Решение № 148 от 13.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. ХАСКОВО, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20225600500124 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България Решение №

119/17.12.2021 година, постановено по гр.д. № 338/2021 година на РС Свиленград в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А сумата от

7246,37лв.за възнаградителна лихва за период от 20.08.2019г. до 20.07.2021г.за която сума е издадена Заповед № 260087/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №153/2021 г. по описа на PC Свиленград.

Във въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А се заявяват оплаквания за необоснованост,неправилност и незаконосъобразност.Извода на районния съд,че уговореният между страните лихвен процент противоречи на добрите нрави,тъй като е съобразен и е в рамките на трикратния размер на законна лихва е неправилен и незаконосъобразен. Същият е съобразен с разпоредбата на чл.19 ал.4 и 5 от ЗПК,поради което се явява дължим.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което да се уважи иска.

1

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна.

Разгледана по същество – жалбата се явява основателна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Пред РС Свиленград е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А , че А. Б.

Б. дължи 10336лв главница по договор за потребителски кредит, 18091,,28лв.възнаградителна лихва за периода 20.08.2019г. до 20.07.2026г., 1346,17лв. мораторна лихва за периода 20.09.2019г. до 16.02.2021г. Съдът е уважил иска за главница 9650лв., 113,53лв. мораторна лихва ,като е отхвърлил иска за възнаградителна лихва 18091,28лв. 20.08.2019г. до 20.07.2026г., поради противоречие с добрите нрави.

Въззивникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А е обосновал правния интерес от договор за потребителски кредит на стойност 10 000лв.,който поради неплащане на поредни вноски е обявил за предсрочно изискуем и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е издадена Заповед № 260087/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №153/2021 г. по описа на PC Свиленград.

Производството по установителния иск по чл.422 от ГПСК е образувано в хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

За да отхвърли иска за дължимостта на възнаградителната лихва в посочения размер,съдът е преценил че уговорената възнаградителна лихва надхвърля законната лихва за забава повече от три пъти.

Спорният момент се концентрира върху дължимостта на възнаградителна лихва определена в договора за кредит в размер на 36,21%.

Първоинстанционният съд е приел,че така фиксирания размер е над трикратния такъв на законната лихва от 10%. Следва да бъде споделен този извод на съда. Действително при определяне на ГПР от страна на кредитора формално е спазено изискването на чл.19 ал.1 и 4 от ЗПК, но по отношение на лихвения процент определен на 36,21% е налице несъответствие с добрите нрави.От друга страна посочването му като абсолютна стойност без да става ясно как точно е формирана и в какво съотношение участва в определянето на ГПР.

2

Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение.

Като краен подход при разрешаването на този спор следва да се отчете пълното съвпадане на фактическите и правни изводи на районния съд,подробното им мотивиране и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на въззивната инстанция,поради което не се налага излагане отново на мотиви и съдът препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,което води до оставяне на въззивната жалба на без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.

За участието на особения представител в производството на основание чл.47 ал.6 от ГПК вр. чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски ,които съдът определя в размер на 692лв. съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,които следва да бъдат заплатени от„БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 119/17.12.2021 година, постановено по гр.д. № 338/2021 година на РС Свиленград в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А клон България ЕИК204915054 да заплати на адвокат В.О. като особен представител адвокатско възнаграждение в размер на 692лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен сроск от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3