкретния случай след първоначалното обездвижване, последвалата хирургична 3 корекция на счупването, имобилизация и рехабилитация оздравителният период е бил в срок от 5 месеца. Вещото лице, извършило личен преглед на ищцата посочва, че към настоящия момент функцията на ръката е възстановена на 90%, като установеният лек функционален дефицит, не е пречка за битовия живот и трудовата дейност на ищцата и се дължи на все още неотстранения имплант от лъчевата кост. Заключенията са изготвени компетентно, обосновано са и се възприемат от съда.

Следващата предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника е съществуването на уредено в закона задължение, общината като юридическо лице, да поддържа мястото, на което ищцата е претърпяла травматично увреждане в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците. Според ЗУТ тротоарите в населените места са част от уличната регулация и са публична общинска собственост. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

Чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. С тази законовата разпоредба на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа, разглеждана като съоръжена от посочените елементи в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на настилката, която създава опасност за пешеходците.

Ответникът не оспорва, че тротоарите са публична общинска собственост. С оглед на това и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че тротоарът на кръстовището на ул. "Ш" и ул. "Г", на който ищцата е претърпяла травматичното увреждане, е общинска собственост (публична общинска собственост).

От обстоятелството, че на тротоара на кръстовището на ул. "Ш" и ул. "Г", към момента на увреждането, е имало непочистен лед, се налага извода, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – С О за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, 4 ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно.

Така обоснования извод за осъществен фактически състав, придаващ на С О качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определена работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за поддържане на пътната мрежа или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице – С О – да сключва договор за поддържането на общинската пътна мрежа.