Решение № 260119 от 09.03.2021, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер 09.03.2021г., град

Дупница

IV, г.о.

Районен съд

– Дупница състав

09.02.

2021 на Година

Миглена Кавалова

В открито заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Юлия

Вукова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от гражданско

2202

2020 дело

№ по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от В.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си - адв. З.В. *** срещу

РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ – РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, представляван от Адрианополския Епископ – Евлогий - игумен.

Ищцата твърди, че с ответника са страни по сключен на

08.10.2018г. между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 / 08.10.2018г., по който тя заема длъжност ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител, но реално полагала своя труд като се грижела за животните на Манастира, като ги водела на паша, чистела обора и всичко свързано с тях. Твърди, че съвестно и стриктно изпълнявала задълженията си, като изпълнявала всичко каквото й е наредено и повече от година преди случая, който описва в искова молба, по която е образувано делото не е имала нито един почивен ден, независимо че е с ТЕЛК решение, което представила на работодателя при постъпването й на работа. Всяка сутрин излизала със стоката на Манастира, заедно с пастира Г. Станкев около 5.00-5.30ч. и вечер се прибирала след 21.00ч. С допълнително споразумение от 30.01.2019г. възнаграждението по договора й било анексирано и същото нараснало на 561 лв. месечно, като се увеличава с 1% за всяка година трудов стаж. На 25.09.2019г. вечерта след като прибрала стоката от паша заедно с животновъда, при тях дошъл представител на работодателя й, а това е лицето което им поставял задачите - Васил Кърдачки и на нея и на пастира, с който работела заедно забранил и на двамата да изкарват стоката на другата сутрин и ги изгонил, заявил им „висете отвънка“, имайки предвид пред обора, като избутал пастира навън. Погледнал я с подканящ поглед и тя излязла сама, за да не я блъска и нея, опитали да разберат защо е това поведение спрямо тях и спрямо нея в частност, но същият заявил общо, гледайки и жестикулирайки към двамата, че повече няма да ги пуска в обора и да ходим в счетоводството да се разбират.

След това й връчили заповед с формулирани въпроси от работодателя, на които въпроси подробно, обективно и точно отговорила и как била гонена и незаконно недопускана до работа от Кърдачки, но въпреки това Игумена нищо не предприел, за да разреши проблема. Отговора на поставените въпроси дала в общо обяснение с пастира Станкев, защото въпросите били еднотипни и към двамата, като и до ден днешен чака „да й се обадят“ както заявили. Няколко пъти й поднасяли документ - предварително изготвен от нейно име до Игумена на Манастира, наименуван „молба“, който категорично отказала да подпише след като се запознала със съдържанието на същата - да бъде прекратен трудовият договор по взаимно съгласие, след което няколко пъти била пращана да се разбере в счетоводството, не постигнали съгласие, ноември 2019 г. отново работила, до момента на депозиране на исковата молба в съда не е прекратено трудовото правоотношение между страните, описва подавани от нея сигнали до други институции, които сигнали ирелевантни за гражданскоправния, в частност – трудовоправен спор между страните, с който е сезиран съдът. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати на основание чл. 128, ал. 2 КТ - неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019г. което възлиза на сумата от 432, 00 лв. за отработените и незаплатени работни дни през месец септември 2019г., както и мораторна лихва в размер на 45, 00лв. и на основание чл. 213, ал. 2 от КТ – дължимото обезщетение за незаконното недопускане на работа, което от 26.09.2019г. до датата на депозирането на настоящата искова молба в съда в размер на 6 732, 00 лв., както и мораторна лихва в размер на 308, 00лв., както и законната лихва върху посочените и неплатени в срок възнаграждение и обезщетение, считано от датата на депозирането на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане на сумите.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по чл. 128, ал. 2 КТ и чл. 213, ал. 2 КТ и недопустимост на претенцията за мораторна лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че между страните е сключен трудов договор № ЛС-04-18-83/08.10.2018 г., по силата на който ищцата е назначена при ответника на длъжност „общ работник“ в обектите на Рилската Света обител с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв., като до настоящия момент трудовото правоотношение не е прекратено.

С докладна от 01.10.2019 г. Васил А.

– на длъжност „организатор на стопанската дейност” в Рилската света обител е уведомил игумена на манастира, че ищцата и Г. Димитров Станкев в началото на работния ден на 26.09.2019 г. предали на Васил А. поверените им животни, заявили, че напускат и преждевременно напуснали работното си място.

Обстоятелството, че ищцата не се явява на работа от 26.09.2019 г., се сочи и в докладна записка до игумена на манастира от архимандрит Виталий от 30.09.2019 г.

Със заповед от 01.10.2019 г. работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата за причините за преждевременното напускане от нея на работното й място на 26.09.2019 г. и неявяването й на работа до датата на изготвяне на заповедта. В писмените си обяснения ищцата сочи, че на 25.09.2019 г. прекият й ръководител й забранил да извежда животните и оттогава не я допуска до работното й място, без да й е връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От 26.09.2019 г. до 08.10.2019 г. ищцата всеки ден идвала на паркинга пред работното си място – метох „Пчелина”, а от 09.10.2019 г. била в отпуск по болест. Отново същите обяснения са изискани и със заповед от 03.08.2020 г., като ищцата е изложила същите твърдения, включително за периода, в който се е явявал на работното си място - до 08.10.2019 г.

В представения отговор от

07.08.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил на подаден сигнал от ищцата се сочи, че работодателят е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение на ищцата за м. 09.2019 г. в размер на 431, 77 лв., като е издадено предписание за изплащането на възнаграждението до 30.09.2020 г.

Обстоятелството, че дължимото трудово възнаграждение на ищцата за м. 09.2019 г. е начислено, се установява и от представената разчетно-платежна ведомост за септември 2019 г.

От представено от ответника писмо от

ТП на НОИ – гр. Кюстендил от 25.11.2020 г. се установява, че в периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. на ищцата са издадени болнични листове за периодите: 09.10.2019 г. - 18.10.2019 г.; 28.10.2019 г. - 06.11.2019 г.; 07.11.2019 г. - 10.12.2019 г. и от 11.12.2019г. – 05.01.2020г. Осигурителят е посочил, че от 26.09.2019 г. осигуряването е прекъснато. Работодателят е оспорил болничните листове /което се установява и от представените с писмения отговор 3 бр. жалби/. На ищцата не е изплащано парично обезщетение.

От изискана по реда на чл. 186 ГПК справка от ТД на НАП – офис Кюстендил се установява, че осигуряването на ищцата е спряно от 26.09.2019 г. въз основа на подадена от работодателя декларация за месец 09.2019г.

Представени са и други писмени доказателства, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

От заключението на вещото лице Г.В. по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: брутният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за м. септември 2019 г. е 530, 30 лв., респ. - обезщетението по чл. 213 КТ за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. е в брутен размер от 7 309, 71 лв. Неплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2019 г. е в размер на 431, 77 лв. /чиста сума за получаване/, като сумата е депозирана в касата на ответника. Обезщетението за забава на плащането на трудовото възнаграждение е в размер на 55, 39 лв., а на обезщетението по чл. 213 КТ – 422, 39 лв.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Димитров Станкев, Виктор Емилов Ортакчийски, Р. Б. Н. и Румен В. Гичев – Виталий – секретар на Рилската света обител.

В показанията си свидетелите Г. Станкев и

Р. Н. сочат, че в края на последния работен ден на ищцата през м. септември 2019 г. прекият им ръководител Васил А. заявил, че на другия ден трябва да сдадат кравите. Поради това на другия ден ищцата и св. Г. Станкев не извели животните от обора в метох «Пчелина» и изчакали пристигането на Васил А..

Свидетелят

Виктор Ортакчийски сочи, че след идването си Васил А. заявил на ищцата и св. Г.

Станкев, че трябва да предаде кравите и че е «до тук», след което възложил на свидетеля Ортакчийски да се грижи за животните. Свидетелят Ортакчийски не се съгласил, заявил, че ще напусне, и заедно с ищцата и свидетеля Г. Станкев отишъл при касиера в Рилския манастир. Там на ищцата било обяснено, че за да си получи заплатата, трябва да подаде молба за напускане, но тя заявила, че няма да подаде молба, тъй като не напуска по свое желание, а е изгонена. В период от около месец свидетелят Ортакчийски виждал ищцата да стои пред работното си място – пред метох «Пчелина».

Свидетелят Г. Станкев /съжителстващ на съпружески начала с ищцата/ сочи, че Васил А. поискал от него да сдаде кравите и го изпратил при касиера в манастира; оттам били препратени при отец Виталий, който им изготвил молби за напускане. Ищцата заявила, че не е съгласна да напуска и отец Виталий им казал да си отидат вкъщи. При разговорите с касиера им било заявено, че ще получат заплатите си, след като подпишат молби за напускане. През следващите месеци свидетелката и ищеца всеки ден отивали пред работното си място, с изключение на периода, в който били в отпуск по болест; търсили среща с игумена, но не били приети. Обстоятелството, че ищцата отивала пред работното си място се сочи и от свидетеля Р. Н., като той не си спомня колко време е виждал ищеца на паркинга пред метоха, но били там от 08.00 сутринта до 16.30-17.00.

Свидетелят отец Виталий сочи, че в края на м. септември 2019 г. ищцата дошла при него със свидетеля Станкев и поискали заповед за освобождаване по негово желание.

Свидетелят обяснил, че е необходимо подаване на съответна молба, но ищцата отказала да я подпише. Пряк ръководител на ищцата бил Васил А. и той му поставял работните задачи; от разговор с последния свидетелят знае, че Васил А. не е гонил ищецата от работа, но не бил доволен от начина, по който ищцата и св.

Станкев изпълнявала работата си.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 128, ал. 2, чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът не оспорва, че между страните в процеса е налично валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 /08.10.2018г., по който ищцата заема длъжността ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК, по иска с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ, доколкото ответникът не оспорва, че е налице между страните в процеса е налично валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № ЛС-04-18-83 /08.10.2018г., по който ищцата заема длъжността ,,общ работник “ в обектите на Рилската света обител, следва да докаже останалите предпоставки за дължимост на претендираното трудово възнаграждение и неговия размер, по иска с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ ищцата следва да докаже по безспорен начин твърденията си за недопускане до работа в посочения времеви период.