Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4261 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7204/2024
Вид
Решение № 4261
Подписан
01.11.2024
В сила
30.11.2024
Състав
Таня Аспарухова Георгиева - Точевска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. - Точевска Гражданско дело № 20245330107204 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.

Ищцата Т. Т. А., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „***“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. *, е предявила против „Креди Йес” ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, иск за прогласяване нищожността на клаузата от договор за паричен заем № *** към искане № *** от *** г., обективирана в чл. 8, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 466, 13 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ***към искане № ***от *** г., по силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата в размер от 500 лева, подлежаща на връщане в срок от 9 месеца. Сочи, че в договора е установен месечен лихвен процент по заема от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 319 %, като е посочено, че общата сума подлежаща на връщане е в размер от 586, 87 лева. Сочи, че с клаузата на чл. 6 от договора е установено задължение за обезпечение на кредита, при неизпълнение на което е установена неустойка в размер на сумата от 466, 13 лева. Сочи, че след включване на неустойката общият размер на задължението по договора е за сумата от 1 053 лева с размер на погасителната вноска от 117 лева. Счита клаузата на чл. 8 от договора за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради нееквивалентност на престациите. Твърди, че задължението за заплащане на неустойка не било включено в годишния процент на разходите, поради което се достига до заобикаляне на 1 разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Нарушен бил и принципът на добросъвестност и справедливост, поради това, че сумата на неустойката съставлявала около 80 % от стойността на договора, като така се стига до допълнително скрито възнаграждение по договора за кредит между двете страни. В подкрепа на това твърдение било и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план още при подписване на договора за кредит. Така предвидената неустойка излизала извън присъщите й функции и служила единствено като инструмент за неоснователно обогатяване. Същата не била уговорена индивидуално, което противоречало на разпоредбите на чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. С оглед изложеното, се моли за прогласяване на нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 689, 99 лева, обективирана в чл. 8 от договор за паричен заем № *** към искане № *** от *** г. Претендира разноски. В съдебно заседание пълномощникът на страната се явява и поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Счита предявения иск за неоснователен. Между страните бил сключен договор за паричен заем № *** от *** г., по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 500 лева, за срок от 9 месеца, с месечен лихвен процент 3, 330 % и ГПР в размер на 48, 319 %. В чл. 6 от договора била дадена възможност на заемателя да избере начините на обезпечаване на заема, като са посочени възможните варианти за това. В чл. 8 от договора била посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредставяне на исканото обезпечение в 3- дневен срок. Към договора били предоставени погасителен план и ОУ. Заемната сума от 500 лева била предадена в брой на ищцата чрез разходен касов ордер. По сключения договор, ищцата е направила 10 бр. плащания в общ размер на сумата от 986 лева, разпределени по задължения по договора, както следва: на 06.02.2023 г. – сума 117 лв., с която е погасена лихва в размер на 16,65 лв., главница – 48,56 лв. и неустойка – 51,79 лв.; на 10.03.2023 г. – сума 117 лв., с която е погасена лихва в размер на 15,03 лв., главница – 50,18 лв. и неустойка – 51,79 лв.; на 01.04.2023 г. – сума 50 лв., с която е погасена лихва в размер на 13,36 лв., главница – 0 лв. и неустойка – 36,64 лв.; на 11.04.2023 г. – сума 100 лв., с която е погасена лихва в размер на 11,64 лв., главница – 51,85 лв. и неустойка – 36,51 лв.; на 04.05.2023 г. – сума 100 лв., с която е погасена лихва в размер на 9,85 лв., главница – 53,57 лв. и неустойка – 36,58 лв.; на 07.06.2023 г. – сума 117 лв., с която е погасена лихва в размер на 8,01 лв., главница – 55,36 лв. и неустойка – 53,63 лв.; на 01.07.2023 г. – сума 101 лв., с която е погасена лихва в размер на 0 лв., главница – 57,20 лв. и неустойка – 43,80 лв.; на 09.08.2023 г. – сума 120 лв., с която е погасена лихва в размер на 9,10 лв., главница – 59,11 лв. и неустойка – 51,79 лв.; на 12.09.2023 г. – сума 114 лв., с която е погасена лихва в размер на 1,13 лв., главница – 61,08 лв. и неустойка – 51,79 лв.; на 02.11.2023 г. – сума 50 лв., с която е погасена лихва в размер на 2,10 лв., главница – 0 лв. и неустойка – 47,85 лв. Излага, че след последното плащане на 02.11.2023 г., плащанията са преустановени. Срокът за връщане на сумите по договора бил изтекъл на 30.09.2023 г., като останала частично неплатена погасителна вноска № 9. С извършените плащания по договора за кредит било направено погасяване на погасителни вноски от № 1 до № 8 включително оо погасителен план и частично плащане в размер на 49, 95 лева на погасителна вноска № 9, 2 съгласно погасителния план. Счита за неоснователни твърденията на ищцата за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за заем. Излага, че изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в Общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Същото било посочено и в предоставения на ищцата СЕФ. Ищцата била предварително запозната с последиците от непредставяне на обезпечение. Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора е индивидуално уговорена със заемателя. При сключване на договора за заем, страните действали в рамките на свободата на договаряне- чл. 9 ЗЗД и по тяхна воля са формулирали клаузата по чл. 8 от договора. С нея страните уговорили предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Заявява, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК. Уговорената в договора и търсена неустойка съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно обезпечение по него. Клаузата за неустойка не противоречи на закона и на добрите нрави, същата е изцяло законосъобразна и действителна. Сочи, че в договора за заем и общите условия изрично са посочени правата на заемателя от отказ от така сключения договор, както и от предсрочно прекратяване, като след като е установил, че не може да предостави исканите обезпечения, заемателят е могъл да се откаже от договора, като в този вариант клаузата на чл. 8 от договора за заем не би породила правно действие, предвид отлагателното условие, под което е поставена. Счита всички твърдения на ищцата за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си взема писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем № **от ***г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 500 лева, при следните условия: срок- 9 месеца, при фиксиран месечен лихвен процент- 3, 330 % и годишен процент на разходите- 48, 319 %, при общ размер на всички плащания- 586, 87 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 466, 13 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем, ведно с погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е 3 небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 319 %, а възнаградителната лихва (фиксиран месечен лихвен процент)- 3, 330 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 466, 13 лева (при отпусната заемна сума от 500 лева тя е почти приближава от стойността на кредита), като според тази норма към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително суми от по 51, 79 за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (гаранция, ипотека, залог, ценна книга) и срока за представянето му (тридневен), създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за 4 кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.